Майор Векилски остана завинаги на 35 години
Като че ли името на доблестния офицер от Българската войска се свързва най-вече с улиците, носещи неговото име в София и Добрич, както и на едно добруджанско село, а животът и подвизите му, отдадени на развиването на военното дело и реализирането на националната идея за обединяване на българските земи, остават малко познати за необятната българска общност. Георги Векилски е роден на 4 ноември 1882 година в гр. Ловеч в фамилията на изтъкнат образован деятел. Приет е да се образова във Военното учебно заведение в София, което приключва с отличие през 1903 година и незабавно като подпоручик е назначен за пълководец на батарея от 4-ти арт. полк, ситуиран в София. Само две години по-късно е създаден в звание поручик, а на 1 януари 1910 година е към този момент капитан.
В състава на полка си взе участие интензивно в бойните дейности по време на двете Балкански войни (1912-1913 г.). Безупречното ръководство в комплицирана бойна конюнктура на огъня на батареята, командвана от капитан Векилски, му донася справедливо самопризнание. Той получава поредно ордените “Св. Александър” - V ст. и “За храброст” - IV ст., както и орден “За 10 година отлична служба”.
През 1914 година във военните среди се разгаря полемика за образуването в България на конна батарея
В нея се включва и капитан Векилски. Негова публикация под заглавие “Конна артилерия” се появява на 5 юли 1914 година в сп. “Военни известия”. Такава батарея се основава в хода на Първата международна война, в която през 1915 година България се причислява към Централните сили, а през 1916 година подхваща бойни дейности против румънската войска, настояща под командването на Антантата. Съвсем разумно за пръв пълководец на конната батарея е назначен капитан Векилски. Тя е подчинена на конната дивизия на ген. Иван Колев, настояща в състава на Трета българска войска, командвана от военачалник Стефан Тошев. С тази батарея капитан Векилски интензивно взе участие в боевете при Добрич.
Но сражението при село Мустафа-ачи ще запише с огромни златни букви името на офицера Векилски в родната ни военна история. Тук капитан Векилски съумява освен да избави от пленяване оръдията на славната си батарея, само че и по този начин да провежда защитата на поверената му позиция, че да я трансформира в непревзимаема цитадела. Събирайки разпръснати групи пехотинци и спешени кавалеристи, командирът Векилски, макар зле оборудваните (поради дефицит на време) окопи и нищожното количество муниции, съумява да построи шест карета жива мощ към 6-те български оръдия. Уверените му и властни команди кънтят над позицията и дават нужната убеденост на бойците:
Никой няма да отстъпва! Нито крачка обратно!
Тук ще се мре!...
Тури ножа! Пълни карабините! Наблизо! Наблизо към оръдията!...
Погребението на майор Векилски
Така персоналният образец на командира трансформира шепата бойци в гранитна канара, която се изправя пред многочисления съперник, чиито плътни редици методично и уверено се покосяват от шрапнелните снаряди на 6-те български оръдия, стрелящи с право мерене. На многочислените румънско-руски елементи са нанесени тежки загуби, а устремът им е спрян. Тогава военачалник Колев, деликатно наблюдаващ развиването на сражението, заповядва офанзива и смутените противникови елементи се трансформират в лесна плячка за българската кавалерия. Възхитен от българската защита и контранастъпление, командващият съюзните сили на Балканите фелдмаршал Август декор Макензен идва в щаба на конната дивизия и персонално поздравява конната батарея на капитан Векилски. Легендарното стълкновение е разказано и от огромния български публицист Йордан Йовков, който по това време е боен сътрудник в Добруджа.
На 27 февруари 1917 година капитан Векилски е създаден в чин майор и е назначен за пръв шеф на новосъздаденото конно-артилерийско поделение. В хода на войната майор Векилски употребява подчинената му артилерия с въвеждането на нови и непознати за този жанр армия тактически подходи. Често е нареждал нищожен брой конници да се движат пред бойните позиции на съперника, с цел да го примами да предприеме нахлуване и “лесна победа” против тях. Когато това се случвало,
противникът се натъквал на безпощадната кинжална пукотевица на българските оръдия
На 15 март 1918 година при разузнаване в делтата на Дунав (до село Беш-тепе покрай гр. Тулча) и при неизяснени условия, вследствие раздор на бомба, умира 35-годишният прочут български офицер Георги Векилски.
Погребан е с военни почести на 22 март в двора на църквата “Св. Георги” в Тулча и на идващия ден посмъртно е създаден в звание подполковник. През 1930 година тленните му остатъци са пренесени в гробница на “Алеята на героите” в двора на Артилерийските казарми в София, а след това са преместени в Софийските военни гробища, където и до ден сегашен почиват ведно с тези на починалите по бранните полета български бойци.
Мария ХРИСТОВА
В състава на полка си взе участие интензивно в бойните дейности по време на двете Балкански войни (1912-1913 г.). Безупречното ръководство в комплицирана бойна конюнктура на огъня на батареята, командвана от капитан Векилски, му донася справедливо самопризнание. Той получава поредно ордените “Св. Александър” - V ст. и “За храброст” - IV ст., както и орден “За 10 година отлична служба”.
През 1914 година във военните среди се разгаря полемика за образуването в България на конна батарея
В нея се включва и капитан Векилски. Негова публикация под заглавие “Конна артилерия” се появява на 5 юли 1914 година в сп. “Военни известия”. Такава батарея се основава в хода на Първата международна война, в която през 1915 година България се причислява към Централните сили, а през 1916 година подхваща бойни дейности против румънската войска, настояща под командването на Антантата. Съвсем разумно за пръв пълководец на конната батарея е назначен капитан Векилски. Тя е подчинена на конната дивизия на ген. Иван Колев, настояща в състава на Трета българска войска, командвана от военачалник Стефан Тошев. С тази батарея капитан Векилски интензивно взе участие в боевете при Добрич.
Но сражението при село Мустафа-ачи ще запише с огромни златни букви името на офицера Векилски в родната ни военна история. Тук капитан Векилски съумява освен да избави от пленяване оръдията на славната си батарея, само че и по този начин да провежда защитата на поверената му позиция, че да я трансформира в непревзимаема цитадела. Събирайки разпръснати групи пехотинци и спешени кавалеристи, командирът Векилски, макар зле оборудваните (поради дефицит на време) окопи и нищожното количество муниции, съумява да построи шест карета жива мощ към 6-те български оръдия. Уверените му и властни команди кънтят над позицията и дават нужната убеденост на бойците:
Никой няма да отстъпва! Нито крачка обратно!
Тук ще се мре!...
Тури ножа! Пълни карабините! Наблизо! Наблизо към оръдията!...
Погребението на майор Векилски
Така персоналният образец на командира трансформира шепата бойци в гранитна канара, която се изправя пред многочисления съперник, чиито плътни редици методично и уверено се покосяват от шрапнелните снаряди на 6-те български оръдия, стрелящи с право мерене. На многочислените румънско-руски елементи са нанесени тежки загуби, а устремът им е спрян. Тогава военачалник Колев, деликатно наблюдаващ развиването на сражението, заповядва офанзива и смутените противникови елементи се трансформират в лесна плячка за българската кавалерия. Възхитен от българската защита и контранастъпление, командващият съюзните сили на Балканите фелдмаршал Август декор Макензен идва в щаба на конната дивизия и персонално поздравява конната батарея на капитан Векилски. Легендарното стълкновение е разказано и от огромния български публицист Йордан Йовков, който по това време е боен сътрудник в Добруджа.
На 27 февруари 1917 година капитан Векилски е създаден в чин майор и е назначен за пръв шеф на новосъздаденото конно-артилерийско поделение. В хода на войната майор Векилски употребява подчинената му артилерия с въвеждането на нови и непознати за този жанр армия тактически подходи. Често е нареждал нищожен брой конници да се движат пред бойните позиции на съперника, с цел да го примами да предприеме нахлуване и “лесна победа” против тях. Когато това се случвало,
противникът се натъквал на безпощадната кинжална пукотевица на българските оръдия
На 15 март 1918 година при разузнаване в делтата на Дунав (до село Беш-тепе покрай гр. Тулча) и при неизяснени условия, вследствие раздор на бомба, умира 35-годишният прочут български офицер Георги Векилски.
Погребан е с военни почести на 22 март в двора на църквата “Св. Георги” в Тулча и на идващия ден посмъртно е създаден в звание подполковник. През 1930 година тленните му остатъци са пренесени в гробница на “Алеята на героите” в двора на Артилерийските казарми в София, а след това са преместени в Софийските военни гробища, където и до ден сегашен почиват ведно с тези на починалите по бранните полета български бойци.
Мария ХРИСТОВА
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ