Киселиче
Киселиче /Oxalis/ е жанр едногодишни или многогодишни тревисти растения от семейство Oxalidaceae - Киселичеви. Листата на множеството типове от рода са доста сходни на типовете от жанр Детелина - Trifolium, която е от семейство Бобови - Fabaceae, само че ясно се разграничават от детелините по цветовете. Някои от типовете киселиче са с гъсти, триделни пурпурно - червени, лилави или зелени листа и изправени стебла, други имат тънки мощно разклонени лазещи стебла, някои са дребни, други по - едри. Различните разновидности цъфтят по друго време.
Най-известно е елементарното киселиче /Oxalis acetosella L./. То е познато още като кисела детелина, кислица, киселец, овчи киселец, сърнешки киселец съставлява многогодишно тревисто растение с фино, пълзящо по повърхността на почвата коренище, покрито с месести червеникави остатъци от приосновните листа. Листата му излизат напряко от коренището на 2 до 10 см дълги, влакнести дръжки, тройни, листчетата са назад сърцевидни.
Цветовете на киселиче са единични. Чашелистчетата са 5 на брой, свободни, трайни. Венчелистчетата също са 5, свободни, бели с розови или виолетови жилки, постоянно в основата с жълто леке. Плодът съставлява яйцевидна или продълговата 5-гнездна кутийка. Семената са светлокафяви, надлъжно набраздени.
Киселичето цъфти от април до август. То пораства по влажни сенчести и крайпоточни места (най-често в букови и смърчови гори). У нас растението е публикувано съвсем из цялата страна (без Черноморското крайбрежие и Дунавската равнина), в предпланините и планините, от 400 до към 2000 м надморска височина. Освен в България киселичето се среща и в цяла Европа, Северна Азия, Северна Америка.
Видове киселиче
Oxalis deppei е тип киселиче, прочут като растението на щастието или стоманен кръст. Oxalis deppei е луковично растение, чиито луковици са към 5 см дълги и 3 см необятни. Родината на този тип е Мексико. Това киселиче наподобява на едра четирилистна детелина и цъфти в червен цвят.
Друг известен тип е южноафриканският Oxalis bowieana, който цъфти през лятото и пролетта в розово-червени цветове. Oxalis carnosa, произхождащ от Чили и Перу, пък впечатлява със своите жълти цветове напролет. Oxalis regnelli произлиза от Южна Америка и цъфти съвсем целогодишно с бели цветове, наподобяващи на отрязани от горната страна с ножица, и листа на трилистна детелина.
Много хубав и забавен тип е Oxalis debilis, прочут като призрачно киселиче и едроцветно киселиче. Този тип се отличава с изящни и едри розово – лилави цветове.
Отделните типове и сортове киселиче се разграничават по формата и цвета на листата. Срещат се цианови, по - светли или тъмнозелени, доста едри, междинни или дребни и други Различните сортове разцъфтяват по друго време. Oxalis deppei цъфти от октомври до декември, до момента в който Oxalis regnellii през цялото лято.
Състав на киселиче
Киселичето съдържа соли на оксаловата киселина, в това число кисел калиев оксалат, окислителни ензими, флавоноиди, витамин С, каротин свободни органични киселини и др.
Отглеждане на киселиче
Oxalis deppei може да се остави навън от средата на май и да стои там преди първите слани през есента. Луковиците обаче би трябвало да се почистят от пръстта и да се съхраняват в изсъхнало и хладно мазе. От април младите луковици се засаждат в преобладаващо хумусна почва.
Четирилистната детелина се напоява обилно с вода, като по време на цъфтежа се тори всяка седмица.
Oxalis regnellii се развива сполучливо на полусянка при задоволително влага и хладнина. Чувства се добре и в неотоплявани пространства, само че не обича течение. По време на растежа цветето би трябвало да се полива постоянно. През есента би трябвало да извадите луковиците от пръстта и да ги съхранявате в ветровит склад. Засаждат се напролет.
Иначе общото и за двата типа е, че избират светлината и постоянното напояване, а през зимните месеци не понасят мощно затоплените стаи.
Събиране и предпазване на киселиче
За лечебни цели се използват пресните стръкове от нормално киселиче. Надземната част на растението се бере по време на цъфтежа. Събраният материал се прочиства от инцидентно попаднали примеси, пепел и боклуци, след което се слага в кошове, кошници др, като се внимава да не се тъпче и мачка. Също по този начин не трябва да се смесва с другите типове от рода Киселиче.
Ползи от киселиче
Киселичето има кисел усет, откъдето произлиза и наименованието му. Растението се използва за лечебни цели, а някъде се поставя в салатите като фалшификация за основаване на кисел усет. Киселичето възстановява намалената киселинност на стомашния сок, усъвършенства апетита и се ползва при ахиличен гастрит.
Действието си киселиче дължи на богатото си наличие на кисели съставки: оксалова киселина, кисел калциев оксалат и окисляващ ензим. Киселичето също така е богато на витамини ( аскорбинова киселина, рутин, каротин – провитамин А) и използването му спомага за коригирането на появяващите се нормално след зимата хиповитаминозни положения. Киселичето е едно от първите зелени растения, появяващи се на полето при започване на пролетта.
В нашата национална медицина киселичето се ползва като диуретчино средство и като интензивно профилактично средство при атеросклроза. Според други инструкции билката е ефикасна при чернодробни увреждания, съпроводени с жълтеница.
Киселичето се приема под формата на отвари и настойки. То има холеретичен, диуретичен и противовъзпалителен резултат. Употребява се при метаболитни разстройства, халитоза, в случаи на неприятно храносмилане, киселини в стомаха и повръщане.
В предишното билката се е употребявала като противоотрова при отравяне с живак и арсен, тя се употребява за лекуване на подлия скорбут. От изсушените листа на киселиче се прави прахуляк, с който се поръсват гнойни рани.
От листата на киселичето се получават кристали, които унищожават ръждата и мастилени петна. И през днешния ден Oxalis може да бъде употребен като средство за връщане на яркостта на цветовете на тъканите.
Киселиче в кулинарията
Луковиците на киселиче са хранителен деликатес в Мексико, а листата му се употребяват като добавка към салати, само че не в прекомерно огромни количества, тъй като, както към този момент споменахме, съдържат оксалинова киселина. Тя се намира в доста други растения като ревен и спанак. Листата имат кисел усет като на киселец. Щипка киселиче може сполучливо да размени чай с лимон. Киселичето може да се употребява вместо оцет в месни и рибни ястия.
Пресните листа на Oxalis обогатяват ястия, салати и придават прелестен мирис на супите. Киселичето е подобаваща съставна част и за сандвичи. Напитка със смлени листа на киселиче, подсладена с мед, охлажда и освежава в горещите месеци. Сушените листа на билката могат да се прибавят и към зърнени култури, с цел да ги подкислят. Освен в салати киселичето може да се прибавя и в картофени кюфтета. То ще им придаде необикновен, само че забавен усет.
Вреди от киселиче
Не бива да се прекалява с приема не киселиче, защото в по-големи количества растението може да аргументи дразнене на бъбреците. Приемането на киселиче би трябвало да се ограничи при нарушавания в кръвосъсирването, както и при податливост към гърчове.
