Киното е вселена – има от всичко и за всеки,

Киното е галактика – има от всичко и за всеки, дава живот, смисъл, палитра от усеща и страсти. Тази галактика обаче е изваяна от доста и разнообразни планети. За някои от тях по-рядко се приказва, само че историята и чувството, което киното прокарва, потвърждават, че точно те са основали някои от най-известните и обичани български филми. Придали са на родното ни кино облик и сходство на спорната, само че брилянтно изваяна човешка природа, която най-ярко изпъква в женския свят – оня хубав, дръзновен, тънък и прочувствен свят. Не е инцидентен фактът, че тазгодишното издание на София филм фест избра точно тези планети да покаже, с цел да види фенът по какъв метод дамите са съдействали за това, което през днешния ден назоваваме модерно българско кино.

Въпреки че относителният дял на филмите, осъществени от дами режисьори, към момента е дребен, едни от най-успешните български произведения, основани след 1989 година, са дело навръх дами. 26-ият София филм фест показа специфична стратегия от 11 кино лентата, режисирани от дами, навлезли в киното през последните четири десетилетия. Затова и „ Кино с думи “ навлезе в киновселената, като надникна в три женски планети, които умерено можем да кажем, че са вселени сами по себе си:

Ралица Петрова , за която изкуството е отражение на обществото – общество, в което към момента има доста неприязън, токсичност и неприемане. А добре разказаната история е добре разказана история оттатък страха и ролята на жертва, историята, с която фенът се разпознава в чисто прочувствен проект. Нещо, което е вкоренено в женската природа, надлежно и в дамите режисьорки – да предават претърпяното посредством страст, тъй като „ единствената истина е тази на претърпяното, с нея не можеш да спориш “.

Светла Цоцоркова, съгласно която изкуството не се дели на мъжко и женско. Творецът е на вярното място, когато има сензитивност за болките и страданията на хората, когато съпреживява с тях слабите им страни и укрепя волята на колебливостта им. Киното, основано от подобен човек, приказва откровено за проблемите на хората – „ то остава и единствено то има значение “.

И Елица Петкова , която счита, че погледът в киното е чисто самостоятелен и не стъпва на полово разделяне, народност или какъвто и да било различен симптом. Значение на първо място имат персоналните прекарвания на създателя, които той желае да показа с публиката си. Важна е единствено истината, която усещаме вътре в самите себе си.

Снимки – БНР, Булфото - архив