Ще има ли анатема за Кирил Гундяев – благослови война в проповед, отрече Украйна и украинците
Катерине Килайдес, religiondispatches.org
Няма подозрение, че проповедта на съветския патриарх Кирил в неделята за амнистия предишния месец е получила такова огромно внимание, каквото никой различен православен свещеник в миналото е получавала в западните медии от доста време насам. Освен плашещата си глупост, евентуално това внимание се дължи значително и на употребяваната изразителност, присъща на културната война, с която западната аудитория е прекомерно добре осведомена и с която води война с толкоз буйна.
Ето за какво не е прекомерно изненадващо, че вчерашната проповед (на 3 април – бел.ред.), произнесена във внушителната и заплашителна катедрала на въоръжените сили, получи такова нищожно внимание, макар че тази проповед е евентуално доста по-опасна и може да даде сериозна визия за това
какво ще последва за Русия, Украйна и всички нас
Четвъртата неделя на Великия пост е отдадена на възпоменанието на св. Йоан Синаид (известен още като Йоан Лествичник - бел.ред.) в източнохристиянската традиция. Малко се знае за този ранен отец на пустинята, като се изключи че той е създател на един от най-важните аскетични текстове на християнството - " Лествица " или " Стълбата на божественото нанагорнище ". Разделен на тридесет елементи, трактатът е предопределен да бъде справочник към християнския живот, с тематики от лъжата до загатна за гибелта.
За основа на своята проповед патриарх Кирил лъжливо е взел проповедта си св. Йоан Лествичник и неговия фамозен текст. В интерес на истината първата половина на проповедта му е много благовидна, в случай че не и предсказуема, общоприета проповед от християнски духовник. Кирил даже припомня на паството си, че „ най-великото и свято възприятие, което Бог е дал на индивида, е възприятието на обич “. Чувство, прочувствено, само че и прекомерно шокиращо, когато за него приказва патриарх, който разпалва войната.
След това, обаче, проповедта става освен шокираща, само че и рискова. Точно в този миг той призна къде се намира: в катедрала, издигната не толкоз за Божието слово, колкото
за славата на съветската военна мощност
Патриархът споделя, че е пристигнал тук, с цел да се обърне към водачите на съветските сили, а посредством тях и към съветските воини. Той напомня на събралото се паство обичания агитационен разказ на президента Владимир Путин в тази война: че Русия се бори с фашизма в Украйна тъкмо както това е било през Втората международна война.
И в този миг патриархът, чиято обител се е намирала единствено преди няколко века (намигване към паметта за християнския Изток) не в Москва, а в Киев, показа историческа версия, която изцяло изтрива Украйна от географската карта. Кирил упреква „ разнообразни сили “ (т.е. новобранци, включително и Запада), които са се появили през Средновековието, като отговорни за подправеното разделяне на Русия и Украйна. Всъщност той даже не признава, че има такива хора като украинци, наричайки всички (включително спекулирайки с идентичността на белоруси)
като „ свети руснаци “
Пренебрегвайки за миг какъв брой обикновена, в действителност неправилна е историята, показана от патриарх Кирил, тази проповед бележи рискова ескалация в риториката, идваща от Московската патриаршия – и можем да предположим, че има своето продължение и в риториката на съветската страна. Този риторичен въпрос е още по-опасен поради обстоятелството, че множеството хора на Запад даже няма да знаят, че проповедта се е състояла, а камо ли да са наясно с нейните пагубни последствия.
Всъщност към този момента наподобява няма нито един леснодостъпен превод на проповедта, оповестен онлайн на британски, получила е едва отразяване от която и да е огромна западна медия (с изключени на публикация на Reuters).
Разбираемо е за какво. Патриарх Кирил не употребява познатата реторика за културните войни, не приказва за „ гей парадите “ и западния крах. Той приказва от позиция на смутната история на християнския Изток, история, която значително не е известна на Запад. Но не се заблуждавайте, това, което споделя е извънредно рисково.
В проповедта на патриарх Кирил в неделята на св. Йоан Лествичник не просто се отхвърля разликата сред съветската и украинската просвета и еднаквост, в нея той отхвърля правото на Украйна да съществува като суверенна нация и страна, както в исторически проект, по този начин и в сегашното. Освен това, той
легитимира продължаващото принуждение
което оправдава като належащо и даже свещено, макар, че някой би могъл да оспори това.
Както споделя патриархът, припомняйки думите на Евангелието от Йоан, съветските бойци „ дават живота си за собствен другар “. Това е правилно. Украинците, които руснаците бомбардират, стрелят и оставят мъртвите им тела край пътя, са в действителност другари. Точно както Исус мислеше за своите възпитаници. Това са думи на един предан националист от имперски вид и човек, който когато употребява познатите думи на вярата мисли за техния извънреден резултат. Така че всички ние би трябвало да знаем, че това е доста рискова композиция. Когато пренебрегваме думите му (и когато сме прекомерно непредубедени в интерпретацията им), ние предаваме тези, които той към този момент е наранил, и на процедура оправдаваме по-лоши неща, които той би могъл да стори в бъдеще.
Превод: Faktor.bg
Няма подозрение, че проповедта на съветския патриарх Кирил в неделята за амнистия предишния месец е получила такова огромно внимание, каквото никой различен православен свещеник в миналото е получавала в западните медии от доста време насам. Освен плашещата си глупост, евентуално това внимание се дължи значително и на употребяваната изразителност, присъща на културната война, с която западната аудитория е прекомерно добре осведомена и с която води война с толкоз буйна.
Ето за какво не е прекомерно изненадващо, че вчерашната проповед (на 3 април – бел.ред.), произнесена във внушителната и заплашителна катедрала на въоръжените сили, получи такова нищожно внимание, макар че тази проповед е евентуално доста по-опасна и може да даде сериозна визия за това
какво ще последва за Русия, Украйна и всички нас
Четвъртата неделя на Великия пост е отдадена на възпоменанието на св. Йоан Синаид (известен още като Йоан Лествичник - бел.ред.) в източнохристиянската традиция. Малко се знае за този ранен отец на пустинята, като се изключи че той е създател на един от най-важните аскетични текстове на християнството - " Лествица " или " Стълбата на божественото нанагорнище ". Разделен на тридесет елементи, трактатът е предопределен да бъде справочник към християнския живот, с тематики от лъжата до загатна за гибелта.
За основа на своята проповед патриарх Кирил лъжливо е взел проповедта си св. Йоан Лествичник и неговия фамозен текст. В интерес на истината първата половина на проповедта му е много благовидна, в случай че не и предсказуема, общоприета проповед от християнски духовник. Кирил даже припомня на паството си, че „ най-великото и свято възприятие, което Бог е дал на индивида, е възприятието на обич “. Чувство, прочувствено, само че и прекомерно шокиращо, когато за него приказва патриарх, който разпалва войната.
След това, обаче, проповедта става освен шокираща, само че и рискова. Точно в този миг той призна къде се намира: в катедрала, издигната не толкоз за Божието слово, колкото
за славата на съветската военна мощност
Патриархът споделя, че е пристигнал тук, с цел да се обърне към водачите на съветските сили, а посредством тях и към съветските воини. Той напомня на събралото се паство обичания агитационен разказ на президента Владимир Путин в тази война: че Русия се бори с фашизма в Украйна тъкмо както това е било през Втората международна война.
И в този миг патриархът, чиято обител се е намирала единствено преди няколко века (намигване към паметта за християнския Изток) не в Москва, а в Киев, показа историческа версия, която изцяло изтрива Украйна от географската карта. Кирил упреква „ разнообразни сили “ (т.е. новобранци, включително и Запада), които са се появили през Средновековието, като отговорни за подправеното разделяне на Русия и Украйна. Всъщност той даже не признава, че има такива хора като украинци, наричайки всички (включително спекулирайки с идентичността на белоруси)
като „ свети руснаци “
Пренебрегвайки за миг какъв брой обикновена, в действителност неправилна е историята, показана от патриарх Кирил, тази проповед бележи рискова ескалация в риториката, идваща от Московската патриаршия – и можем да предположим, че има своето продължение и в риториката на съветската страна. Този риторичен въпрос е още по-опасен поради обстоятелството, че множеството хора на Запад даже няма да знаят, че проповедта се е състояла, а камо ли да са наясно с нейните пагубни последствия.
Всъщност към този момента наподобява няма нито един леснодостъпен превод на проповедта, оповестен онлайн на британски, получила е едва отразяване от която и да е огромна западна медия (с изключени на публикация на Reuters).
Разбираемо е за какво. Патриарх Кирил не употребява познатата реторика за културните войни, не приказва за „ гей парадите “ и западния крах. Той приказва от позиция на смутната история на християнския Изток, история, която значително не е известна на Запад. Но не се заблуждавайте, това, което споделя е извънредно рисково.
В проповедта на патриарх Кирил в неделята на св. Йоан Лествичник не просто се отхвърля разликата сред съветската и украинската просвета и еднаквост, в нея той отхвърля правото на Украйна да съществува като суверенна нация и страна, както в исторически проект, по този начин и в сегашното. Освен това, той
легитимира продължаващото принуждение
което оправдава като належащо и даже свещено, макар, че някой би могъл да оспори това.
Както споделя патриархът, припомняйки думите на Евангелието от Йоан, съветските бойци „ дават живота си за собствен другар “. Това е правилно. Украинците, които руснаците бомбардират, стрелят и оставят мъртвите им тела край пътя, са в действителност другари. Точно както Исус мислеше за своите възпитаници. Това са думи на един предан националист от имперски вид и човек, който когато употребява познатите думи на вярата мисли за техния извънреден резултат. Така че всички ние би трябвало да знаем, че това е доста рискова композиция. Когато пренебрегваме думите му (и когато сме прекомерно непредубедени в интерпретацията им), ние предаваме тези, които той към този момент е наранил, и на процедура оправдаваме по-лоши неща, които той би могъл да стори в бъдеще.
Превод: Faktor.bg
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ