Казват, че филмите му съчетават социален анализ и визуална естетика.

Казват, че филмите му съчетават обществен разбор и образна хармония. И в действителност, „ Пансион “, показан на „ София филм фест “, е като черно-бял сън, разказан от едно пораснало момче. Днес то трансформира загатна в кинолента, а живота от детството – в прочувствено обръщение, за което приказва свободно и с усмивката на мъж, намерил своя житейски и професионален път...

Годината е 1997-а. Напрежението сред религиозните и светските турци се ускорява. Четиринайсетгодишният Ахмет е изпратен от татко си в ислямско общежитие, с цел да изучи мюсюлманските полезности. Баща му неотдавна е приел исляма и Ахмет поставя доста старания, с цел да бъде идеалният наследник, само че не съумява да се впише измежду грубите деца в общежитието. Единствената му разтуха е новият му другар Хакан, отракано момче от улицата, което знае по какъв начин да оцелее в системата... Мечтата им е да могат да взимат независими решения...

Историята от „ Пансион “ припокрива на 90 % същинския живот на Нехир Туна. Младият турски режисьор приема постъпката на своите родители като опит на двойка младежи. „ Те желаеха да предадат на децата си нещо толкоз мощно и възвишено, което са разкрили за себе си. Честно казано, доста добре ги разбирам “, споделя той. Сега, в разцвета на силите си, Туна е стигнал до заключението, че разпоредбите би трябвало да се научават и по-късно незабавно да се не помнят. Защото единствено по този начин можеш да станеш по-свободен...

Снимка: Даниел Димитров

Нехир Туна – за кино лентата „ Пансион “ и автобиографичните моменти в него, и по какъв начин той самият е бил пратен в пансион, за политическата цензура, за връзките сред религиозните и светските турци. И още: Лесно се получава финансова поддръжка за подобен вид филми? Защо изостави желанието си да бъде артист? Съпругата му, която е актриса, ли е най-големият му критик?...

Защо откраднахте камерата на татко си? И кое беше първото нещо, което заснехте с нея?

- (Смее се – бел. а.) Защото желаех да снима нещо мое си. По това време не беше толкоз елементарно, нямаше сегашните телефони с камери. Нямаше тикток и инстаграм, а тази камера Sony Hi осмица ми позволяваше да направя това. Тя имаше доста красива, черно-бяла текстура на облика и внасяше една поетичност, към каквото и да я насочиш, което другояче не се вижда с невъоръжено око. Заснех един късометражен филм с мой другар артист у дома и към къщи. Беше по-скоро пробно по това време. Не знаех по какъв начин да изградя история, по какъв начин да описвам посредством облици, тъй че беше едно доста скъпо прекарване, от което научих доста...

А всъщост, камерата беше на чичо ми, тъй като татко ми беше прекомерно набожен човек и не ни даваше даже да гледаме филми по малкия екран. Взех камерата на чичо ми, тъй като ме дразнеше (Смее се – бел. а.). 

Затова ли Ви пратиха в религиозно учебно заведение? Какви бяха упованията на родителите Ви?

- Моите родители бяха просто една двойка младежи, които внезапно бяха решили да трансформират своя живот. Бяха разкрили религията и имаха доста огромно предпочитание по някакъв метод да предадат това на децата си, да го споделят с тях. Аз имам и брат, който не пратиха в такова учебно заведение. Но аз бях първородният наследник и с мен направиха проба – някакъв тип опит по какъв начин да предадат на децата си нещо толкоз мощно и възвишено, което са разкрили за себе си. Честно казано, доста добре ги разбирам.

Възможно ли е една история, като тази в „ Пансион “, да надвишава макрополитическата битка сред религията и светския метод на живот?

- Аз желаех да опиша историята на едно момче, което се озовава притиснато сред тези две системи и идеологии. До огромна степен, филмът е и автобиографичен, тъй като аз самият съм преживявал сходни нахлувания в дома ни, защото и татко ми беше зает с финансирането на сходен вид институции.

Излишно ли е да Ви запитвам дали елементарно се получава финансова поддръжка за подобен вид филми?

- Не е по никакъв начин елементарно. Нашият копродуцент от Турция е частен вложител. Публични средства получихме от Франция, от Германия и, в дребна степен, от Съединените щати. За страдание, в Турция, за филми, които се занимават с политическа или религиозна тема, на практика е невероятно да се получи обществено финансиране – просто, тъй като хората, които са на власт, не желаят никой да се занимава с такива деликатни проблеми. Дори посланието на кино лентата да не е безусловно сериозно към властта. Просто, всевъзможен опит да се приказва на такива тематики, бива смачкан през цялото време.

Има и спомагателна компликация, защото европейската система за финансиране на кино е такава, че, в случай че ти не си получил отчасти обществено финансиране от твоята страна, няма по какъв начин да имаш достъп до в допълнение финансиране от европейските фондове. Така че мачът наподобява авансово изгубен.

От друга страна, всичко това ми даде спомагателна мотивация. На няколко пъти си мислех да се откажа, тъй като фактически беше доста мъчно, само че се замислих, че те в действителност тъкмо това желаят, и това ме окуражи в допълнение. 

Чувствате ли се цензуриран политически?

- Що се отнася до цензурата, аз на този стадий не мога да отговоря на този въпрос, защото филмът към момента не е прожектиран в Турция.

Иначе, в Турция има доста създатели, които се самоцензурират, изрязват или трансформират избрани моменти от плана си, с цел да минат през цензурата на финансирането. След това обаче си вършат кино лентата подобен, какъвто в началото са възнамерявали.

Снимка: Даниел Димитров

Проблемът е, че финансиращите институции долавят това нещо, виждат, че това, което е снимано, не дава отговор на плана, който е получил финансиране. И доста постоянно се получава по този начин, че се постанова да се връщат пари. Това се случва, в това число и на доста опитни режисьори. Случва се с филми, които са селектирани в Кан и по други огромни фестивали, които са привлекли доста внимание, което е безусловно безумно.

Проблемът е, че, в случай че ти цензурираш плана си, по-късно фактически се постанова да цензурираш и самият филм, и тогава той става незанимателен, конвенционален... 

Как са сложени връзките сред религиозните и светските турци в района в Истанбул, в който живеете? 

- Кварталът, в който аз пребивавам – Бейоглу, по никакъв метод не е внушителен нито за Турция, нито за Истанбул. Това е един извънредно цветен регион, където хората са образовани, живеят най-вече създатели, музиканти, кинаджии. Така че такива проблеми там няма.

Като цяло, в днешно време, връзките сред двете общности не са толкоз напрегнати, както преди време. Единствено на предизборна акция, избрани хора надигат глас, само че даже и тогава това напрежение не минава оттатък цивилизования спор. До огромна степен, това се дължи на обстоятелството, че през последните двадесет години всемирски настроената общественост загуби доста огромна част от въздействието си. И в днешно време тези хора, по-скоро, водят един живот под радара. Те не са толкоз забележими... 

Снимка: Даниел Димитров

Бейоглу, прочее, има и някои елементи, където живеят много консервативни религиозни общности. Но въпросът е, че, в случай че хората не бъдат предизвикани, те нямат никакъв спор между тях. Такива напрежения се появяват фактически единствено преди избори. Тогава избрани политици решат да бръкнат в раната и да предизвикат хората, само че на всекидневно равнище, сред елементарните хора, няма напрежение. 

Бил сте помощник на Мерилин Хоровиц, която има своя система за писане на сюжети. Накратко, какво съставлява тя и Вие почитател ли сте на тази система?

- Да, в миналото бях неин помощник и научих доста за двете ми години там. Нейната система е нещо като опростяване и основаване на модул, обвързван с развиването на героя. Това е система, която използвах, и от която научих доста. Но колкото повече опит трупам и развъртвам своя усет, откривам, че от ден на ден се диференцирам от тези правила и възприемам главните неща по-свободно.

Научаваш разпоредбите и по-късно ги забравяш (Смее се – бел. а.). Така ставаш по-свободен и имаш място за повече проучвания.

Отказахте ли сте от желанието си да бъдете артист?

- (Смее се – бел. а.) Навремето доста желаех да бъда артист, само че след това осъзнах, че би трябвало да бъда този, който се занимава с актьорите. Аз не бях заобиколен от режисьори, не бях част от кино общественост. Нямаше по какъв начин да работя самичък. Така започнах да върша свои дребни късометражни филми. Постепенно откривах от ден на ден неспокойствие в основаването им и това разтвори вълнението и желанието да ставам артист. Вече напълно нямам такива упоритости.

Вашата брачна половинка обаче е актриса. Работите ли дружно?

- Да. Работим дружно по доста от моите късометражни филми. Използвахме ги като опция да растем и да се учим. Освен това, тя играе ролята на майката в „ Пансион “.

 

Снимка: Даниел Димитров

Тя много ми оказва помощ, защото е и един от моите копродуценти. Прави доста неща, даже носи шоколад на снимачната площадка или пък репетира с моите артисти. Има толкоз доста неща, с които ми оказва помощ.

Тя ли е най-големият Ви критик?

- По някакъв метод. Но тя е повече прочувствен покровител, в сравнение с критик. Тя прави всичко, с цел да ме накара да се усещам стимулиран. Поддържа ме стимулиран. Ето за какво заобикаля всевъзможен тип рецензии, които биха ме обезсърчили. Тя е притежател на собствен личен добър баланс.

Коя е обичаната дума на родния Ви език?

- (Замисля се – бел. а.) Любимата ми дума на родния език... Боже мой, в никакъв случай не съм мислил за това... (Отново се замисля – бел. а.). О, Боже, ще стигна до това, само че ми би трябвало секунда... Ако имате още въпроси, задайте ги, а за това ще отговоря най-после...

Последният ми въпрос е по какъв начин бихте траял изречението „ Аз съм човек, който обича... "?

- Който обича… Мисля, че отговорът на предходния въпрос е обич – aşk (aşk на турски значи обич – бел. а.). А отговорът на този въпрос е: Постоянно да се влюбвам в нещата, които върша.

 

Снимка: Даниел Димитров

Режисьорската е специфичен посетител на „ София филм фест “ Актьорът са завръща на театралната сцена Финландската звезда е измежду специфичните посетители на „ София филм фест “ (2024) Световноизвестната полска режисьорка показва „ Жената от … “ на „ София филм фест “ Германският режисьор гостува със своя кинодебют на „ София филм фест “ (2024) Унгарският режисьор, сценарист и артист оглави интернационалното жури на „ София филм фест “ (2024) Любопитно 8 мин. Маргарете декор Трота: Жените в киното към момента са на път Любопитно 15 мин. Димитър Маринов: Обичам изкуството като начало, тогава всеки актьор е идеалист Любопитно 9 мин. Алма Пьойсти подвига пестник – на насладата Любопитно 8 мин. Малгожата Шумовска: Винаги има потребност от пристрастеност Любопитно 17 мин. Бенджамин Пфол: В чистото кино няма разговор Любопитно 11 мин. Саболч Хайду: Всеки ден получаваме дребни дози благополучие, само че не го разпознаваме Любопитно 8 мин. Маргарете декор Трота: Жените в киното към момента са на път Любопитно 15 мин. Димитър Маринов: Обичам изкуството като начало, тогава всеки актьор е идеалист Любопитно 9 мин. Алма Пьойсти подвига пестник – на насладата Любопитно 8 мин. Малгожата Шумовска: Винаги има потребност от пристрастеност Любопитно 17 мин. Бенджамин Пфол: В чистото кино няма разговор Любопитно 11 мин. Саболч Хайду: Всеки ден получаваме дребни дози благополучие, само че не го разпознаваме