Кирил и Методий - митовете и страстите български
Като всяко нещо, което идва от надалеч обратно в историята и житието-битието на братята Кирил и Методий – основателите на българската, пардон (!), славянската писменост - е обект на разногласия сред откривателите. През годините, в които се учат техните каузи от ІХ век, пораждат и се опровергават доста истини и лъжи за тях, за отбелязването на техния празник – през днешния ден 24 май. Но историците добре знаят, че тези светци на България са и вечно ще останат в сърцата ни, най-малко до момента в който я има България…
И въпреки всичко какво можем и не можем да извиним на учените, блъскали главите си върху историческите данни за Кирил и Методий и какви са митовете, свързани с двамата братя. Впрочем, имало е и версия, че не са били братя, само че тази илюзия бързо е забравена…
Различни са типовете, в случай че можем по този начин да кажем, легенди към живота и делото на солунските братя, свързани с някои от великите дати в българската история. Първият е тяхната връзка с църквата , налаган от погрешно разбрани религиозни възгледи, и е обикновено това да се пояснява, изключително от позиция на обстоятелството, че са били монаси, а през днешния ден са наши светци. Някои историци имат вяра, че откакто спадат към висшите пластове на обществото на една страна на християнството, каквато е Византия, естествено е желанието им да посветят в християнството колкото може повече езичници. И считали, че това ще стане доста по-лесно, в случай че християнството се проповядва на роден приказваме език. Български език!
Вторият е от сферата на така наречен световна историческа просвета , която твърди, че мисионерската ревнивост на Кирил и Методий е нещо действително. Историците акцентират обстоятелството, че и двамата, преди да се заемат със сътворяването на славянската писменост и преводи, са висши византийски държавни чиновници. Методий е регионален шеф, а по-късно дружно с Константин-Кирил стават дипломати за изключително значими държавни задачи. Светските откриватели считат, че писмеността и преводите са основани по заповед на византийския император и утвърдени от византийския патриарх в очевидно нарушаване на триезичната доктрина (според която християнството може да се практикува единствено на гръцки, латински и еврейски език) по отношение на една чисто политическа задача, въпреки и реализирана с религиозни средства. В политическите проекти на Византия заличаването на България е стратегическа цел — ето за какво не е планувано българската/славянската писменост и богослужението да бъдат предоставени и на нашата страна.
Тук Византия е постигнала стратегически триумф, налагайки в 864 година християнството да се практикува на гръцки език. Чрез свещенодействие на гръцки език, натрапен и на държавната администрация, Византия се надява да ерозира последователно националното схващане на българския административен и нравствен хайлайф, а оттова и на целия народ и държавни структури. Поради този факт на Кирил и Методий в никакъв случай не е разрешено от византийските управляващи да мисионерстват в България. А фактът, че и самите те не са го създали, е доказателство, че в активността си братята се управляват от политически, а не от религиозни претекстове, като си остават до края на живота правилни държавни чиновници на Византия. Пренасянето и одобряването на българската/славянската писменост у нас е непряк резултат от активността им, станал по волята на историческа случайност (попадането на трима от двестате им възпитаници в България).
Третият и най-нов мит е резултат от зле интерпретирана (и то изцяло съзнателно) информация от горните две митологични групи журналисти в последните петнадесетина години. Митологията е основно в оценката на делото на Кирил и Методий. Авторите настояват, че няма потребност да славим с такава пищност делото на двамата братя, защото те са византийски политически сътрудници, които въобще не се интересуват от България. А налагането на писмеността им е същинска злополука, защото ни отдалечава от полезностите на европейската цивилизация, една от които е латинската писменост. С особена „ трагична “ мощ този „ факт “ е годен през днешния ден, пречейки на ползвателите на интернет да поддържат връзка световно на латиница със света.
Четвърти и популистки мит , а за какво не и слабограмотен мит, че светите братя Кирил и Методий основават кирилицата, на която пишем през днешния ден. Всъщност те основават глаголицата – писменост, която печели задълго единствено хърватите (те я употребяват до ХІV век). Много скоро се оказва, че глаголицата е непригодна, защото графично е много комплицирана, и в България е изобретена кирилицата – евентуално от Климент Охридски. Днес на кирилица пишат към 300 млн. души, измежду които не са единствено славянските народи като българи, македонци, руснаци, белоруси, украинци и сърби, само че и в Монголия, Казахстан, Киргистан и Таджикистан. Молдовският език, който е напълно приятелски на румънския, също си служи с кирилица – румънците употребяват тази писменост доникъде на ХІХ век.
Пети мит е обвързван с честването на деня на Кирил и Методий и тук пристрастеностите са типично български… Два града у нас спорят къде първо са празнувани солунските братя. Това са Шумен и Пловдив. И, твърди се, има за какво. Арменският странник Минас Пъжишкян посещава Шумен през 1813 година, а на 22 май участва на необичайно за него празненство – спектакъл и песни, отдадени на основателите на буквите. За страдание, за тази вечеринка няма други сведения и по тази причина множеството учени настояват, че първото светско празненство, честващо Кирил и Методий, се е състояло в Пловдив, освен това проведено от Найден Геров – на 11 май 1851 година
Шести мит. Определяме Кирил и Методий като „ настойници на Европа “, а кой не знае за това?! Кой в действителност, пастир ли по планината, или… Опа! Това беше друго…Действително, те са съпокровители, дружно със св. Бенедикт Нурийски (от 1964 г.), св. Катерина Сиенска (1999 г.), св. Бригита (1999 г.) и св. Тереза Бенедикта а Крус (1999 г.). Папа Йоан Павел ІІ ги прогласи за съпокровители на Европа, само че тази самодейност е стартирана още от папа Павел VІ. Йоан Павел ІІ се пробва да отвори католическата черква към източна и северна Европа.
И още един, номер седем. Гордеем се, че 24 май е „ български “ празник – правилно и погрешно. Този ден не се празнува единствено в България или от българите по света. В Македония, Сърбия и Русия това е църковният празник на светите братя. В католическа Средна Европа и изключително в Словакия, Чехия и Полша, празникът е на 5 юли, като в Словакия той е и народен (в България е просто официален). В тези страни Кирил и Методий се празнуват не като основатели на славянската книжовност, а като покръстители – въпреки всичко са равноапостоли. В света има доста монументи на двамата славянски първоучители, като най-вече те са в България, само че можем да забележим такива в Словакия, Полша, Украйна, Русия, Италия, Германия, Чехия, Гърция, Сърбия, Македония и така нататък Забележителен монумент на кирилицата беше открит предходната година и в Монголия, а най-северният монумент е в Мурманск в Русия.
И въпреки всичко какво можем и не можем да извиним на учените, блъскали главите си върху историческите данни за Кирил и Методий и какви са митовете, свързани с двамата братя. Впрочем, имало е и версия, че не са били братя, само че тази илюзия бързо е забравена…
Различни са типовете, в случай че можем по този начин да кажем, легенди към живота и делото на солунските братя, свързани с някои от великите дати в българската история. Първият е тяхната връзка с църквата , налаган от погрешно разбрани религиозни възгледи, и е обикновено това да се пояснява, изключително от позиция на обстоятелството, че са били монаси, а през днешния ден са наши светци. Някои историци имат вяра, че откакто спадат към висшите пластове на обществото на една страна на християнството, каквато е Византия, естествено е желанието им да посветят в християнството колкото може повече езичници. И считали, че това ще стане доста по-лесно, в случай че християнството се проповядва на роден приказваме език. Български език!
Вторият е от сферата на така наречен световна историческа просвета , която твърди, че мисионерската ревнивост на Кирил и Методий е нещо действително. Историците акцентират обстоятелството, че и двамата, преди да се заемат със сътворяването на славянската писменост и преводи, са висши византийски държавни чиновници. Методий е регионален шеф, а по-късно дружно с Константин-Кирил стават дипломати за изключително значими държавни задачи. Светските откриватели считат, че писмеността и преводите са основани по заповед на византийския император и утвърдени от византийския патриарх в очевидно нарушаване на триезичната доктрина (според която християнството може да се практикува единствено на гръцки, латински и еврейски език) по отношение на една чисто политическа задача, въпреки и реализирана с религиозни средства. В политическите проекти на Византия заличаването на България е стратегическа цел — ето за какво не е планувано българската/славянската писменост и богослужението да бъдат предоставени и на нашата страна.
Тук Византия е постигнала стратегически триумф, налагайки в 864 година християнството да се практикува на гръцки език. Чрез свещенодействие на гръцки език, натрапен и на държавната администрация, Византия се надява да ерозира последователно националното схващане на българския административен и нравствен хайлайф, а оттова и на целия народ и държавни структури. Поради този факт на Кирил и Методий в никакъв случай не е разрешено от византийските управляващи да мисионерстват в България. А фактът, че и самите те не са го създали, е доказателство, че в активността си братята се управляват от политически, а не от религиозни претекстове, като си остават до края на живота правилни държавни чиновници на Византия. Пренасянето и одобряването на българската/славянската писменост у нас е непряк резултат от активността им, станал по волята на историческа случайност (попадането на трима от двестате им възпитаници в България).
Третият и най-нов мит е резултат от зле интерпретирана (и то изцяло съзнателно) информация от горните две митологични групи журналисти в последните петнадесетина години. Митологията е основно в оценката на делото на Кирил и Методий. Авторите настояват, че няма потребност да славим с такава пищност делото на двамата братя, защото те са византийски политически сътрудници, които въобще не се интересуват от България. А налагането на писмеността им е същинска злополука, защото ни отдалечава от полезностите на европейската цивилизация, една от които е латинската писменост. С особена „ трагична “ мощ този „ факт “ е годен през днешния ден, пречейки на ползвателите на интернет да поддържат връзка световно на латиница със света.
Четвърти и популистки мит , а за какво не и слабограмотен мит, че светите братя Кирил и Методий основават кирилицата, на която пишем през днешния ден. Всъщност те основават глаголицата – писменост, която печели задълго единствено хърватите (те я употребяват до ХІV век). Много скоро се оказва, че глаголицата е непригодна, защото графично е много комплицирана, и в България е изобретена кирилицата – евентуално от Климент Охридски. Днес на кирилица пишат към 300 млн. души, измежду които не са единствено славянските народи като българи, македонци, руснаци, белоруси, украинци и сърби, само че и в Монголия, Казахстан, Киргистан и Таджикистан. Молдовският език, който е напълно приятелски на румънския, също си служи с кирилица – румънците употребяват тази писменост доникъде на ХІХ век.
Пети мит е обвързван с честването на деня на Кирил и Методий и тук пристрастеностите са типично български… Два града у нас спорят къде първо са празнувани солунските братя. Това са Шумен и Пловдив. И, твърди се, има за какво. Арменският странник Минас Пъжишкян посещава Шумен през 1813 година, а на 22 май участва на необичайно за него празненство – спектакъл и песни, отдадени на основателите на буквите. За страдание, за тази вечеринка няма други сведения и по тази причина множеството учени настояват, че първото светско празненство, честващо Кирил и Методий, се е състояло в Пловдив, освен това проведено от Найден Геров – на 11 май 1851 година
Шести мит. Определяме Кирил и Методий като „ настойници на Европа “, а кой не знае за това?! Кой в действителност, пастир ли по планината, или… Опа! Това беше друго…Действително, те са съпокровители, дружно със св. Бенедикт Нурийски (от 1964 г.), св. Катерина Сиенска (1999 г.), св. Бригита (1999 г.) и св. Тереза Бенедикта а Крус (1999 г.). Папа Йоан Павел ІІ ги прогласи за съпокровители на Европа, само че тази самодейност е стартирана още от папа Павел VІ. Йоан Павел ІІ се пробва да отвори католическата черква към източна и северна Европа.
И още един, номер седем. Гордеем се, че 24 май е „ български “ празник – правилно и погрешно. Този ден не се празнува единствено в България или от българите по света. В Македония, Сърбия и Русия това е църковният празник на светите братя. В католическа Средна Европа и изключително в Словакия, Чехия и Полша, празникът е на 5 юли, като в Словакия той е и народен (в България е просто официален). В тези страни Кирил и Методий се празнуват не като основатели на славянската книжовност, а като покръстители – въпреки всичко са равноапостоли. В света има доста монументи на двамата славянски първоучители, като най-вече те са в България, само че можем да забележим такива в Словакия, Полша, Украйна, Русия, Италия, Германия, Чехия, Гърция, Сърбия, Македония и така нататък Забележителен монумент на кирилицата беше открит предходната година и в Монголия, а най-северният монумент е в Мурманск в Русия.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ