На 42 г. се оказах в ситуация, в която трябва да избирам между своето щастие и децата си
Никога не съм си представяле, че на 42 години ще бъда изправена пред избор сред персоналното си благополучие и спокойствието на личните си деца.
Всичко стартира, когато брачният партньор ми ме напусна, когато бях бременна с втората ни щерка. Оттогава отглеждам сина и щерка си сама.
През тези сложни времена майка ми се реалокира при нас, с цел да оказва помощ с децата, до момента в който аз работя. Много рядко бях у дома: непрекъснато бях на работа, работех на две места, пробвах се да осигуря децата и майка си, с цел да нямат потребност от нищо.
Поставих си за цел да основа устойчиво бъдеще за тях.
И съумях. Успяхме да живеем добре, ходехме на море всяка година и животът ни беше много проспериращ.
Но всичко се промени преди една година, когато срещнах Николай. Честно казано, към този момент не имах вяра, че съм способна да обичам още веднъж, само че той съумя да ми потвърди, че бъркам.
Николай се оказа необикновен човек: вдовец, без деца, само че постоянно е мечтаел за огромно и приятелско семейство. Започнахме да излизаме и неотдавна разбрах, че съм бременна.
В началото съществено се замислих за аборт. Струваше ми се, че на 42 години не е най-хубавата вероятност да имам дете, само че Николай реагира на новината, че съм бременна напълно друго.
– Ти съществено ли? – попита той, без да крие насладата си.
Когато потвърдих, Николай безусловно падна на колене, стартира да ми целува ръцете, разрида се и сподели:
– Това дете е подарък от Бога! А аз съм най-щастливият човек на света! Благодаря ти за този подарък!
След тези му думи към този момент не можех да си помисля да се лиша от това дете.
В този миг обаче децата ми се оповестиха срещу връзката ни и възможното раждане. Не чаках такава остра реакция от тях и бях доста засегната.
. Дъщерята сподели:
—
Мамо, това е срам! Да раждаш на твоята възраст е рисково!
Синът ми също беше внезапен:
— Трябва да прекарваш време с внуците си, а не с деца. Ти съществено ли?
Тези думи ми пристигнаха като същински удар. Опитах се да им обясня, че децата са наслада и Николай е прелестен човек, който единствено ще направи фамилията ни по-щастливо. Но те бяха непреклонни.
— Ако избереш него и това дете, ще ни загубиш – сподели синът.
Обзе ме боязън. Ами в случай че децата ми в действителност се дистанцират от мен? Видях какъв брой се радва Николай на детето, само че техните думи ме раздраха.
Сега не знам какво да върша. От една страна, усещам, че Николай е мъжът на живота ми и моят късмет за благополучие. От друга страна ме е боязън да не изгубя доверието и любовта на децата си.
Този избор наподобява нетърпим. Надявам се, че с Николай ще намерим вярното решение.
