Когато синът й изчезнал, майката едва не умряла от мъка. След 25 г. на вратата почукал непознат…
Като дете дребният Сару живеел в малко индийско село. Семейството, в което се родило момчето, било доста оскъдно, тъй че той трябвало да изкарва прехраната си си от ранна възраст. Заедно с Гуду, по-големия брат на Сару, детето миело вагоните на влаковете, спиращи на гарата.
Всичко се трансформирало за един ден. Гуду оставило момчето в един от вагоните и се отдалечил за малко. Докато чакало братчето си, дребният задрямал. Когато се събудил, схванал, че пътува дружно с влака в незнайна посока!
4-гдишният Сару слязъл от вагона едвам в Калкута. Трябва да се означи, че детето не помнело името на родното си село, нито даже семейството на родителите си. Освен това детето не знаело да чете и написа. Хлапето прекарало няколко дни по улиците на мегаполиса измежду скитници.
За благополучие добросърдечен инцидентен минувач инцидентно се натъкнал на момченцето. Като забелязал, че Сару не е като другите дребни парцаливи деца, мъжът спрял да поговори с него. След като чул историята на детето, непознатият го завел в център за помощ за сираци.
Работниците в центъра не съумели да научат адреса му от момчето, а имената на роднините без семейството им били безполезни. По-късно Сару е разгласен за сираче и е даден за осиновяване.
Тогава шансът най-сетне се усмихнал на бебето. Австралийск семейство харесало фотографията на детето и скоро бебето отлетяло на другия континент. Новият дом изглеждал супер първокласен за привикналия на бедност Сару.
Но момчето не не запомнило същинските си родители.
За благополучие членовете на новото семейство на Сару се оказали благи и разбрани хора. Те дали на детето покрив над главата, храна, обучение и го обкръжили с грижи и любов. Над леглото в стаята на момчето висяла карта на Индия. Всеки ден детето я гледало и се чудело по какъв начин се усеща майка му там…
С времето спомените за живота в индианското село избледняли, само че Сару не спрял да търси фамилията си. Година след година той учел и работел и съвсем всеки ден прекарва часове в опити да откри на картите родното си село.
Приложението Гугъл Earth се трансформирало в същинско богатство за упорития юноша.
Прекарвайки безчет часове измежду индийските панорами, той към този момент не се надявал на триумф. Но един ден, отваряйки друга сателитна фотография, Сару разпознал мястото, където той и брат му в миналото се били качили на влака!
След това откритията завалели едно след друго. Порасналото момче даже намерило чешмата, на която се бил наранил грубо като дете.
Скоро Сару съумял да наблюдава изцяло пътуването, което бил направил на четири години. Както се оказало, родното му село се казвало Ганеш Талай. След като направил това изобретение, младежът незабавно се втурнал да си купи самолетен билет!
Обратното пътешестване на Сару било като сън. Пристигайки в селото, той доста бързо намерил своя дом.
Въпреки това, преди мъжът да успее да почука на вратата, три дами се доближили до къщата. Една от тях се оказала майката на порасналото момче – жена, която чакала завръщането му цели 25 години!
Както се оказало по-късно, в този ужасяващ ден дамата изгубила и двамата сина. Гуду не се върнал за брат си, тъй като самият той бил блъснат от трен. Нещастната майка обаче вярвала през цялото това време, че най-малкият й наследник е жив!
Сару към момента работи в Австралия. Сега обаче той постоянно посещава майка си, непрекъснато й праща пари и поддържа връзка с нея по интернет. В бъдеще мъжът възнамерява да купи къща на майка си и да избави дамата от нуждата да работи интензивно всеки ден.
През 2012 година Сару написа книга за своето 25-годишно търсене. Освен това излезе филм, чийто сюжет се основава на тези невероятни събития!
Ето и филмовия откъс му:
