„Мамо, имам близнаци. Без теб няма да се справя“, каза ми дъщеря ми и аз веднага се притекох
— Мамо, ще имам близнаци. Изобщо не мога да се оправя без теб… “ – гласът на дъщерята трепереше от неспокойствие.
Галина, без да му мисли доста, си опакова багажа и отиде при щерка си. В продължение на една година тя неуморно се грижеше за двете си дребни внучета, помагайки във всичко на щерка си и брачна половинка й.
По-късно дъщерята предложи:
— Мамо, остани да живееш при нас. Скоро ще се върна на работа, а в това време ще вършим ремонт.
Въпреки препоръките на приятелите й, които я поучаваха да внимава с такава стъпка, Галина реши да продаде къщата си на село и да се реалокира при щерка си и шурей си. Парите от продажбата на къщата тя подари в интерес на фамилията.
Минаха три години. Все по-често в диалозите сред дъщерята и зетя започнаха да се чуват недоволства за това, че в жилището е тясно за толкоз доста хора. Тогава Галина, чувствайки, че се трансформира в задължение, предложи:
— Хайде да ми купим дребна къща отвън града. Все още имам останали пари от продажбата на моята.
Дъщерята и зетят, като че ли единствено това чакаха. Бързо откриха подобаващ вид – порутена къща в покрайнините. Закараха Галина там, оставиха я и незабавно си потеглиха.
Недоволните им физиономии ясно издаваха: „ Какво се учудва? Тя можеше да продължи да живее с нас. “
Къщата беше в окаяно положение: прахуляк, паяжини, мишки, прогнил под. Решила да огледа двора, Галина се насочи към плевнята, само че млада жена й извика:
— Здравейте! Казвам се Ани, аз съм вашата съседка. Няма ли да ви вземе някой? Тук е невероятно да се живее.
— Не, няма да ме вземат – усмихна се едва Галина. — Ще пребивавам тук.
— Е, щом е по този начин, разгласяваме изключително състояние! – сподели с усмивка Ана и стартира да звъни по телефона.
Десет минути по-късно млад мъж с храсторез към този момент косеше тревата в двора, а след няколко минути се приближиха две девойки, сестрите на Ана. Всички се заеха с почистването на къщата и двора.
Галина живя с Ана близо месец, до момента в който докато нейната къща бе пригодена за живеене. Постепенно тя привикна с новия темп на живот и стартира да продава плодове и зеленчуци от градината си на основния път.
След половин година получи позвъняване от щерка си – първото за цялото това време.
— Мамо, скоро идва зимата. Утре мъжът мище пристигна и ще те вземе.
— Добре съм — отговори умерено Галина и затвори.
На другия ден зетят и щерка й въпреки всичко дойдоха. Галина им изкара зеленчуци и плодове от мазето и деликатно ги сложи в ръцете на смаяния си шурей.
— Вървете си с Бога — сподели тя безшумно. – И дай Боже, в случай че в миналото попаднете в такава обстановка, да случите на положителни съседи като моите.
