Щом чух, че не мога да имам деца, светът се срина. А после взех, че срещнах мъжа на мечтите си
„ Никога няма да можете да имате деца “, сподели лекарят и срина целия ми свят.
След тези думи се чудех по какъв начин ще продължа с живота си. Имаше ли въобще смисъл… Проклинах всичко и всички, ориста, живота. Но тогава даже не можех да си показва, че ще срещна прелестен, любящ мъж, който ще промени ориста ми…
Бях на 28 и не бях омъжена.
Близките ми непрестанно питаха по кое време „ всичко ще бъдеш като всички останали “, само че аз просто мълчах, тъй като имах вяра, че всичко към момента е допустимо, даже в случай че събитията не се развият по този начин, както бих желала.
Един ден, по време на обикновен обзор при гинеколог, чух най-ужасните думи в живота си.
„ Никога няма да можете да имате деца “, сподели тя. Светът ми се срина, само че тогава не можех да си показва, че след този непроницаем мрак, в който изпаднах, един ден ще блесне светлина на вярата.
Същата вечер отидох при майка ми. Исках да й изплача болката си. Само майката от време на време може да ни разбере и да ни успокои.
Тя обаче не беше у дома. Набрах номера на майка ми, само че ми подвигна чужд мъж. Той се показа за лекуващия й доктор и споделил, че положението й е сериозно. Едва не припаднах. Всичко в живота ми се сгромоляса безусловно за няколко часа.
Веднага се втурнах към болничното заведение.
По пътя си мислех, че просто няма да оживея, в случай че с майка ми се случи нещо. За благополучие тя беше избавена. Тя прекара още няколко дни в болничното заведение.
Лекарят, с който приказвах по телефона, беше толкоз спокоен и прелестен млад мъж. Говорихме за здравето на майка ми, само че последователно връзката ни се задълбочи и скоро той ми предложи да излезем.
Така и не споделих на майка ми, че съм диагностицирана с неплодородие. Не желаех да я безпокоя, с цел да не се утежни.
Изведнъж всичко стартира да се върти толкоз бързо, че даже нямах време да го схвана. С лекаря се опознавахме ден след ден и от ден на ден го обиквах.
Само няколко месеца по-късно се оженихме. Мъжът ми знаеше за проблемите ми и това нито за момент не се трансформира в спънка за него.
По това време той към този момент имаше деца от първия си брак – наследник и щерка.
Радвах се. Оказа се, че ориста като че ли ми лиши шанса да стана биологична майка, само че вместо това ми даде опция да стана нещо доста повече – същинска майка на две деца, които започнаха да ме назовават „ мамо “.
Но с това чудесата не свършиха дотук…
Две години по-късно, ориста още веднъж ме изненада. Бременна съм! Не повярвах, когато започнаха признаците и си помислих, че съм болна, само че резултатите бяха безапелационни – ще си имам бебче!
С обичания ми чакаме с неспокойствие идването на третото ни бебе. Щастието ни няма граници.
