Завръщане у дома
Като акт на разкайване за закононарушенията, осъществени по време на колониализма, от немските музеи се чака да върнат част от своите бронзови статуи от Бенин на Нигерия през 2022. Става въпрос за хиляди железни фигури и статуи от слонова кост, взети от западноафриканското царство Бенин (днес в Нигерия, да не се бърка със прилежащата Република Бенин) от английските войски през 1897. Те са се трансформирали в емблематични за все по-напрегнатия спор за заграбените през колониалната ера артефакти в западни музеи и частни сбирки. Славата им се дължи както на изящната им изработка - когато идват в Европа, критиците ги съпоставят с мостри от антична Гърция или ренесансова Италия - по този начин и на бруталния метод, по който са взети от английските войски от двореца в град Бенин.
В Германия има над хиляда бронзови фигури (куратори са закупували заграбеното на отворения пазар) и музеите в няколко немски града взеха взаимно решение да стартират процеса по връщането им на Нигерия. Те са окуражавани от държавното управление, както и от необятен консенсус измежду главните политически партии. Посланикът на Нигерия в Германия Юсуф Тугар споделя, че собствеността би трябвало да бъде предадена на неговата страна без никакви предварителни условия.
В частни диалози немски длъжностни лица и куратори показват паника от раздялите в Нигерия сред Оба на Бенин (традиционният държател на кралството) и локалното държавно ръководство, както и отчаяние от забавянето на построяването на безвредна страда в страната, където да бъдат приютени бронзовите фигури. Вероятно ще има компромис - физическо връщане на по-малка част от артефактите плюс законов трансфер на останалите, които към този момент ще останат в Германия.
За останалата част на Европа, където голям брой музеи са цялостни с имперска плячка, символичното значение ще бъде мощно. " Това е доста значим казус ", споделя Барбара Планкенщайнер, шеф на Музея за международни култури в Хамбург. Тугар се показва по-прямо: " Надяваме се, че това ще отприщи бента. "
Реклама
Но дали ще е по този начин? Англия има даже повече бронзови фигури от Бенин от Германия. Британският музей има най-богатата сбирка в света от към 1000 такива. През 2022 година критиците му ще стават още по-възмутени и гласовити. Британският музей всекидневно дава отговор на настояванията за реставрация с общителни отводи от пресофиса. Очаквайте повече такива през идващата година, даже до момента в който зад кулисите безпокойството измежду кураторите нараства.
Макар музеят да дава драговолно чартърен доста от съкровищата си, в това число бронзовите фигури от Бенин, той е стеснен от закона да връща артефакти за непрекъснато. Вероятността консервативното държавно управление в Лондон да промени Закона за Британския музей, с цел да му разреши да върне оспорваните експонати, е дребна. Решенията в края на 2021 година на университетите в Абърдийн и Оксфорд да върнат на Нигерия обособени бронзови статуи и вероятността за още връщания от английски музеи през 2022 година ускоряват усещането, че Британският музей е отвън времето.
Политици и музеи във Франция също ще се ослушват. Френското държавно управление упорства, че няколко значими връщания на Сенегал и Република Бенин не трябва да основават юридически казус, който да води до още реставрация. Това е толкоз иронично, колкото обещанието на Еманюел Макрон през 2017 година да върне заграбените артефакти от колониалните времена, което вля сила на борещите се за това.
В Африка артистите ще се пробват да сграбчат опциите, отворени от вятъра на смяната, минаващ през Запада. Мнозина се тормозят, че процесът на реставрация се чертае от Европа и Северна Америка, съвсем без принос от обществата, на които може да бъдат върнати тези артефакти. Едно изключение и едно от най-значимите музейни развития през 2021 година е предстоящото отваряне на центъра " Джон Рандъл " в сърцето на Лагос, който ще е отдаден на историята и културата на йоруба. Той носи името на един от първите африканци, които стават доктори във Англия през 1888 година Архитектът на центъра Сеун Одуволе споделя, че той ще бъде " изпълнен със звуци и облици от пазара и всекидневната просвета ". Местоположението му е многозначително - тъкмо от другата страна на улицата против нигерийския музей от колониалната епоха, където мрачни галерии и прашни витрини служат като предизвестие по какъв начин институциите, които не се движат с крайник с времето, са обречени на западане.
Реклама
2021, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията
Автор The Economist
В Германия има над хиляда бронзови фигури (куратори са закупували заграбеното на отворения пазар) и музеите в няколко немски града взеха взаимно решение да стартират процеса по връщането им на Нигерия. Те са окуражавани от държавното управление, както и от необятен консенсус измежду главните политически партии. Посланикът на Нигерия в Германия Юсуф Тугар споделя, че собствеността би трябвало да бъде предадена на неговата страна без никакви предварителни условия.
В частни диалози немски длъжностни лица и куратори показват паника от раздялите в Нигерия сред Оба на Бенин (традиционният държател на кралството) и локалното държавно ръководство, както и отчаяние от забавянето на построяването на безвредна страда в страната, където да бъдат приютени бронзовите фигури. Вероятно ще има компромис - физическо връщане на по-малка част от артефактите плюс законов трансфер на останалите, които към този момент ще останат в Германия.
За останалата част на Европа, където голям брой музеи са цялостни с имперска плячка, символичното значение ще бъде мощно. " Това е доста значим казус ", споделя Барбара Планкенщайнер, шеф на Музея за международни култури в Хамбург. Тугар се показва по-прямо: " Надяваме се, че това ще отприщи бента. "
Реклама
Но дали ще е по този начин? Англия има даже повече бронзови фигури от Бенин от Германия. Британският музей има най-богатата сбирка в света от към 1000 такива. През 2022 година критиците му ще стават още по-възмутени и гласовити. Британският музей всекидневно дава отговор на настояванията за реставрация с общителни отводи от пресофиса. Очаквайте повече такива през идващата година, даже до момента в който зад кулисите безпокойството измежду кураторите нараства.
Макар музеят да дава драговолно чартърен доста от съкровищата си, в това число бронзовите фигури от Бенин, той е стеснен от закона да връща артефакти за непрекъснато. Вероятността консервативното държавно управление в Лондон да промени Закона за Британския музей, с цел да му разреши да върне оспорваните експонати, е дребна. Решенията в края на 2021 година на университетите в Абърдийн и Оксфорд да върнат на Нигерия обособени бронзови статуи и вероятността за още връщания от английски музеи през 2022 година ускоряват усещането, че Британският музей е отвън времето.
Политици и музеи във Франция също ще се ослушват. Френското държавно управление упорства, че няколко значими връщания на Сенегал и Република Бенин не трябва да основават юридически казус, който да води до още реставрация. Това е толкоз иронично, колкото обещанието на Еманюел Макрон през 2017 година да върне заграбените артефакти от колониалните времена, което вля сила на борещите се за това.
В Африка артистите ще се пробват да сграбчат опциите, отворени от вятъра на смяната, минаващ през Запада. Мнозина се тормозят, че процесът на реставрация се чертае от Европа и Северна Америка, съвсем без принос от обществата, на които може да бъдат върнати тези артефакти. Едно изключение и едно от най-значимите музейни развития през 2021 година е предстоящото отваряне на центъра " Джон Рандъл " в сърцето на Лагос, който ще е отдаден на историята и културата на йоруба. Той носи името на един от първите африканци, които стават доктори във Англия през 1888 година Архитектът на центъра Сеун Одуволе споделя, че той ще бъде " изпълнен със звуци и облици от пазара и всекидневната просвета ". Местоположението му е многозначително - тъкмо от другата страна на улицата против нигерийския музей от колониалната епоха, където мрачни галерии и прашни витрини служат като предизвестие по какъв начин институциите, които не се движат с крайник с времето, са обречени на западане.
Реклама
2021, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията
Автор The Economist
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ