Кейл - Листно Зеле
Кейл /kale/ или листно зеле съставлява тип листен зарзават, към който спадат голям брой сортове и подсортове. Кейлът е от рода на зелето и се счита за негов отдалечен родственик. Листата на кейла елементарна са зелени или лилави. Те не образуват глава и се отличава с назъбена или наделена форма. Листното зеле се среща както в диво, по този начин и в култивирано положение в Германия, Холандия, Канада, Русия, Виетнам, Тайван, Китай и др.
История на кейл
Въпреки че кейлът (известен и като кале) не е изключително публикуван на родната софра, по света този листен зарзават се използва от дълго време. През Средновековието кейлът се е консумирал от популацията в цяла Европа. Всъщност още в IV век прочие Хр. в Гърция към този момент са се отглеждали предшественици на актуалния кейл. С течение на времето кейлът се е популяризирал по света и се е видоизменил доста. Днес цветът на листата варира от зелено до тъмнозелено и от виолетово до виолетово-кафяво.
Състав на кейл
Кейлът е скъп източник на минерали и хранителни субстанции. Той е богат на витамин А, витамин С, витамин К. Листното зеле има в състава си още фосфор, магнезий и калий.
Отглеждане на кейл
Кейлът е относително студоустойчив тип. Разбира се, има и някои сортове, които са по-чувствителни към ниските температури. Повечето сортове биха могли умерено да презимуват в България, стига зимата да не е прекомерно тежка и студена.
Така че, отглеждайки кейл, ще можете да се радвате на пресен листен зарзават и през зимните месеци. За листното зеле, и по-конкретно за листата му, студът не е толкоз огромен проблем, колкото снегът. Както сами се досещате, мокрият и тежък сняг е в положение да начупи и повреди листата на растението и то няма да има същия пресен тип при консумация.
Иначе листното зеле се отглежда по същия метод като елементарното зеле. Семената за разсада се засяват през юли или август. След като растенията пораснат задоволително се разсаждат по скица 50х30 сантиметра. Кейлът се полива, както елементарното зеле, и се плеви при потребност. Кейлът даже изисква по-малко грижи от главестото зеле, защото той е по-устойчив на заболявания и може да оцелее и при по-неблагоприятни условия.
Ползи от кейл
Ползите от листното зеле не са една или две. Както към този момент споменахме, кейлът е източник на значими хранителни детайли. Количеството витамин С, което този листен зарзават съдържа, е с цели седемнадесет пъти повече от това на морковите и четири пъти повече от това на спанака. Витамин А, който листното зеле има в състава си, е пет пъти повече, в сравнение с в броколите. Витамин А е виновен за положителното зрение и положителното положение на кожата.
Кейлът също по този начин намалява високите равнища на холестерола и подкрепя сърдечно съдовата система. Той е източник на омега-3 мастни киселини, които защищават от хронична отмалялост и меланхолия, играят значима роля за образуването на сиво вещество в мозъка, усъвършенстват паметта и тонуса на човек. Също по този начин защищават от артрит, автоимунни болести и астма.
Въпреки че е много хранителен, кейлът не е калоричен. Той не съдържа мазнини, само че за сметка на това е източник на огромно количество фибри. Той въздейства добре на храносмилането и приемът му контролира метаболизма. Листното зеле се предлага на хора, страдащи от неточен корем и продължителен запек.
Този листен зарзават съдържа фолиева киселина, магнезий и желязо. Кейлът е даже по-богат на желязо от месото, което го прави незаместим хранителен артикул в менюто на всеки вегетарианец, подобаващ е най-много и за хора, страдащи от анемия. Желязото е от огромно значение за естественото развиване на организма ни и изключително за сполучливото действие на черния дроб.
Ползите от кейл не се изчерпват единствено с това. Заради витамин К в състава си листното зеле защищава организма от разнообразни типове ракови заболявания като рак на гърдата, рак на дебелото черво и цервикален рак. Освен това витамин К се грижи за здравето на костите и подкрепя съсирването на кръвта. Според някои нови проучвания същият витамин работи удобно при пациенти, заболели от Алцхаймер.
През годините кейлът се е потвърдил като мощен антиоксидант. Редовният му банкет се отразява добре на целия човешки организъм. Той освобождава тялото от отрови, тежки метали и токсични съединения.
Кейлът е подобаващ за хората, отказали се от животинските артикули, по още една причина-той има високо наличие на калций и в това отношение надминава даже млякото. Добавяйки кейл в храната си, се предпазваме от остеопороза и се грижим са здравето на костите и мускулите ни.
Кейл в кулинарията
Със своя прелестен усет и пресен цвят кейлът бързо намира свое място в международната кулинария. Листното зеле може да се похапва в свежо положение, само че може да се подложи и на термична обработка. Докато свикнете с наличието на този листен зарзават в чинията си, можете да го употребявате за гарнитура, само че в следствие ще осъзнаете, че е съвършен за здравословни шейкове, супи, селски яхнии, салати, пюрета и даже чипсове.
Кейл с гъби и нахут
Необходими артикули: кейл-1 кг (листа), нахут–1 ч.ч. (сварен), чесън-3 скилидки (счукан), гъби-300 г, черен пипер–1 щ., куркума-1 щ., кимион-1 щ., сол-на усет, зехтин-3 с.л.
Начин на подготвяне: Измийте кейла и го нарежете на ситно. Загрейте мазнината и сложете авансово сварения нахут. След десетина минути прибавете нарязаните гъби и разбъркайте. Накрая сложете и кейла. Овкусете с подправките и чесъна и още веднъж разбъркайте. Оставете ястието на огъня още десетина минути и отдръпнете от котлона. Поставете похлупак на съда, с цел да се задушат продуктите още малко.
Вижте още:
- Как да съхраняваме кейл?
- Как да приготвим чипс от кейл;
- всички предписания с кейл.
