Катрин Тасева: Много малко такива мъже са останали
Катрин Тасева, една от актуалните ни звезди в художествената гимнастика, гостува в предаването „ Код Спорт “ по ТВ+. Спечелването на медали от влиятелни надпревари се е трансформирало в традиция за нея. Но е привикнала да не се задоволява с по-малко от най-хубавото. В нейния случай това е олимпийски орден. Именно успех на игрите в Токио следващата година е нейната огромна цел. Известна е и с огромното си сърце. Не един път се включва в благотворителни начинания, с цел да помогне на хора в потребност.
- Катрин, здравей! Благодаря ти, че одобри поканата да гостуваш в предаването „ Код Спорт “! Как си?
- И аз благодаря. Добре съм. Вече се усещам по-добре. Започнахме да водим по-сериозна подготовка. Усеща се, че навлизаме във форма. Вижда се по кое време са надпреварите и по отношение на интервала се усещам добре.
- По време на карантината съумя ли да поддържаш форма?
- Честно казано първоначално, да, само че след това стана малко по-сложно. Тъй като много се проточи – два месеца, а това доста съществено се отразява на един професионален състезател и към края към този момент беше комплицирано да се поддържа каквато и да било форма. Но първоначално се справяхме сносно. И персонално аз!
- COVID-19 тотално обърка спортния календар – в тази обстановка, в която в този момент се намираме, каква е огромната ти цел през 2020 година? Какво ти следва до края на годината?
- Да, по този начин е, в действителност доста ненадейно нещо с този вирус, който доста съществено се отрази освен на спорта, само че и на целия свят. До края на годината имаме планувано европейско състезание, което към момента е под въпрос и никой не може да каже нищо на 100 % точно поради COVID-19. Но основната ми цел е европейското, което е навръх рождения ми ден. Замислям проект да си подаря най-малко един орден. Дай боже да е златен!
- Може ли да се каже, че най-силното ти съревнование в кариерата до момента бе Световната купа в София през 2019 година, където завоюва сребро на топка, бухалки и лента и бронз в многобоя? Връщаш ли се към тези прочувствени моменти?
- Много са хубави тези моменти и доста ми липсват, почтено казано. Не мога да дефинира кое е най-успешното ми съревнование, тъй като от всички Световни купи в София и всички Световни купи като цяло аз съм се върнала с орден. Но постоянно, когато е пред родна аудитория го дефинирам като доста по-успешно, тъй като самата атмосфера е друга, залата, публиката доста ни обича. Може би това ме кара да го чувствам като по-успешно съревнование.
- Не е ли по-трудно да се състезаваш пред родна аудитория?
- Да, има го това нещо, само че на мен ми харесва. Не го мисля тъкмо по този метод. Аз излизам да си свърша работата. Цялото това напрежение може би след това го съзнавам, по какъв начин хората чакат и какъв брой доста се радват, само че по време на съревнование не чувствам цялата тази тежест. По-скоро чувствам любовта, поддръжката на публиката и удоволствието от играта.
- Имаш ли обичан апарат?
- Мисля, че топката ми е обичаният апарат, само че всичко одобрявам като апарат.
- А има ли някой, с който ти е мъчно?
- С обръч ми е най-трудно, може би тъй като е максимален и най-тежък. Това ми е най-трудният апарат.
- През предходната година завоюва Световната купа за сезона на топка и на лента, стана първа и в многобоя дружно с рускините Дина Аверина и Александра Солдатова. Как се чувстваш в тяхната конкуренция? Можеш ли да стигнеш до по-голям триумф?
- Да, ние общо взето сме наедно с тях. До огромна степен е въпрос на шанс. Битката за първите места е доста огромна. Смятам, че България в действителност доста напредна в последните години, изключително и самостоятелното, защото в ансамбъла имаме малко по-големи обичаи и нямаше толкоз закъснение обратно. Но в самостоятелното имаше един лек спад, само че мисля, че в последните години успяхме да възвърнем България към челните позиции.
- Кои са мощните ти страни и върху какво би трябвало още да работиш?
- Силна страна може би е концентрацията, съумявам добре да се изолирам от хората. Върху характера би трябвало да не преставам да работя, той е малко крив. Но с общи старания от треньори и екипа, с който работим, мисля, че се оправяме добре.
- Най-ценният съвет, който си получила от твоята първа треньорка Светлана Цветкова и от Бранимира Маркова, с която работиш в националния тим?
- И двете толкоз доста ги обичам! Най-ценният съвет е да не се предавам, да не се отхвърлям в никакъв случай и да бъда смела! Винаги са ми казвали, че и двете имат вяра ужасно доста в мен. Със Светла от дълго време не работя, само че подкрепям връзка, тя следи всички мои изяви, всички надпревари. Да не се отхвърлям, да не се предавам.
- Имало ли е до момента подобен миг в кариерата ти, в който да си кажеш, че спираш и повече няма да влизаш в залата?
- Да, естествено, че е имало такива моменти.
- Как се преодоляват?
- Ако не можеш самичък, тогава идва треньорът или работим с психолог, поддръжка от близки. По този метод съм преодолявала тези тежки моменти.
- България продължава да е измежду водачите в международната художествена гимнастика. Въпреки рецесията световно в родния спорт, българската школа резервира своя блясък…
- Въпреки рецесията с COVID-19, още не се е видяло по какъв начин ще излезем от този интервал. Тепърва следва да забележим на какво равнище сме се спрели – дали сме паднали, дали сме се издигнали. На това европейско ще се види. Но ние не сме спирали да работим и продължаваме.
- Как гледаш на конкуренцията от Русия, Италия, Израел?
- Много е мощна конкуренцията в действителност изключително в самостоятелното. Всеки се научи да играе гимнастика. Всяка една страна знае, че България е име в художествената гимнастика. Навсякъде взимат български треньори. Масово България и Русия са главните школи в международната художествена гимнастика.
- Наслаждавали сме се на плеяда „ златни девойки “ в историята на родната художествена гимнастика. Коя или кои от тях са ти послужили за ентусиазъм, когато прекрачи входа на залата?
- Да, в действителност има толкоз доста „ златни девойки “, които са незабравими. Аз персонално не съм имала шанса да ги виждам онлайн, само че пък има доста записи и в действителност съм черпила ентусиазъм от тях. Мария Петрова ми е от любимките от по-старото потомство. Илиана Раева с тази страхотна амплитуда, с която играе. Толкова са доста и от всяка съм гледала дали не мога да копирам и съм взимала това, което ми харесва.
- Замисляла ли си се каква е разликата, когато да вземем за пример Мария Петрова или Алина Кабаева са печелили трофеи и в този момент каква е гимнастиката?
- Сега гимнастиката толкоз се е развила. Няма съвсем нищо общо с предходни години. В днешно време доста се натъртва на уреда, на техниката с апарат и в полза на истината малко се е изгубило художественото. Малко ми е тъжно, тъй като се получава малко като едно по-скоро цирково изкуство, в сравнение с художествена гимнастика. Малко липсва артистичността. Това може би е разликата от предходните години и в този момент.
- Как се работи с Илиана Раева? Знаем, че президентът на родната федерация изисква много от вас – това тежи или е спомагателна мотивация?
- Не, никога нищо не ми тежи, с изключение на казусът с килограмите, който е знаменит! С госпожа Раева е наслаждение да се работи. Аз персонално съм я викала в залата да ми оказва помощ, тъй като на мен ми въздейства доста добре на тренировките, на душeвност. На надпревари я скланям съвсем да е постоянно с мен. Поне за мен е наслаждение да работя с нея и ми харесва.
- Когато си имала тежки моменти, допитвала ли си се до нея?
- Да, желала съм препоръки от госпожа Раева даже в персонален проект. Винаги е отсреща. Държала се е като другар с мен и ми е давала препоръки. Благодарна съм, че стои по този начин покрай нас.
- Журналистите те избраха в десетката на „ Спортист на годината “ за 2018 година Къде нареждаш в сърцето си това самопризнание?
- Не знам по какъв начин да го нарека, може би доста благо. Признание е за труда на треньори, за моя труд, за целя екип на българската федерация. Благодаря! Мисля, ча аз, Невяна и Боряна сме… От години не е имало гимнастичка от самостоятелното, която да е в десетката. Радваме се на тези триумфи.
- Как е допустимо да има същинско другарство в самостоятелния спорт? Питам те, тъй като не е загадка, че с Невяна Владинова сте извънредно близки…
- Да, доста обичам Неви и сме доста близки. Може би тази конкуренция и това, че непрекъснато трябваше да сме дружно във всеки един миг, ни направи толкоз близки и по този начин да държим една на друга. Наистина при доста малко хора е останало такова същинско другарство. Много е скъпо.
- Кога си се чувствала най-щастлива на килима?
- Винаги, когато се показва добре, се усещам щастлива. Когато и треньорите са удовлетворени, публиката. Често се усещам щастлива, когато има надпревари. Общо взето, когато съм на терена, съм щастлива.
- Къде държиш медалите си, тъй като към този момент са много?
- Да, неотдавна ми се наложи едно пренасяне да направя. Всъщност се замислих какъв брой доста медали, купи, грамоти, оценки имам. Повечето са при майка ми, тя доста ги цени и пази, само че най-любимите ми си ги държа у дома – извоюваните през последните години.
- Имаш ли едно обичано отличие или всички са ти скъпи?
- Не мога да дефинира кое ми тъкмо обичаното, само че може би най-запомнящ се е медалът от международното състезание в София.
- Знаем, че обичаш да готвиш – по какъв начин се възпламени по кулинарното изкуство?
- Това е доста забавно. Не знам за какво всички са решили, че съм страховит кулинар, само че в полза на истината направих две торти и станах супер известна с тях. Когато ми скимне и ми пристигна музата, може да сготвя нещо, само че пребивавам сама и общо взето не ми се постанова да сготвям. По-добре е по този начин.
- Малко звучи неуместно – гимнастичка, която има за занимание кулинарията при тази битка с килограмите…
- Да, в действителност може би е неуместно. Повече ми се отдават сладкишите и ги нося в залата да почерпя. Не ги изяждам аз задачите, въпреки че се е случвало.
- Няколко пъти се включи в начинания в поддръжка на хора, изпаднали в тежко състояние – какво те кара да участваш, по какъв начин гледаш на тях?
- Преди всичко би трябвало да сме хора, би трябвало да се поддържаме, би трябвало да сме положителни. Няма по какъв начин да не се включа, не го върша с никаква цел, постоянно по този начин ми е пристигнало от вътрешната страна. Така съм решила и с медала… Просто би трябвало да сме положителни и да си оказваме помощ!
- Самоков, Пловдив, София – кажи с какво всеки от тези три града е специфичен за теб?
- Аз съм родена в Самоков, само че нямам умишлен живот там. Израснала съм в Пловдив, където започнах да упражнявам художествена гимнастика. Пловдив ми е обичаният град и доста си го обичам. Голяма част от живота ми е минала там, само че по-голяма в София към този момент. Но Пловдив си ми остава на сърце като доста обичан град и постоянно, когато се върна там, се усещам като вкъщи си. А пък в София ми се постанова да пребивавам поради гимнастиката най-вече.
- Наскоро загуби един от най-близките ти хора – борецът Николай Щерев. Това ли е най-голямото тестване в живота за теб до момента?
- Да, Ники доста го обичам, макар че бяхме разграничени последните месеци, дълго време бяхме сгодени, бяхме дружно. Много непосредствен човек е в действителност. Дори като се разделихме, не приключихме тотално контакт. По общи другари постоянно се търсехме единият да пита по какъв начин е другия. Не можахме да се откъснем един от различен. Наистина доста добър човек, доста самоотвержен. Много малко такива мъже са останали с толкоз огромно сърце и по този начин да се раздава, толкоз добър. Голям мъжага! Хората ще го запомнят с това.
- Категорична ли си, че след олимпийските игри в Токио казваш „ Стоп “ на художествена гимнастика и повече няма да те забележим на килима?
- Да. Живот и здраве да има, тази дългочаквана олимпиада. Дано нещата са под надзор и всичко е наред, само че мисля, че това ще е краят на моята спортна кариера. Но пък може някой път да се появявам, в случай че доста залипсвам на публиката, на драго сърце.
- Колко близо си до твоята огромна фантазия – олимпийски орден?
- Мисля, че съм близо, да.
- Откъде идва най-силната конкуренция за теб за това отличие?
- Най-голямата конкуренция несъмнено съм си аз самата. Човек самичък би трябвало да се пребори със себе си. Мисля, че това ми е най-големият проблем – да съумея да си допускам малко повече и по-сериозно. Работа, работа и мисля, че в действителност сме близо и имаме огромни шансове. Много сме наедно с Русия, Израел, Беларус, Италия. Много са изравнени силите.
- Не е ли доста индивидуален фактор съдийството във вашия спорт?
- Да, несъмнено. Много ни е индивидуален спортът. Ние сме се примирили с това нещо. Разбира се, когато забележим, че нещата излизат доста отвън надзор, пускаме контестации. Но отново някои неща не зависят от нас. Ние гледаме да си свършим нашата работа, да създадем това, което зависи от нас, да сме добре готови, да си изиграем нещата и към този момент останалото е в ръцете на съдиите.
- Била ли си ощетявана на огромен конгрес?
- Според мен, да. Но и с това съм се примирила.
- Ще те забележим ли като ментор на бъдещи „ златни девойки “ или примерно може да се отдадеш на съдийството?
- Имам предпочитание сигурно да не се отронвам от спорта. Обичам гимнастиката, само че сигурно няма да е съдийство. Може би с треньорство като за начало след края на спортната ми кариера. Много огромно предпочитание имам да оказвам помощ на моята треньорка Бранимира. Ако всичко е както би трябвало, се надявам с това да стартира.
- Разкажи нещо за себе си – занимание, обичани места, на които обичаш да почиваш? Остава ли ти изобщо време за персонален живот?
- Честно казано в този интервал с COVID-19, два месеца в карантината съумях да обърна малко повече внимание навръх тези неща – да намеря някакво по-различно занимание, да направя неща, за които съм нямала време, да прочета малко повече книги, да виждам повече филми. Такива неща, за които в елементарното всекидневие от време на време съм ужасно изморена и не ми остават сили да го направя.
- А обичани места, където обичаш да почиваш?
- Сега сме във Варна на състезателен лагер. Варна е едно от обичаните ми места. Тук ми харесва ужасно доста, даже и за отмора. В неделя, когато си имаме цялостен почивен ден, обичам да си почивам на плажа във Варна. Харесва ми доста.
- Катрин, здравей! Благодаря ти, че одобри поканата да гостуваш в предаването „ Код Спорт “! Как си?
- И аз благодаря. Добре съм. Вече се усещам по-добре. Започнахме да водим по-сериозна подготовка. Усеща се, че навлизаме във форма. Вижда се по кое време са надпреварите и по отношение на интервала се усещам добре.
- По време на карантината съумя ли да поддържаш форма?
- Честно казано първоначално, да, само че след това стана малко по-сложно. Тъй като много се проточи – два месеца, а това доста съществено се отразява на един професионален състезател и към края към този момент беше комплицирано да се поддържа каквато и да било форма. Но първоначално се справяхме сносно. И персонално аз!
- COVID-19 тотално обърка спортния календар – в тази обстановка, в която в този момент се намираме, каква е огромната ти цел през 2020 година? Какво ти следва до края на годината?
- Да, по този начин е, в действителност доста ненадейно нещо с този вирус, който доста съществено се отрази освен на спорта, само че и на целия свят. До края на годината имаме планувано европейско състезание, което към момента е под въпрос и никой не може да каже нищо на 100 % точно поради COVID-19. Но основната ми цел е европейското, което е навръх рождения ми ден. Замислям проект да си подаря най-малко един орден. Дай боже да е златен!
- Може ли да се каже, че най-силното ти съревнование в кариерата до момента бе Световната купа в София през 2019 година, където завоюва сребро на топка, бухалки и лента и бронз в многобоя? Връщаш ли се към тези прочувствени моменти?
- Много са хубави тези моменти и доста ми липсват, почтено казано. Не мога да дефинира кое е най-успешното ми съревнование, тъй като от всички Световни купи в София и всички Световни купи като цяло аз съм се върнала с орден. Но постоянно, когато е пред родна аудитория го дефинирам като доста по-успешно, тъй като самата атмосфера е друга, залата, публиката доста ни обича. Може би това ме кара да го чувствам като по-успешно съревнование.
- Не е ли по-трудно да се състезаваш пред родна аудитория?
- Да, има го това нещо, само че на мен ми харесва. Не го мисля тъкмо по този метод. Аз излизам да си свърша работата. Цялото това напрежение може би след това го съзнавам, по какъв начин хората чакат и какъв брой доста се радват, само че по време на съревнование не чувствам цялата тази тежест. По-скоро чувствам любовта, поддръжката на публиката и удоволствието от играта.
- Имаш ли обичан апарат?
- Мисля, че топката ми е обичаният апарат, само че всичко одобрявам като апарат.
- А има ли някой, с който ти е мъчно?
- С обръч ми е най-трудно, може би тъй като е максимален и най-тежък. Това ми е най-трудният апарат.
- През предходната година завоюва Световната купа за сезона на топка и на лента, стана първа и в многобоя дружно с рускините Дина Аверина и Александра Солдатова. Как се чувстваш в тяхната конкуренция? Можеш ли да стигнеш до по-голям триумф?
- Да, ние общо взето сме наедно с тях. До огромна степен е въпрос на шанс. Битката за първите места е доста огромна. Смятам, че България в действителност доста напредна в последните години, изключително и самостоятелното, защото в ансамбъла имаме малко по-големи обичаи и нямаше толкоз закъснение обратно. Но в самостоятелното имаше един лек спад, само че мисля, че в последните години успяхме да възвърнем България към челните позиции.
- Кои са мощните ти страни и върху какво би трябвало още да работиш?
- Силна страна може би е концентрацията, съумявам добре да се изолирам от хората. Върху характера би трябвало да не преставам да работя, той е малко крив. Но с общи старания от треньори и екипа, с който работим, мисля, че се оправяме добре.
- Най-ценният съвет, който си получила от твоята първа треньорка Светлана Цветкова и от Бранимира Маркова, с която работиш в националния тим?
- И двете толкоз доста ги обичам! Най-ценният съвет е да не се предавам, да не се отхвърлям в никакъв случай и да бъда смела! Винаги са ми казвали, че и двете имат вяра ужасно доста в мен. Със Светла от дълго време не работя, само че подкрепям връзка, тя следи всички мои изяви, всички надпревари. Да не се отхвърлям, да не се предавам.
- Имало ли е до момента подобен миг в кариерата ти, в който да си кажеш, че спираш и повече няма да влизаш в залата?
- Да, естествено, че е имало такива моменти.
- Как се преодоляват?
- Ако не можеш самичък, тогава идва треньорът или работим с психолог, поддръжка от близки. По този метод съм преодолявала тези тежки моменти.
- България продължава да е измежду водачите в международната художествена гимнастика. Въпреки рецесията световно в родния спорт, българската школа резервира своя блясък…
- Въпреки рецесията с COVID-19, още не се е видяло по какъв начин ще излезем от този интервал. Тепърва следва да забележим на какво равнище сме се спрели – дали сме паднали, дали сме се издигнали. На това европейско ще се види. Но ние не сме спирали да работим и продължаваме.
- Как гледаш на конкуренцията от Русия, Италия, Израел?
- Много е мощна конкуренцията в действителност изключително в самостоятелното. Всеки се научи да играе гимнастика. Всяка една страна знае, че България е име в художествената гимнастика. Навсякъде взимат български треньори. Масово България и Русия са главните школи в международната художествена гимнастика.
- Наслаждавали сме се на плеяда „ златни девойки “ в историята на родната художествена гимнастика. Коя или кои от тях са ти послужили за ентусиазъм, когато прекрачи входа на залата?
- Да, в действителност има толкоз доста „ златни девойки “, които са незабравими. Аз персонално не съм имала шанса да ги виждам онлайн, само че пък има доста записи и в действителност съм черпила ентусиазъм от тях. Мария Петрова ми е от любимките от по-старото потомство. Илиана Раева с тази страхотна амплитуда, с която играе. Толкова са доста и от всяка съм гледала дали не мога да копирам и съм взимала това, което ми харесва.
- Замисляла ли си се каква е разликата, когато да вземем за пример Мария Петрова или Алина Кабаева са печелили трофеи и в този момент каква е гимнастиката?
- Сега гимнастиката толкоз се е развила. Няма съвсем нищо общо с предходни години. В днешно време доста се натъртва на уреда, на техниката с апарат и в полза на истината малко се е изгубило художественото. Малко ми е тъжно, тъй като се получава малко като едно по-скоро цирково изкуство, в сравнение с художествена гимнастика. Малко липсва артистичността. Това може би е разликата от предходните години и в този момент.
- Как се работи с Илиана Раева? Знаем, че президентът на родната федерация изисква много от вас – това тежи или е спомагателна мотивация?
- Не, никога нищо не ми тежи, с изключение на казусът с килограмите, който е знаменит! С госпожа Раева е наслаждение да се работи. Аз персонално съм я викала в залата да ми оказва помощ, тъй като на мен ми въздейства доста добре на тренировките, на душeвност. На надпревари я скланям съвсем да е постоянно с мен. Поне за мен е наслаждение да работя с нея и ми харесва.
- Когато си имала тежки моменти, допитвала ли си се до нея?
- Да, желала съм препоръки от госпожа Раева даже в персонален проект. Винаги е отсреща. Държала се е като другар с мен и ми е давала препоръки. Благодарна съм, че стои по този начин покрай нас.
- Журналистите те избраха в десетката на „ Спортист на годината “ за 2018 година Къде нареждаш в сърцето си това самопризнание?
- Не знам по какъв начин да го нарека, може би доста благо. Признание е за труда на треньори, за моя труд, за целя екип на българската федерация. Благодаря! Мисля, ча аз, Невяна и Боряна сме… От години не е имало гимнастичка от самостоятелното, която да е в десетката. Радваме се на тези триумфи.
- Как е допустимо да има същинско другарство в самостоятелния спорт? Питам те, тъй като не е загадка, че с Невяна Владинова сте извънредно близки…
- Да, доста обичам Неви и сме доста близки. Може би тази конкуренция и това, че непрекъснато трябваше да сме дружно във всеки един миг, ни направи толкоз близки и по този начин да държим една на друга. Наистина при доста малко хора е останало такова същинско другарство. Много е скъпо.
- Кога си се чувствала най-щастлива на килима?
- Винаги, когато се показва добре, се усещам щастлива. Когато и треньорите са удовлетворени, публиката. Често се усещам щастлива, когато има надпревари. Общо взето, когато съм на терена, съм щастлива.
- Къде държиш медалите си, тъй като към този момент са много?
- Да, неотдавна ми се наложи едно пренасяне да направя. Всъщност се замислих какъв брой доста медали, купи, грамоти, оценки имам. Повечето са при майка ми, тя доста ги цени и пази, само че най-любимите ми си ги държа у дома – извоюваните през последните години.
- Имаш ли едно обичано отличие или всички са ти скъпи?
- Не мога да дефинира кое ми тъкмо обичаното, само че може би най-запомнящ се е медалът от международното състезание в София.
- Знаем, че обичаш да готвиш – по какъв начин се възпламени по кулинарното изкуство?
- Това е доста забавно. Не знам за какво всички са решили, че съм страховит кулинар, само че в полза на истината направих две торти и станах супер известна с тях. Когато ми скимне и ми пристигна музата, може да сготвя нещо, само че пребивавам сама и общо взето не ми се постанова да сготвям. По-добре е по този начин.
- Малко звучи неуместно – гимнастичка, която има за занимание кулинарията при тази битка с килограмите…
- Да, в действителност може би е неуместно. Повече ми се отдават сладкишите и ги нося в залата да почерпя. Не ги изяждам аз задачите, въпреки че се е случвало.
- Няколко пъти се включи в начинания в поддръжка на хора, изпаднали в тежко състояние – какво те кара да участваш, по какъв начин гледаш на тях?
- Преди всичко би трябвало да сме хора, би трябвало да се поддържаме, би трябвало да сме положителни. Няма по какъв начин да не се включа, не го върша с никаква цел, постоянно по този начин ми е пристигнало от вътрешната страна. Така съм решила и с медала… Просто би трябвало да сме положителни и да си оказваме помощ!
- Самоков, Пловдив, София – кажи с какво всеки от тези три града е специфичен за теб?
- Аз съм родена в Самоков, само че нямам умишлен живот там. Израснала съм в Пловдив, където започнах да упражнявам художествена гимнастика. Пловдив ми е обичаният град и доста си го обичам. Голяма част от живота ми е минала там, само че по-голяма в София към този момент. Но Пловдив си ми остава на сърце като доста обичан град и постоянно, когато се върна там, се усещам като вкъщи си. А пък в София ми се постанова да пребивавам поради гимнастиката най-вече.
- Наскоро загуби един от най-близките ти хора – борецът Николай Щерев. Това ли е най-голямото тестване в живота за теб до момента?
- Да, Ники доста го обичам, макар че бяхме разграничени последните месеци, дълго време бяхме сгодени, бяхме дружно. Много непосредствен човек е в действителност. Дори като се разделихме, не приключихме тотално контакт. По общи другари постоянно се търсехме единият да пита по какъв начин е другия. Не можахме да се откъснем един от различен. Наистина доста добър човек, доста самоотвержен. Много малко такива мъже са останали с толкоз огромно сърце и по този начин да се раздава, толкоз добър. Голям мъжага! Хората ще го запомнят с това.
- Категорична ли си, че след олимпийските игри в Токио казваш „ Стоп “ на художествена гимнастика и повече няма да те забележим на килима?
- Да. Живот и здраве да има, тази дългочаквана олимпиада. Дано нещата са под надзор и всичко е наред, само че мисля, че това ще е краят на моята спортна кариера. Но пък може някой път да се появявам, в случай че доста залипсвам на публиката, на драго сърце.
- Колко близо си до твоята огромна фантазия – олимпийски орден?
- Мисля, че съм близо, да.
- Откъде идва най-силната конкуренция за теб за това отличие?
- Най-голямата конкуренция несъмнено съм си аз самата. Човек самичък би трябвало да се пребори със себе си. Мисля, че това ми е най-големият проблем – да съумея да си допускам малко повече и по-сериозно. Работа, работа и мисля, че в действителност сме близо и имаме огромни шансове. Много сме наедно с Русия, Израел, Беларус, Италия. Много са изравнени силите.
- Не е ли доста индивидуален фактор съдийството във вашия спорт?
- Да, несъмнено. Много ни е индивидуален спортът. Ние сме се примирили с това нещо. Разбира се, когато забележим, че нещата излизат доста отвън надзор, пускаме контестации. Но отново някои неща не зависят от нас. Ние гледаме да си свършим нашата работа, да създадем това, което зависи от нас, да сме добре готови, да си изиграем нещата и към този момент останалото е в ръцете на съдиите.
- Била ли си ощетявана на огромен конгрес?
- Според мен, да. Но и с това съм се примирила.
- Ще те забележим ли като ментор на бъдещи „ златни девойки “ или примерно може да се отдадеш на съдийството?
- Имам предпочитание сигурно да не се отронвам от спорта. Обичам гимнастиката, само че сигурно няма да е съдийство. Може би с треньорство като за начало след края на спортната ми кариера. Много огромно предпочитание имам да оказвам помощ на моята треньорка Бранимира. Ако всичко е както би трябвало, се надявам с това да стартира.
- Разкажи нещо за себе си – занимание, обичани места, на които обичаш да почиваш? Остава ли ти изобщо време за персонален живот?
- Честно казано в този интервал с COVID-19, два месеца в карантината съумях да обърна малко повече внимание навръх тези неща – да намеря някакво по-различно занимание, да направя неща, за които съм нямала време, да прочета малко повече книги, да виждам повече филми. Такива неща, за които в елементарното всекидневие от време на време съм ужасно изморена и не ми остават сили да го направя.
- А обичани места, където обичаш да почиваш?
- Сега сме във Варна на състезателен лагер. Варна е едно от обичаните ми места. Тук ми харесва ужасно доста, даже и за отмора. В неделя, когато си имаме цялостен почивен ден, обичам да си почивам на плажа във Варна. Харесва ми доста.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ