Бурлаците на Волгин
Казват, че в българския бранш на пъкъла няма дяволи край казаните, тъй като българите сами дърпали назад всеки, който понечи да излезе. А Кристо освен съумя да се измъкне от „ казана “ още напълно млад, ами и стигна чак до Париж и отттък, където стартира - нагледно казано - да си развява четката и да прави каквото си желае, без никаква изгода, мисъл и потребност!
„ Едно от удоволствията на това да си актьор е да правиш това, което искаш. Всички наши произведения са изцяло безполезни, безусловно безсмислени, никому ненужни... Работата на актьора съставлява безспорна независимост и е извънредно надалеч от политиката, морала и прочие “, това са негови признания, които тук нямаше да му донесат нищо положително. Но тъкмо по тази причина той отива да живее там.
Разбира се, тези, които бяха на власт тогава, са му били доста ядосани, както в този момент са техните наследници. Те не са ядосани толкоз на Кристо, колкото на всички тук, които го харесват — поради размаха, концепциите, независимостта му и свободата. Кристо отиде толкоз надалеч от партизаните, звеноводките, заводските комини и обичаните партийни ръководители, с които живееха в тези години българските художници, че напряко се оказа в друга галактика и друго измерение.
***
Тия дни в Париж бе осъществен планът му „ Опакованата Триумфална арка “ и новината автоматизирано включи няколко български публицисти без подготвеност в региона на образните изкуства в военен режим.
„ Триумфалната арка, опакована с чаршафи - няма по-добър знак на дълбоката деградация, в която е изпаднало актуалното изкуство. Съвременните " създатели " са ловки опаковчици - на здания и на велики творби от предишното ” — громи безпощадно П. Волгин и упреква основателите в „ пустош, неплодородие и тотална некадърност да основат изкуство “. С опрощение за повторението, само че тук Волгин показва пустош, неплодородие и тотално недоумение какво е изкуство.
През 2015 година, когато у нас пристигна първата галерия на Кристо, Волгин отново не се стърпя, само че тогава беше по-откровен: „ Почва мощно да ми писва от масираната реклама, която върви през последните дни за някаква си галерия. Да наричаш „ талантлив създател “ някой, който опакова неща, е демонстрация на тежка ментална деменция “, извика журналистът, подвизаващ се под съветско име, и приключи на висок родолюбив звук: “Човек, който отхвърля да приказва на български, не може да българин “.
По тематиката неведнъж паразитира и още един публицист, а и политик, доколкото е естествена такава композиция - Александър Симов. Не е ясно кое го нервира повече - Кристо или феновете му. Той прави някакви странни съпоставения сред цените за материали на „ Джокондата “ и за „ Опакованата триумфална арка “, от които заключава, че „ единственото свястно нещо, което може да се каже за Кристо, е какъв брой костват " инсталациите " му. Всичко останало било „ пластмасови въздишки, които обичат изкуството да е като хамбургер - елементарно смилаемо, бързо за приложимост и идеално за качване в Инстаграм.:))) ”. От този коментар можем да заключим, че с изключение на от модерно изкуство, Симов не схваща и от здравословно хранене. Тъжното е, че може и в идващия парламент да се окаже член на Комисията по просвета.
Дотук рецензията против Кристо и кристоидите, както по прилика със соросоидите, скоро може да нарекат хората, които го харесват, идваше предстоящо от ляво. Малко изненадващо в стрелбата по Кристо се включи и тежката артилерия на дясната, консервативна политическа мисъл в лицето на Иван Стамболов, с прозрението че „ Да опаковаш Триумфалната арка с чаршафи е все едно да боядисаш Мона Лиза с бял латекс и да викаш, че е велико “. Чаршафите и Мона Лиза се срещат и в други критически разбори, само че белият латекс е принос.
По значимото тук е, че щом Симов, Волгин и Сула са стигнали до едно и също мнение по този фундаментален въпрос, значи могат да се схванат и по други.
Още повече, че и различен изтъкнат експерт, Явор Дачков, се включи в критическия кръжок, само че към този момент единствено ненапълно. За него последната работа на Кристо е демодирана провокация, която единствено загрозява Триумфалната арка. От друга страна, Дачков към момента харесва пакетирането на Пон Ньоф — само че нищо, ще му мине. Той умее да прави противоположни завои, когато разбере, че е на неправилен път.
Автор: Емил Георгиев,
„ Едно от удоволствията на това да си актьор е да правиш това, което искаш. Всички наши произведения са изцяло безполезни, безусловно безсмислени, никому ненужни... Работата на актьора съставлява безспорна независимост и е извънредно надалеч от политиката, морала и прочие “, това са негови признания, които тук нямаше да му донесат нищо положително. Но тъкмо по тази причина той отива да живее там.
Разбира се, тези, които бяха на власт тогава, са му били доста ядосани, както в този момент са техните наследници. Те не са ядосани толкоз на Кристо, колкото на всички тук, които го харесват — поради размаха, концепциите, независимостта му и свободата. Кристо отиде толкоз надалеч от партизаните, звеноводките, заводските комини и обичаните партийни ръководители, с които живееха в тези години българските художници, че напряко се оказа в друга галактика и друго измерение.
***
Тия дни в Париж бе осъществен планът му „ Опакованата Триумфална арка “ и новината автоматизирано включи няколко български публицисти без подготвеност в региона на образните изкуства в военен режим.
„ Триумфалната арка, опакована с чаршафи - няма по-добър знак на дълбоката деградация, в която е изпаднало актуалното изкуство. Съвременните " създатели " са ловки опаковчици - на здания и на велики творби от предишното ” — громи безпощадно П. Волгин и упреква основателите в „ пустош, неплодородие и тотална некадърност да основат изкуство “. С опрощение за повторението, само че тук Волгин показва пустош, неплодородие и тотално недоумение какво е изкуство.
През 2015 година, когато у нас пристигна първата галерия на Кристо, Волгин отново не се стърпя, само че тогава беше по-откровен: „ Почва мощно да ми писва от масираната реклама, която върви през последните дни за някаква си галерия. Да наричаш „ талантлив създател “ някой, който опакова неща, е демонстрация на тежка ментална деменция “, извика журналистът, подвизаващ се под съветско име, и приключи на висок родолюбив звук: “Човек, който отхвърля да приказва на български, не може да българин “.
По тематиката неведнъж паразитира и още един публицист, а и политик, доколкото е естествена такава композиция - Александър Симов. Не е ясно кое го нервира повече - Кристо или феновете му. Той прави някакви странни съпоставения сред цените за материали на „ Джокондата “ и за „ Опакованата триумфална арка “, от които заключава, че „ единственото свястно нещо, което може да се каже за Кристо, е какъв брой костват " инсталациите " му. Всичко останало било „ пластмасови въздишки, които обичат изкуството да е като хамбургер - елементарно смилаемо, бързо за приложимост и идеално за качване в Инстаграм.:))) ”. От този коментар можем да заключим, че с изключение на от модерно изкуство, Симов не схваща и от здравословно хранене. Тъжното е, че може и в идващия парламент да се окаже член на Комисията по просвета.
Дотук рецензията против Кристо и кристоидите, както по прилика със соросоидите, скоро може да нарекат хората, които го харесват, идваше предстоящо от ляво. Малко изненадващо в стрелбата по Кристо се включи и тежката артилерия на дясната, консервативна политическа мисъл в лицето на Иван Стамболов, с прозрението че „ Да опаковаш Триумфалната арка с чаршафи е все едно да боядисаш Мона Лиза с бял латекс и да викаш, че е велико “. Чаршафите и Мона Лиза се срещат и в други критически разбори, само че белият латекс е принос.
По значимото тук е, че щом Симов, Волгин и Сула са стигнали до едно и също мнение по този фундаментален въпрос, значи могат да се схванат и по други.
Още повече, че и различен изтъкнат експерт, Явор Дачков, се включи в критическия кръжок, само че към този момент единствено ненапълно. За него последната работа на Кристо е демодирана провокация, която единствено загрозява Триумфалната арка. От друга страна, Дачков към момента харесва пакетирането на Пон Ньоф — само че нищо, ще му мине. Той умее да прави противоположни завои, когато разбере, че е на неправилен път.
Автор: Емил Георгиев,
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ