Казвам се Полина и сега ще се престраша да ви

Казвам се Полина и в този момент ще се престраша да ви опиша моята персонална история. Може би има доста дами като мен - вие ще прецените.

Когато постъпих на нова работа, в никакъв случай не съм предполагала, че може да ми се случи нещо сходно.
За себе си ще кажа, че съм жена на междинна възраст, имах прелестен любящ брачен партньор до себе си и две наши страхотни умни деца. През уикендите ходехме на разнородни места, изкарвахме си ужасно.
Единственият проблем, който имах допреди няколко месеца беше, че работех прекалено много, а получавах много малко. Затова взех генералното решение да сменя работата си. И нещата сякаш потръгнаха. Само че имаше нещо, което не чаках, че може да се случи. В отделът ми имаше много привлекателни мъже.



В началото изобщо не се впечатлявах, гледах си работата и се прибирах вкъщи, с цел да си видя фамилията. Постепенно привикнах с работата и имах повече време да отивам на дълги обедни почивки с сътрудниците. В една от тях се случи нещо, което промени живота ми.

Той се споделяше Любомир. Беше извънредно образован, интелигентен и прелъстителен. Нямах визия, че ми е хвърлил око още от постъпването ми на работа.
В една от обедните ми почивки той повърхностно подметна, че би желал да обядваме дружно. Аз нямах работа и се съгласих. Осъзнах, че това е човек, с който имаме извънредно общи тематики и ужасно ми подхожда. Всичко това ме уплаши, само че по едно и също време с това усетих, че ми харесва. Осъзнах, че той изпитва същото към мен.
Любо също беше фамилен и имаше едно дете. Обичаше да пътешества и да слуша хубава музика.
Знаеше по какъв начин да се държи с една дама и му харесваше да кавалерства. Освен това беше доста добър кулинар. 



Така започнаха нашите срещи - изначало почтено, единствено за обяд. Осъзнах, че жадувам да се видя с него и очаквам с неспокойствие да пристигна понеделник. Въпреки че това ме плашеше, не мога да укривам, че ми харесваше.

Няма да изпадам в детайлности, само че нещата сред нас един ден просто се случиха. В офиса си разменихме погледи и двамата просто излязохме. Без да продумаме нито дума и двамата тръгнахме в една посока. Влязохме в един хотел покрай работата и се награбихме.
Учудих се каква пристрастеност се е криела в мен. За минута даже не се почувствах гузна - по тази причина, че изневерявам на мъжа си.
Когато свършихме, двамата не можехме да спрем да се прегръщаме. Беше нереално. Сякаш не искахме да свърши този момент.



Всичко това продължи в продължение на половин година. С Любо постоянно отсядахме в хотелчето и се наслаждавахме един на различен. Но всяко нещо си има логически край.
Един ден аз таман излизах от хотела с Любо и както постоянно се готвехме да тръгнем в разнообразни направления, когато пред мен изскочи мъжа ми. По някакъв метод беше схванал, че го заблуждавам и очевидно ме беше наблюдавал.
Цялата се смръзнах, а още по-лошото стана, когато той се приближи и удари в лицето Любо. Двамата се вкопчиха един в различен и започнаха да се бият. Хората към тях колкото да ги разтърваха.
В това време аз плачех. Знаех, че е станало нещо непоправимо, което няма по какъв начин да се върне.

След седмица мъжът ми изиска бракоразвод. Аз бях ужасно обезверена - бях го предала. Децата плачеха, тъй като не чакаха подобен процес на събитията. Те желаеха нашето семейство назад. Но явно това не беше допустимо.

В момента съм разведена. Бившият ми мъж ми приказва единствено служебно. Дала съм му да вижда децата когато пожелае. Чувствам се отговорна. Но още по-лошото е, че Любо не желае да се разведе, макар, че аз желая да сме дружно. На него по този начин го устройва - да му бъда просто държанка. Искам живота си назад. Дайте ми съвет по какъв начин да го направя...