Научна сензация! Чертите на характера ни изначално са заложени в ДНК гените
Казват, че индивидът е венецът на творението. Но в действителност в прочут смисъл не сме по-сложни от пъстър тв приемник. Цялата палитра от цветове на тв приемника се получава посредством разбъркване на три цвята – червен, наследник и зелен. И при хората се оказа, че набор от 8 съществени страсти (срам, блян, наслада, яд, омерзение, изненада, боязън, вълнение) могат да бъдат получени посредством композиция от единствено три субстанции в тялото: серотонин, допамин и норепинефрин.
Този модел е изобретен през 2012 година от шведския академик Хуго Льовхейм. И неотдавна съветски учени от Националния център за генетични проучвания в Новосибирск, употребявайки този модел, се научиха да дефинират психотипа на човек въз основа на разбора на неговата ДНК.
Как работи този механизъм?
„ По принцип има, несъмнено, повече фактори, които въздействат на страстите, само че серотонинът, допаминът и норепинефринът са главните невротрансмитери (химични молекули, посредством които нервните кафези споделят посред си), които дефинират нашия прочувствен декор “, споделя генетикът Инна Холандра пред КП. - И в случай че погледнем каква генетична предразположеност към производството на тези субстанции ще има човек, можем да научим доста за това по какъв начин работи неговата душeвност.
Кой ни кара да ликуваме от благополучие и ни лишава от успокоение?
1. Допаминът се назовава хормон на мотивацията и упованието на удоволствието. Отговаря за концентрацията, положителната памет и ученето.
2. Серотонинът е „ хормонът на щастието “, той ни защищава от отрицателни страсти, дава ни успокоение и убеденост, отстранява ненужните „ шумове “ под формата на досадни мисли и чувства. Ако човек непрекъснато е неудовлетворен от себе си, яде се вътрешно, занимава се със самооценка - той има ниско равнище на серотонин.
3. Норепинефринът е нашата сила. Това е хормон на напрежението, виновен за реакцията на битка или бягство и контролира сърдечно-съдовата система. Нивото на норепинефрин дефинира по какъв начин реагираме на стрес: какъв брой бързо човек взема решение, по какъв начин реагира на експанзия, дали ще се съпротивлява при положение на заплаха или ще се обърка.
Как тази работа на генетиците се ползва на процедура? Това е добра помощ за психолозите, такива разбори ще оказват помощ на хората да схванат вътрешните си проблеми.
" Ние разбираме какви недостатъци и мощни страни са присъщи на хората по природа - изяснява Инна Холандра. - Многото допамин и норепинефрин са характерност на работохолиците и „ съумелите “. Това са амбициозни хора, които се движат към задачата с силата на булдозер, само че постоянно изгарят, тъй като не знаят по какъв начин да си починат. Такъв човек с интензивността на всички системи просто не е в положение да лежи на дивана.
Ако забележим ниски равнища на серотонин, това се отразява на ниското самочувствие. Несигурните хора би трябвало да бъдат научени да се оправят с безпокойството, с високия декор на отрицателни мисли. И в случай че човек има ниско равнище на норепинефрин, тогава той би трябвало деликатно да третира ресурсите на тялото. Работата с ръце, свръхзадачи, нощни смени, командировки не е за него. Свободен график, по-малко стрес - в този режим той може както да поддържа здравето, по този начин и да демонстрира висока продуктивност ", казва Холандра.
Но въпреки всичко човек има и културен слой – обучение, образование... Това се отразява и на душeвността, и на държанието. Колко прецизен е този генетичен разбор?
" Приносът на генетиката за характера на индивида е почти 50 %. Това е база, която не можете да получите на никое място. А какво ще е въздействието на средата, не знаем, то най-често е безразборно и безредно. Нека ви обясня с образец. Има подобен психотип, когато има доста норепинефрин и серотонин и малко допамин. Такъв човек, като предписание, е душата на компанията - той е радостен, деятелен, положителен, гледа на света през розови очила. Често има високо самочувствие. Но заради обстоятелството, че има малко допамин - а допаминът е обвързван с задачата и нейното реализиране - такива хора са повърхностни и непостоянни.
И когато едно дете има подобаващата композиция по природа, тогава, при равни други условия, то ще пораства тъкмо такова: пламенно, решително в себе си, само че не доста стимулирано и, както се споделя, не доста делово. Освен това, в случай че родителите знаят кои гени е наследило детето, тогава точно благодарение на въздействието на околната среда може да се изравни негативна линия на характера.
Ако такова дете се занимава със спорт от детството, взе участие в екипни планове, тогава неговата допаминова система ще „ изпомпва “: той ще се научи да възнамерява, да бъде порядъчен и да реализира резултати. Но в случай че въздействието не е целеустремено, то генетиката ще си каже думата, точно заради обстоятелството, че въздействието на средата е безредно. Ситуациите, когато по случайност самото дете се озовава в среда, която може да поправя вродените качества на характера, са редки.
Превод: GlasNews
Този модел е изобретен през 2012 година от шведския академик Хуго Льовхейм. И неотдавна съветски учени от Националния център за генетични проучвания в Новосибирск, употребявайки този модел, се научиха да дефинират психотипа на човек въз основа на разбора на неговата ДНК.
Как работи този механизъм?
„ По принцип има, несъмнено, повече фактори, които въздействат на страстите, само че серотонинът, допаминът и норепинефринът са главните невротрансмитери (химични молекули, посредством които нервните кафези споделят посред си), които дефинират нашия прочувствен декор “, споделя генетикът Инна Холандра пред КП. - И в случай че погледнем каква генетична предразположеност към производството на тези субстанции ще има човек, можем да научим доста за това по какъв начин работи неговата душeвност.
Кой ни кара да ликуваме от благополучие и ни лишава от успокоение?
1. Допаминът се назовава хормон на мотивацията и упованието на удоволствието. Отговаря за концентрацията, положителната памет и ученето.
2. Серотонинът е „ хормонът на щастието “, той ни защищава от отрицателни страсти, дава ни успокоение и убеденост, отстранява ненужните „ шумове “ под формата на досадни мисли и чувства. Ако човек непрекъснато е неудовлетворен от себе си, яде се вътрешно, занимава се със самооценка - той има ниско равнище на серотонин.
3. Норепинефринът е нашата сила. Това е хормон на напрежението, виновен за реакцията на битка или бягство и контролира сърдечно-съдовата система. Нивото на норепинефрин дефинира по какъв начин реагираме на стрес: какъв брой бързо човек взема решение, по какъв начин реагира на експанзия, дали ще се съпротивлява при положение на заплаха или ще се обърка.
Как тази работа на генетиците се ползва на процедура? Това е добра помощ за психолозите, такива разбори ще оказват помощ на хората да схванат вътрешните си проблеми.
" Ние разбираме какви недостатъци и мощни страни са присъщи на хората по природа - изяснява Инна Холандра. - Многото допамин и норепинефрин са характерност на работохолиците и „ съумелите “. Това са амбициозни хора, които се движат към задачата с силата на булдозер, само че постоянно изгарят, тъй като не знаят по какъв начин да си починат. Такъв човек с интензивността на всички системи просто не е в положение да лежи на дивана.
Ако забележим ниски равнища на серотонин, това се отразява на ниското самочувствие. Несигурните хора би трябвало да бъдат научени да се оправят с безпокойството, с високия декор на отрицателни мисли. И в случай че човек има ниско равнище на норепинефрин, тогава той би трябвало деликатно да третира ресурсите на тялото. Работата с ръце, свръхзадачи, нощни смени, командировки не е за него. Свободен график, по-малко стрес - в този режим той може както да поддържа здравето, по този начин и да демонстрира висока продуктивност ", казва Холандра.
Но въпреки всичко човек има и културен слой – обучение, образование... Това се отразява и на душeвността, и на държанието. Колко прецизен е този генетичен разбор?
" Приносът на генетиката за характера на индивида е почти 50 %. Това е база, която не можете да получите на никое място. А какво ще е въздействието на средата, не знаем, то най-често е безразборно и безредно. Нека ви обясня с образец. Има подобен психотип, когато има доста норепинефрин и серотонин и малко допамин. Такъв човек, като предписание, е душата на компанията - той е радостен, деятелен, положителен, гледа на света през розови очила. Често има високо самочувствие. Но заради обстоятелството, че има малко допамин - а допаминът е обвързван с задачата и нейното реализиране - такива хора са повърхностни и непостоянни.
И когато едно дете има подобаващата композиция по природа, тогава, при равни други условия, то ще пораства тъкмо такова: пламенно, решително в себе си, само че не доста стимулирано и, както се споделя, не доста делово. Освен това, в случай че родителите знаят кои гени е наследило детето, тогава точно благодарение на въздействието на околната среда може да се изравни негативна линия на характера.
Ако такова дете се занимава със спорт от детството, взе участие в екипни планове, тогава неговата допаминова система ще „ изпомпва “: той ще се научи да възнамерява, да бъде порядъчен и да реализира резултати. Но в случай че въздействието не е целеустремено, то генетиката ще си каже думата, точно заради обстоятелството, че въздействието на средата е безредно. Ситуациите, когато по случайност самото дете се озовава в среда, която може да поправя вродените качества на характера, са редки.
Превод: GlasNews
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ