Съдбовни избори в Турция
Кемал Кълъчдароглу ще премери сили с Ердоган, именуван " новия Ататюрк " Сегашният президент към този момент три пъти е печелил мача против претендента на опозицията
Номинирането на водача на главната опозиционна Народнорепубликанска партия (НРП) Кемал Кълъчдароглу за претендент за президентските избори в Турция стана водеща тематика в последните дни. Това се случи незабавно откакто шестчленният опозиционен алианс най-сетне преодоля разликите си и се сплоти към една фигура. Ще успее ли обаче Кълъчдароглу да се оправи с предизвикването да победи на изборите най-популярния президент на страната от времената на Кемал Ататюрк насам? Прогнозата наподобява не напълно ясна.
--> Какво демонстрира социологията
Увеличават се разнопосочните догатки за вероятния победител на изборите, които ще се състоят при извънредно комплицирани условия след нещастието от 6 февруари, както и на фона на икономическата рецесия в страната.
Изборите " две в едно " в Турция ще се проведат на 14 май, а тези дни социологическите организации разгласяват разнообразни данни за поддръжката за партиите и за претендентите за президент. Ако има някакво съмнение за кого турците ще гласоподават за президент, то партийната картина наподобява като че ли по-ясно.
По-рано тази седмица проправителственият в. " Сабах " разгласява данни от изследване на организация " Оптимар ", в което 40% от интервюираните са споделили, че биха дали своят вот за ръководещата Партия на справедливостта и развиването (ПСР), 25,7% биха дали гласа си за главната опозиционна Народнорепубликанска партия (НРП), 10,1% за Добра партия, 9,6% за прокюрдската Демократична партия на народите (ДПН), 7,1 за Партията на националистическото деяние (ПНД).
Същевременно опозиционните турски медии разгласяват данни от анкети, съгласно които претендентът за президент на турската съпротива Кемал Кълъчдароглу води пред президента Реджеп Тайип Ердоган с повече от 10 процентни пункта. Данни на изследване, оповестено от социологическата организация Аксой, демонстрират, че поддръжката за Кълъчдароглу е 55,6%, до момента в който за президента Ердоган е 44,4 на 100.
По данните на анкетата опозиционният алианс има поддръжка от 44,1% от участвалите в изследването жители, а прокюрдската ДПН - 10,3 %. ПСР и нейните съдружници от ПНД са одобрявани от 38,2 на 100 от участниците в изследването.
Бои ли се Ердоган
Турският държавен глава бе безапелационен, че няма да има смяна на датата за изборите за президент и парламент в страната - 14 май. Той насрочи изборите за 14 май, по-рано от плануванаъа в началото дата през юни. След земетресенията на 6 февруари интензивно се говореше за вероятно отсрочване на вота поради проблемите към организирането му в мощно засегнатите региони. Нещо повече, ПСР, поддръжката за която бе спаднала поради икономическата рецесия в страната и обезценяването на турската лира, е съумяла да усили известността си през януари, само че поддръжката за партията още веднъж е спаднала поради земетресенията.
Има наблюдаващи, които връщат лентата обратно и демонстрират за какво ще е мъчно на Кълъчдароглу или който и да е различен претендент да победи на изборите Ердоган. Те показват, че цялата му политическа история е обвързвана с проявление на кураж. Никой не може и през днешния ден да го упрекна в липса на увереност и борбеност.
Напомнят, че през 90-те години на предишния век Турция бе ръководена от поредност съдружни държавни управления, шарени, постоянно идеологически несъвместими и те докарваха страната до икономическа рецесия нееднократно. Тогава хората бяха изтощени от раздробяването и обстоятелството, че партиите не могат да придвижат страната в позитивна тенденция на развиване. Благодарение на Ердоган през последните 20 години има продължително ръководство, което съумя да построи свои медии и политически институции.
Партията на справедливостта и развиването, учредена от Реджеп Тайип Ердоган, има голяма членска база от 10-11 милиона души, до момента в който водещата опозиционна мощ не повече от милион и половина, т.е. разликата е голяма. Това несъмнено дава преимущество на Ердоган, отхвърля претенциите на критиците му и го издига в очите на гласоподавателите макар сегашната икономическа рецесия, която е доста по-лека от тези в предишното.
Опозицията се учи от грешките си
Разбира се, турската съпротива през последните години се учи от грешките си, въпреки и да остава разнородна. В момента тя се пробва да притегли консервативните гласоподаватели, извинявайки се за неточности, които е позволила по отношение на тях в предишното. Виден турски социолог е изразил мнение, че сега става въпрос за обединяване на опозицията на правилото " Всички против Ердоган ". Първата цел на опозицията е да постави завършек на ръководството на Ердоган - президент на страната от 2014 година, а преди този момент министър-председател в продължение на 11 години.
Изборът на Кемал Кълъчдароглу в началото не бе признат от всички водачи в алианса. На 4 март, два дни откакто към този момент шестпартийната съпротива заяви, че е избрала претендент за изборите, лидерката на Добра партия Мерал Акшенер сподели, че напуща обединяването точно поради този избор. По-късно тя се върна на масата на договарянията и сложи изискване кметовете на Истанбул Екрем Имамоглу и на Анкара Мансур Яваш да станат вицепрезиденти, в случай че Кълъчдароглу завоюва изборите. Скоро по-късно НРП удостовери, че приема предлагането.
В случай, че завоюва изборите, опозицията е заявила, че ще анулира огромна част от политиките на актуалното ръководство. Една от главните модификации се чака да е връщането към парламентарна система, откакто през 2018 година Ердоган направи прехода към президентска власт, с която закупи доста по-голямо въздействие.
В сферата на стопанската система Националният алианс (както се назовава сборът от шест опозиционни партии) си е сложил за цел да смъкна инфлацията до едноцифрено число, откакто през февруари тя доближи 55%, както и да възвърне стабилността на турската лира, която през последните пет години загуби 80% от цената си.
Целта е всичко това да се случи в границите на две години, като методите, по които опозицията възнамерява да го реализира, включват самостоятелност на централната банка от изпълнителната власт, понижаване на разноските на държавните институции, продажба на държавни активи и понижаване на енергийната взаимозависимост от някои страни.
Други основни цели на шестте партии са правосъдна промяна, която да даде повече самостоятелност на съда, повече независимост на изложение и на осъществяване на демонстрации.
Силата на един опозиционен претендент
Що се отнася до Кемал Кълъчдароолу, той претърпя много загуби против Ердоган - на локални, на президентски избори, както и на референдум, само че през 2017 година провежда и забележителния Марш за справедливостта от Анкара към Истанбул. През 2019 година той стана и архитектът на обединяването на опозиционните сили. Тогава опозицията завоюва 11 от 30-те най-големи общини в страната, измежду които Истанбул, Анкара и Измир.
Кълъчдароолу не е изключително харизматичен, като оратор отстъпва на Ердоган, който съумява с реториката си да наелектризира аудиторията. Има и различен проблем - опозиционният претендент е алевит, а те са религиозно малцинство в Турция, защото болшинството турци са мюсюлмани сунити.
Опозицията сякаш наподобява, че има повече шансове, в сравнение с преди няколко месеца. Сега наподобява малко е нараснала възможностите си. При паритет сред управническия и опозиционния блок, кюрдите биха имали решаваща роля на втори тур. Калъчдароглу схваща това и към този момент нееднократно сподели, че ще ухажва прокюрдската Демократична партия на народите.
Анализатори напомнят, че Кемал Кълъчдароглу в началото осъди опита за боен прелом против Ердоган на 15 юли 2016 година. Лидерът на НРП го назова " подла офанзива против демокрацията ". Въпреки това, след въвеждането на изключително състояние в страната на 20 юли от президента (отменено на 19 юли 2018 г.), Кълъчдароглу сподели, че това е " плануван ", " следен опит за прелом ". Той се опълчи на приемането на ремонти в конституцията, които ускоряват пълномощията на президента на Турция (конституционният референдум се организира през 2017 година, а 51.41% от популацията гласоподава " за " ).
След случая с бомбардировача Су-24 на съветските въздушно-космически сили, който беше свален от изтребител на турските Военновъздушни сили през ноември 2015 година над територията на Сирия, Кълъчдароглу сподели, че вместо да " поддържа добросъседски връзки ", държавното управление на Ердоган " основава врагове. "
По въпроса за руско-украинския спор водачът на Републиканска национална партия като цяло споделя политиката на държавното управление на Ердоган за поддържане на неутралитет и улеснение на преговорния развой.
Изводите се постановат от единствено себе си. Предстоящите избори в Турция са най-голямото предизвикателство за Ердоган по време на 20-годишното му ръководство след ерозията на известността му по време на рецесията с разноските за живот. Жертвите на ужасното земетресението от предишния месец също премислят своята преданост в предходните замъци на Партията на справедливостта и развиването.
Тези избори ще решат освен кой ще управлява Турция, само че и по какъв начин, накъде се е насочила нейната стопанска система и каква роля страната може да играе за облекчение на споровете в Украйна и Близкия изток.
Номинирането на водача на главната опозиционна Народнорепубликанска партия (НРП) Кемал Кълъчдароглу за претендент за президентските избори в Турция стана водеща тематика в последните дни. Това се случи незабавно откакто шестчленният опозиционен алианс най-сетне преодоля разликите си и се сплоти към една фигура. Ще успее ли обаче Кълъчдароглу да се оправи с предизвикването да победи на изборите най-популярния президент на страната от времената на Кемал Ататюрк насам? Прогнозата наподобява не напълно ясна.
--> Какво демонстрира социологията
Увеличават се разнопосочните догатки за вероятния победител на изборите, които ще се състоят при извънредно комплицирани условия след нещастието от 6 февруари, както и на фона на икономическата рецесия в страната.
Изборите " две в едно " в Турция ще се проведат на 14 май, а тези дни социологическите организации разгласяват разнообразни данни за поддръжката за партиите и за претендентите за президент. Ако има някакво съмнение за кого турците ще гласоподават за президент, то партийната картина наподобява като че ли по-ясно.
По-рано тази седмица проправителственият в. " Сабах " разгласява данни от изследване на организация " Оптимар ", в което 40% от интервюираните са споделили, че биха дали своят вот за ръководещата Партия на справедливостта и развиването (ПСР), 25,7% биха дали гласа си за главната опозиционна Народнорепубликанска партия (НРП), 10,1% за Добра партия, 9,6% за прокюрдската Демократична партия на народите (ДПН), 7,1 за Партията на националистическото деяние (ПНД).
Същевременно опозиционните турски медии разгласяват данни от анкети, съгласно които претендентът за президент на турската съпротива Кемал Кълъчдароглу води пред президента Реджеп Тайип Ердоган с повече от 10 процентни пункта. Данни на изследване, оповестено от социологическата организация Аксой, демонстрират, че поддръжката за Кълъчдароглу е 55,6%, до момента в който за президента Ердоган е 44,4 на 100.
По данните на анкетата опозиционният алианс има поддръжка от 44,1% от участвалите в изследването жители, а прокюрдската ДПН - 10,3 %. ПСР и нейните съдружници от ПНД са одобрявани от 38,2 на 100 от участниците в изследването.
Бои ли се Ердоган
Турският държавен глава бе безапелационен, че няма да има смяна на датата за изборите за президент и парламент в страната - 14 май. Той насрочи изборите за 14 май, по-рано от плануванаъа в началото дата през юни. След земетресенията на 6 февруари интензивно се говореше за вероятно отсрочване на вота поради проблемите към организирането му в мощно засегнатите региони. Нещо повече, ПСР, поддръжката за която бе спаднала поради икономическата рецесия в страната и обезценяването на турската лира, е съумяла да усили известността си през януари, само че поддръжката за партията още веднъж е спаднала поради земетресенията.
Има наблюдаващи, които връщат лентата обратно и демонстрират за какво ще е мъчно на Кълъчдароглу или който и да е различен претендент да победи на изборите Ердоган. Те показват, че цялата му политическа история е обвързвана с проявление на кураж. Никой не може и през днешния ден да го упрекна в липса на увереност и борбеност.
Напомнят, че през 90-те години на предишния век Турция бе ръководена от поредност съдружни държавни управления, шарени, постоянно идеологически несъвместими и те докарваха страната до икономическа рецесия нееднократно. Тогава хората бяха изтощени от раздробяването и обстоятелството, че партиите не могат да придвижат страната в позитивна тенденция на развиване. Благодарение на Ердоган през последните 20 години има продължително ръководство, което съумя да построи свои медии и политически институции.
Партията на справедливостта и развиването, учредена от Реджеп Тайип Ердоган, има голяма членска база от 10-11 милиона души, до момента в който водещата опозиционна мощ не повече от милион и половина, т.е. разликата е голяма. Това несъмнено дава преимущество на Ердоган, отхвърля претенциите на критиците му и го издига в очите на гласоподавателите макар сегашната икономическа рецесия, която е доста по-лека от тези в предишното.
Опозицията се учи от грешките си
Разбира се, турската съпротива през последните години се учи от грешките си, въпреки и да остава разнородна. В момента тя се пробва да притегли консервативните гласоподаватели, извинявайки се за неточности, които е позволила по отношение на тях в предишното. Виден турски социолог е изразил мнение, че сега става въпрос за обединяване на опозицията на правилото " Всички против Ердоган ". Първата цел на опозицията е да постави завършек на ръководството на Ердоган - президент на страната от 2014 година, а преди този момент министър-председател в продължение на 11 години.
Изборът на Кемал Кълъчдароглу в началото не бе признат от всички водачи в алианса. На 4 март, два дни откакто към този момент шестпартийната съпротива заяви, че е избрала претендент за изборите, лидерката на Добра партия Мерал Акшенер сподели, че напуща обединяването точно поради този избор. По-късно тя се върна на масата на договарянията и сложи изискване кметовете на Истанбул Екрем Имамоглу и на Анкара Мансур Яваш да станат вицепрезиденти, в случай че Кълъчдароглу завоюва изборите. Скоро по-късно НРП удостовери, че приема предлагането.
В случай, че завоюва изборите, опозицията е заявила, че ще анулира огромна част от политиките на актуалното ръководство. Една от главните модификации се чака да е връщането към парламентарна система, откакто през 2018 година Ердоган направи прехода към президентска власт, с която закупи доста по-голямо въздействие.
В сферата на стопанската система Националният алианс (както се назовава сборът от шест опозиционни партии) си е сложил за цел да смъкна инфлацията до едноцифрено число, откакто през февруари тя доближи 55%, както и да възвърне стабилността на турската лира, която през последните пет години загуби 80% от цената си.
Целта е всичко това да се случи в границите на две години, като методите, по които опозицията възнамерява да го реализира, включват самостоятелност на централната банка от изпълнителната власт, понижаване на разноските на държавните институции, продажба на държавни активи и понижаване на енергийната взаимозависимост от някои страни.
Други основни цели на шестте партии са правосъдна промяна, която да даде повече самостоятелност на съда, повече независимост на изложение и на осъществяване на демонстрации.
Силата на един опозиционен претендент
Що се отнася до Кемал Кълъчдароолу, той претърпя много загуби против Ердоган - на локални, на президентски избори, както и на референдум, само че през 2017 година провежда и забележителния Марш за справедливостта от Анкара към Истанбул. През 2019 година той стана и архитектът на обединяването на опозиционните сили. Тогава опозицията завоюва 11 от 30-те най-големи общини в страната, измежду които Истанбул, Анкара и Измир.
Кълъчдароолу не е изключително харизматичен, като оратор отстъпва на Ердоган, който съумява с реториката си да наелектризира аудиторията. Има и различен проблем - опозиционният претендент е алевит, а те са религиозно малцинство в Турция, защото болшинството турци са мюсюлмани сунити.
Опозицията сякаш наподобява, че има повече шансове, в сравнение с преди няколко месеца. Сега наподобява малко е нараснала възможностите си. При паритет сред управническия и опозиционния блок, кюрдите биха имали решаваща роля на втори тур. Калъчдароглу схваща това и към този момент нееднократно сподели, че ще ухажва прокюрдската Демократична партия на народите.
Анализатори напомнят, че Кемал Кълъчдароглу в началото осъди опита за боен прелом против Ердоган на 15 юли 2016 година. Лидерът на НРП го назова " подла офанзива против демокрацията ". Въпреки това, след въвеждането на изключително състояние в страната на 20 юли от президента (отменено на 19 юли 2018 г.), Кълъчдароглу сподели, че това е " плануван ", " следен опит за прелом ". Той се опълчи на приемането на ремонти в конституцията, които ускоряват пълномощията на президента на Турция (конституционният референдум се организира през 2017 година, а 51.41% от популацията гласоподава " за " ).
След случая с бомбардировача Су-24 на съветските въздушно-космически сили, който беше свален от изтребител на турските Военновъздушни сили през ноември 2015 година над територията на Сирия, Кълъчдароглу сподели, че вместо да " поддържа добросъседски връзки ", държавното управление на Ердоган " основава врагове. "
По въпроса за руско-украинския спор водачът на Републиканска национална партия като цяло споделя политиката на държавното управление на Ердоган за поддържане на неутралитет и улеснение на преговорния развой.
Изводите се постановат от единствено себе си. Предстоящите избори в Турция са най-голямото предизвикателство за Ердоган по време на 20-годишното му ръководство след ерозията на известността му по време на рецесията с разноските за живот. Жертвите на ужасното земетресението от предишния месец също премислят своята преданост в предходните замъци на Партията на справедливостта и развиването.
Тези избори ще решат освен кой ще управлява Турция, само че и по какъв начин, накъде се е насочила нейната стопанска система и каква роля страната може да играе за облекчение на споровете в Украйна и Близкия изток.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ