Кимчи - корейската туршия в списъка на ЮНЕСКО
Кимчи съставлява туршия, като главната ѝ съставна част е китайско зеле. Всъщност тази обичайната корейска туршия ненапълно припомня и за нашето кисело зеле. Основната разлика е в това, че в кимчи се поставят доста подправки.
Най-често се прибавят следните артикули – сок от лук, сок от чесън, домати, моркови, целина, репички, краставици, арпаджик и наложителният пикантен червен пипер. Всъщност в другите региони на Корея можете да срещнете и разнообразни предписания на пикантната туршия. Приготовленията за нея стартират още от есента.
За разлика от българското кисело зеле, което се употребява през зимата, в Корея поставят на трапезата от лютото кимчи и през останалите сезони.
Обикновено кимчи се сервира като гарнитура на някое ядене – най-често туршията се предлага с ориз. Според някои източници има над 100 типа кимчи – главните разлики са в продуктите, които се използват.
Кимчи става изключително известна на Олимпийските игри в Сеул през 1988 година – хилядите гости на олимпиадата са се възползвали и са пробвали от пикантната туршия.
След това кимчи стартира да се предлага в заведенията за бързo хранене и към този момент е толкоз известна, колкото японското суши, да вземем за пример. Интересната пикантна туршия може да бъде открита и в лондонските заведения за хранене.
Днес към този момент в съвсем всеки супермаркет в Корея може да се откри от тази туршия. В предишното, обаче, хората са си я приготвяли вкъщи, освен това в огромни количества. Съхранявали са я в глинени съдове, които са заравяли в земята – поради порестата конструкция на глината, пикантната туршия се запазвала за дълго време.
Според огромна част от корейците кимчи е съвършен лек за простудни и грипни болести. Освен това локалните считат, че една от аргументите за тяхното дългоденствие е точно пикантната туршия.
Кимчи придобива все по-голяма известност в света – приготвянето на туршията към този момент е прието от ЮНЕСКО за международно нематериално културно завещание. Според организацията обичайното корейско ядене напомня какъв брой е належащо да се живее в естетика с природата.
