Търговското ни салдо с Пекин все още отрицателно
Китай е един от значимите сътрудници на България през годините. През 2011 година стокообменът сред двете страни прескочи сумата от един милиард $, през 2017-а надмина два милиарда и продължава да пораства. Но комерсиалното салдо въпреки всичко е негативно за нашата страна.
Поднебесната империя е третият по величина търговски сътрудник на България измежду страните отвън Европейския съюз и вторият по мярка на българския експорт.
През предходната година двустранната търговия е достигнала 2.58 милиарда щ.д, като нарастването е с 5.8% по отношение на 2018-а. Българският експорт пораства с 3.8% - до 914.9 млн. щ.д., само че вносът е съвсем два пъти по-голям - 1.66 милиарда щ.д. (+6.9 процента).
Търсят се благоприятни условия за по-нататъшно разширение на българския експорт за Китай и по-конкретно на артикули, с които страната ни е известна в Азия, сочат хората от икономическото министерство.
Според анализите им, капацитет за съдействие и интерес за разширение на обичайния български експорт към Китай има - за селскостопанските артикули, за храни, вино, минерална вода, етерични масла и козметични артикули. Нови допирни точки обаче могат да се търсят в производството на артикули с висока добавена стойност - на химическата и фармацевтичната индустрия, на електрониката, на машиностроенето и производството на аварийните елементи...
Китайските туристи занапред ще откриват хубостта на Страната на розите. Но може да се каже, че и Китай към този момент се е трансформирал в посещавана от българите дестинация.
Инвестиции от Китай в България
"В съдействието си с Китай българската страна се стреми да притегля съществени китайски вложения в браншове, в които страната ни има обичайни преимущества и такива, които обезпечават висока добавена стойност и нараснала конкурентоспособност на стопанската система – машиностроене, автомобилостроене, електроника и електротехника, осведомителни и информационни технологии, селско стопанство и хранително-вкусова индустрия ". Това е написано на страницата на Министерството на стопанската система.
Припомняме, че през юли 2018 година ръководителят на Държавния съвет на Китай Ли Къцян беше на посещаване в България. То бе съчетано с провеждането в София на Седмата среща на държавните ръководители на страните от Централна и Източна Европа и Китай (Среща на върха "16+1 ").
Тогава бяха подписани редица двустранни съглашения, които звучаха доста обещаващо. Те предвиждаха:
- съдействие в региона на дребните и междинни предприятия (МСП);
- съдействие в региона на науката и технологиите;
- финансово съдействие сред банките за развиване на двете страни;
- взаимно създаване и ръководство на индустриални зони;
- прилагане на разплащателните карти на "Юнион Пей " в България;
- експорт на българско вино, розово масло и козметика;
- създаване на нова централа за комбинирано произвеждане на топлинна и електрическа сила и така нататък
После обаче не последва нищо значително.
Вярно, съществуват няколко "живи " плана, един от които е придобиването на софтуерната компания "ММ Solutions " от китайската Thunder Software Technology през 2017 година.
Първият огромен план обаче - българският цех за произвеждане на китайски коли "Грей уол " в с. Баховица - умря през 2016 година - още преди да е стъпил на пазара по-сериозно.
Географското състояние може да е
конкурентно преимущество на България -
освен във физическия, само че и в цифровия свят, а доказателство за това е откритият през ноември 2017 година в "Индустриална зона Тракия " край Пловдив "Логистичен център за електронна търговия със селскостопански и други артикули " с Китай. Източната страна е значим сътрудник на България в Азия. А по този начин се разшириха хоризонтите на съдействието в две области, които са значими за стопанските системи и на двете страни – селското стопанство и електронната търговия.
Не една и две делегации от Китай, в които вземат участие представители на Китайската банка за развиване, на транспортни и строителни компании, измежду които и на китайските железници, идваха, разглеждаха, разговаряха с виновните фактори в страната. Проявяваха интерес към строителството на интермодален терминал Варна, както и към модернизациите на железопътните линии Варна - Русе и Карнобат – Синдел.
Китайски компании бяха декларирали
интерес да вземат участие в огромни планове.
"Чайна Нешънъл Нюклиър корпорейшън пък изпрати писмо за интерес към присъединяване в построяването на АЕЦ "Белене " през февруари 2018 година. Запитване за нуклеарния план имаше и от друга китайска компания - "Чайна Дженерал Нюклиър Корпорейшън " - още през 2016 година.Но тогава държавното управление още не беше решило дали ще възражда градежа на АЕЦ "Белене ".
Китайски компании проявяваха интерес и към строителството на втори мост край Русе и към скоростния път сред Русе и Велико Търново,, към тунела под Шипка, и към автомагистрала "Черно море " сред Варна и Бургас, а също към построяването на Автомагистрала "Хемус "
В последна сметка досега няма огромни инфраструктурни планове у нас, в които да вземат участие китайски вложения. Проблемът е, че българското държавно управление не дава държавни гаранции, а китайците са привикнали да работят по подобен метод. И още нещо характерно за бизнеса от тази азиатска страна - самоучастието в плановете. А то е измежду главните условия за финансиране от Китай.
Поднебесната империя е третият по величина търговски сътрудник на България измежду страните отвън Европейския съюз и вторият по мярка на българския експорт.
През предходната година двустранната търговия е достигнала 2.58 милиарда щ.д, като нарастването е с 5.8% по отношение на 2018-а. Българският експорт пораства с 3.8% - до 914.9 млн. щ.д., само че вносът е съвсем два пъти по-голям - 1.66 милиарда щ.д. (+6.9 процента).
Търсят се благоприятни условия за по-нататъшно разширение на българския експорт за Китай и по-конкретно на артикули, с които страната ни е известна в Азия, сочат хората от икономическото министерство.
Според анализите им, капацитет за съдействие и интерес за разширение на обичайния български експорт към Китай има - за селскостопанските артикули, за храни, вино, минерална вода, етерични масла и козметични артикули. Нови допирни точки обаче могат да се търсят в производството на артикули с висока добавена стойност - на химическата и фармацевтичната индустрия, на електрониката, на машиностроенето и производството на аварийните елементи...
Китайските туристи занапред ще откриват хубостта на Страната на розите. Но може да се каже, че и Китай към този момент се е трансформирал в посещавана от българите дестинация.
Инвестиции от Китай в България
"В съдействието си с Китай българската страна се стреми да притегля съществени китайски вложения в браншове, в които страната ни има обичайни преимущества и такива, които обезпечават висока добавена стойност и нараснала конкурентоспособност на стопанската система – машиностроене, автомобилостроене, електроника и електротехника, осведомителни и информационни технологии, селско стопанство и хранително-вкусова индустрия ". Това е написано на страницата на Министерството на стопанската система.
Припомняме, че през юли 2018 година ръководителят на Държавния съвет на Китай Ли Къцян беше на посещаване в България. То бе съчетано с провеждането в София на Седмата среща на държавните ръководители на страните от Централна и Източна Европа и Китай (Среща на върха "16+1 ").
Тогава бяха подписани редица двустранни съглашения, които звучаха доста обещаващо. Те предвиждаха:
- съдействие в региона на дребните и междинни предприятия (МСП);
- съдействие в региона на науката и технологиите;
- финансово съдействие сред банките за развиване на двете страни;
- взаимно създаване и ръководство на индустриални зони;
- прилагане на разплащателните карти на "Юнион Пей " в България;
- експорт на българско вино, розово масло и козметика;
- създаване на нова централа за комбинирано произвеждане на топлинна и електрическа сила и така нататък
После обаче не последва нищо значително.
Вярно, съществуват няколко "живи " плана, един от които е придобиването на софтуерната компания "ММ Solutions " от китайската Thunder Software Technology през 2017 година.
Първият огромен план обаче - българският цех за произвеждане на китайски коли "Грей уол " в с. Баховица - умря през 2016 година - още преди да е стъпил на пазара по-сериозно.
Географското състояние може да е
конкурентно преимущество на България -
освен във физическия, само че и в цифровия свят, а доказателство за това е откритият през ноември 2017 година в "Индустриална зона Тракия " край Пловдив "Логистичен център за електронна търговия със селскостопански и други артикули " с Китай. Източната страна е значим сътрудник на България в Азия. А по този начин се разшириха хоризонтите на съдействието в две области, които са значими за стопанските системи и на двете страни – селското стопанство и електронната търговия.
Не една и две делегации от Китай, в които вземат участие представители на Китайската банка за развиване, на транспортни и строителни компании, измежду които и на китайските железници, идваха, разглеждаха, разговаряха с виновните фактори в страната. Проявяваха интерес към строителството на интермодален терминал Варна, както и към модернизациите на железопътните линии Варна - Русе и Карнобат – Синдел.
Китайски компании бяха декларирали
интерес да вземат участие в огромни планове.
"Чайна Нешънъл Нюклиър корпорейшън пък изпрати писмо за интерес към присъединяване в построяването на АЕЦ "Белене " през февруари 2018 година. Запитване за нуклеарния план имаше и от друга китайска компания - "Чайна Дженерал Нюклиър Корпорейшън " - още през 2016 година.Но тогава държавното управление още не беше решило дали ще възражда градежа на АЕЦ "Белене ".
Китайски компании проявяваха интерес и към строителството на втори мост край Русе и към скоростния път сред Русе и Велико Търново,, към тунела под Шипка, и към автомагистрала "Черно море " сред Варна и Бургас, а също към построяването на Автомагистрала "Хемус "
В последна сметка досега няма огромни инфраструктурни планове у нас, в които да вземат участие китайски вложения. Проблемът е, че българското държавно управление не дава държавни гаранции, а китайците са привикнали да работят по подобен метод. И още нещо характерно за бизнеса от тази азиатска страна - самоучастието в плановете. А то е измежду главните условия за финансиране от Китай.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ