Най-добре е пенсиите да се преизчисляват всяка година
Категорично срещу съм, че от Плана за възобновяване се извадиха напоителните системиМного от хората с ниски пенсии са в работили земеделието, имали са различен модел на обезпечаване
Кой е най-хубавият вид за преизчисляване на пенсиите, по какъв начин може да се реализира заслужено нарастване за всички, какво ще са изгодите от Плана за възобновяване и резистентност? Това разяснява пред " Стандарт " президентът на КТ " Подкрепа " Димитър Манолов.
Вариантът на кабинета е добър, тъй като слага акцент върху персоналния приносАз съм инженер и знам, че дистанцията се мери с метър, само че не знам иновативността с каква единица се мериБалансът не е безусловно стопански, той е и политически, споделя Димитър Манолов в особено изявление за вестник СТАНДАРТ
- Г-н Манолов, може ли да считаме, че разновидността за преизчисляване на пенсиите по отношение на покачвания коефициент за застрахователен стаж, към който се сплоти Тристранният съвет и служебното държавно управление, ще бъде утвърден и от Народното събрание?
- Тристранният съвет няма изпълнителски функционалности, това е съвещателен орган, бих споделил - за жалост. Каква ще е ориста на нашето предложение оттук насетне не знам, само че в границите на дебата изрично помолих да се форсира тази процедура, тъй като чух, че в Народното събрание има импортирани няколко законопроекта по тази тематика и няма аргументи да съм спокоен какво би могло да се случи. Това е, което сега се предлага от държавното управление, несъмнено си давате сметка, че този вид е съветван преди да се появи, и може да се смята за взаимна работа.
- Защо, съгласно Вас, този вид е най-хубав?
- Този вид е най-хубавият дотолкоз, доколкото той слага акцент върху персоналния принос, изключително за минималните пенсии, където се приказват чудовищни нелепости от всевъзможни хора.
- Какво имате поради?
- Говори се по какъв начин минимални пенсии вземали всевъзможни хора без принос, които не са плащали осигуровки. Тези изказвания в голямата си част са погрешни. Аз се обърнах към всички участници в Тристранния съвет, като подчертах, че цялостното название на тези пенсия е минимална пенсия за застрахователен стаж и възраст. Това, че размерът й е невисок, зависи единствено и само от размера на осигурителния приход на лицата. И дано да кажем нещо извънредно значимо: не е дребен делът на хората, получаващи минимална пенсия по тази причина, че те са работили като аграрни производители. А те са имали напълно до неотдавна друг модел на обезпечаване. На тях законът им позволяваше да се обезпечават върху ниски приходи. Това е различен въпрос, само че е реалност, който не може да бъде изменен. И когато си работил в земеделието, примерно 40 години и си се осигурявал на невисок приход, напълно разумно е изчисленията да не те докарат даже до минимална пенсия. Така че глупавото говорене в тази посока би трябвало да бъде лимитирано.
- Не смятате ли обаче, че като се подвига междинният застрахователен приход и най-много линията на беднотия, няма да пристигна моментът, в който минималната пенсия ще се приближи до междинната?
- Това не може да стане, тъй като всички пенсии се преизчисляват с друга тежест на осигурителния стаж. Доплащането сред минималната пенсия и прага на беднотия е различен вид заплащане, не е пенсия. Това е обществено заплащане. Прагът на беднотия чисто официално се дефинира в размер на 60% от медиалния приход на българите. Въпросът е, че държавните управления постоянно се изкушават да дефинират различен, друг от този размер, както е и обстановката сега. Сега прагът на беднотия е със 60 лева по-нисък от този, който би трябвало да бъде.
- Защо преизчисляването съгласно прихода от 2018 година, каквото предложение има, е по-неприемлив от този съгласно осигурителния стаж?
- Това е различен метод, който ще възпроизведе и до момента съществуващите негативи. Във формулата за пенсията променяме осигурителния приход. Но тогава остават всичките, да кажем по този начин, недобри неща. Не споделям, че този метод би трябвало безусловно да бъде непризнат. Той си има също своите позитиви. Би било хубаво, в случай че двата метода се съчетават по някакъв метод. А този ред е годишното преизчисляване на пенсиите с осигурителния приход за миналата година. Това би бил правилният метод - всяка година да се преизчисляват с размера на осигурителния приход за миналата година. Златното швейцарско предписание на пръв взор наподобява малко на този способ, тъй като там участва осигурителният приход за миналата година. Но в швейцарското предписание участва и инфлацията, която в този момент не е висока. Тогава осигурителният приход, който се явява съществена големина, взе участие с половината на тежестта си и по този начин лека-полека пенсиите стартират да изостават от най-важния фактор - размера на осигурителния приход.
- В подобен случай коя е вярната стъпка?
- Ако някой има задоволителна храброст да го направи, може да преизчисли пенсиите два пъти. Веднъж по предлагането на държавното управление, повторно по другите оферти. Но тогава би трябвало да погледнем какъв е общият баланс, тъй като общоприетият, учебникарски вид споделя, че пенсиите би трябвало да се заплащат за сметка на постъпващите в пенсионния фонд осигурителни вноски. И когато тези средства са незадоволителни, тогава ще скочи дефицитът и ще би трябвало пенсиите да се изплащат за сметка на данъчните доходи. Очевидно, там някъде би трябвало да се откри салдото, който не е безусловно стопански, в голямата си част той е и политически.
- Защо служебното държавно управление извади частните пенсионни фондове от общата проверка на предходното ръководство?
- Те не желаеха да ревизират частните пенсионни фондове. Принципно имаха някаква концепция да изследват дали някой от тези фондове не купува дялове и акции от избрани компании. Който повече или по-малко познава тази система и този пазар, той би трябвало да знае, че частните пенсионни фондове са подготвени да купят всичко, което има на финансовия пазар, тъй като е извънредно малко. Това от една страна, въпреки това пенсионните фондове разполагат с големи средства и законово обвързване да вършат тъкмо това - да изкупуват активи. Така че те вършат най-различни гимнастики, единствено и единствено да изпълнят закона. Но всяко нещо, което съществува на този пазар, съставлява голям интерес за пенсионните фондове и те го изкупуват мигновено в оптималния размер, който могат да си разрешат. Така че от тази трънка заек надали ще изкочи. Естествено, в случай че не се вършат политически спекулации. Но трезво и аналитично нещата наподобяват по този метод.
- Какво мислите за Плана за възобновяване и резистентност? Дали той ще докара, в последна сметка, напредък на стопанската система, от което зависят и пенсиите, и модернизиране на страната?
- С измененията, които се вършат сега в Плана за възобновяване и резистентност, аз ставам все по-голям песимист. Дотолкова, доколкото се планува да се насочат средства към действия, които мъчно могат да бъдат проследени и оценени като основни за реализиране на избрани цели. Например по този начин наречените новаторски компании. Аз тъй като съм инженер и знам, че дистанцията се мери с метър, времето в секунда, само че не знам иновативността с каква единица се мери. Тези неща са прекомерно размити и мъчно определими. От друга страна се прави нещо, което аз намирам за неприемливо. От Плана се извади опцията за възобновяване, реновиране и развиване на напоителните системи. Аз съм безапелационен съперник и наподобява съм единственият, който сега приказва мощно и високо за това. Смятам, че Планът е последният късмет на " Напоителни системи ", въобще на мелиорацията у нас, напояване и отводняване, да бъдат избавени. Без това ние няма да имаме селско стопанство. А това визира и хората, които се занимават с тази активност и които по никакъв начин не са малко.
Кой е най-хубавият вид за преизчисляване на пенсиите, по какъв начин може да се реализира заслужено нарастване за всички, какво ще са изгодите от Плана за възобновяване и резистентност? Това разяснява пред " Стандарт " президентът на КТ " Подкрепа " Димитър Манолов.
Вариантът на кабинета е добър, тъй като слага акцент върху персоналния приносАз съм инженер и знам, че дистанцията се мери с метър, само че не знам иновативността с каква единица се мериБалансът не е безусловно стопански, той е и политически, споделя Димитър Манолов в особено изявление за вестник СТАНДАРТ
- Г-н Манолов, може ли да считаме, че разновидността за преизчисляване на пенсиите по отношение на покачвания коефициент за застрахователен стаж, към който се сплоти Тристранният съвет и служебното държавно управление, ще бъде утвърден и от Народното събрание?
- Тристранният съвет няма изпълнителски функционалности, това е съвещателен орган, бих споделил - за жалост. Каква ще е ориста на нашето предложение оттук насетне не знам, само че в границите на дебата изрично помолих да се форсира тази процедура, тъй като чух, че в Народното събрание има импортирани няколко законопроекта по тази тематика и няма аргументи да съм спокоен какво би могло да се случи. Това е, което сега се предлага от държавното управление, несъмнено си давате сметка, че този вид е съветван преди да се появи, и може да се смята за взаимна работа.
- Защо, съгласно Вас, този вид е най-хубав?
- Този вид е най-хубавият дотолкоз, доколкото той слага акцент върху персоналния принос, изключително за минималните пенсии, където се приказват чудовищни нелепости от всевъзможни хора.
- Какво имате поради?
- Говори се по какъв начин минимални пенсии вземали всевъзможни хора без принос, които не са плащали осигуровки. Тези изказвания в голямата си част са погрешни. Аз се обърнах към всички участници в Тристранния съвет, като подчертах, че цялостното название на тези пенсия е минимална пенсия за застрахователен стаж и възраст. Това, че размерът й е невисок, зависи единствено и само от размера на осигурителния приход на лицата. И дано да кажем нещо извънредно значимо: не е дребен делът на хората, получаващи минимална пенсия по тази причина, че те са работили като аграрни производители. А те са имали напълно до неотдавна друг модел на обезпечаване. На тях законът им позволяваше да се обезпечават върху ниски приходи. Това е различен въпрос, само че е реалност, който не може да бъде изменен. И когато си работил в земеделието, примерно 40 години и си се осигурявал на невисок приход, напълно разумно е изчисленията да не те докарат даже до минимална пенсия. Така че глупавото говорене в тази посока би трябвало да бъде лимитирано.
- Не смятате ли обаче, че като се подвига междинният застрахователен приход и най-много линията на беднотия, няма да пристигна моментът, в който минималната пенсия ще се приближи до междинната?
- Това не може да стане, тъй като всички пенсии се преизчисляват с друга тежест на осигурителния стаж. Доплащането сред минималната пенсия и прага на беднотия е различен вид заплащане, не е пенсия. Това е обществено заплащане. Прагът на беднотия чисто официално се дефинира в размер на 60% от медиалния приход на българите. Въпросът е, че държавните управления постоянно се изкушават да дефинират различен, друг от този размер, както е и обстановката сега. Сега прагът на беднотия е със 60 лева по-нисък от този, който би трябвало да бъде.
- Защо преизчисляването съгласно прихода от 2018 година, каквото предложение има, е по-неприемлив от този съгласно осигурителния стаж?
- Това е различен метод, който ще възпроизведе и до момента съществуващите негативи. Във формулата за пенсията променяме осигурителния приход. Но тогава остават всичките, да кажем по този начин, недобри неща. Не споделям, че този метод би трябвало безусловно да бъде непризнат. Той си има също своите позитиви. Би било хубаво, в случай че двата метода се съчетават по някакъв метод. А този ред е годишното преизчисляване на пенсиите с осигурителния приход за миналата година. Това би бил правилният метод - всяка година да се преизчисляват с размера на осигурителния приход за миналата година. Златното швейцарско предписание на пръв взор наподобява малко на този способ, тъй като там участва осигурителният приход за миналата година. Но в швейцарското предписание участва и инфлацията, която в този момент не е висока. Тогава осигурителният приход, който се явява съществена големина, взе участие с половината на тежестта си и по този начин лека-полека пенсиите стартират да изостават от най-важния фактор - размера на осигурителния приход.
- В подобен случай коя е вярната стъпка?
- Ако някой има задоволителна храброст да го направи, може да преизчисли пенсиите два пъти. Веднъж по предлагането на държавното управление, повторно по другите оферти. Но тогава би трябвало да погледнем какъв е общият баланс, тъй като общоприетият, учебникарски вид споделя, че пенсиите би трябвало да се заплащат за сметка на постъпващите в пенсионния фонд осигурителни вноски. И когато тези средства са незадоволителни, тогава ще скочи дефицитът и ще би трябвало пенсиите да се изплащат за сметка на данъчните доходи. Очевидно, там някъде би трябвало да се откри салдото, който не е безусловно стопански, в голямата си част той е и политически.
- Защо служебното държавно управление извади частните пенсионни фондове от общата проверка на предходното ръководство?
- Те не желаеха да ревизират частните пенсионни фондове. Принципно имаха някаква концепция да изследват дали някой от тези фондове не купува дялове и акции от избрани компании. Който повече или по-малко познава тази система и този пазар, той би трябвало да знае, че частните пенсионни фондове са подготвени да купят всичко, което има на финансовия пазар, тъй като е извънредно малко. Това от една страна, въпреки това пенсионните фондове разполагат с големи средства и законово обвързване да вършат тъкмо това - да изкупуват активи. Така че те вършат най-различни гимнастики, единствено и единствено да изпълнят закона. Но всяко нещо, което съществува на този пазар, съставлява голям интерес за пенсионните фондове и те го изкупуват мигновено в оптималния размер, който могат да си разрешат. Така че от тази трънка заек надали ще изкочи. Естествено, в случай че не се вършат политически спекулации. Но трезво и аналитично нещата наподобяват по този метод.
- Какво мислите за Плана за възобновяване и резистентност? Дали той ще докара, в последна сметка, напредък на стопанската система, от което зависят и пенсиите, и модернизиране на страната?
- С измененията, които се вършат сега в Плана за възобновяване и резистентност, аз ставам все по-голям песимист. Дотолкова, доколкото се планува да се насочат средства към действия, които мъчно могат да бъдат проследени и оценени като основни за реализиране на избрани цели. Например по този начин наречените новаторски компании. Аз тъй като съм инженер и знам, че дистанцията се мери с метър, времето в секунда, само че не знам иновативността с каква единица се мери. Тези неща са прекомерно размити и мъчно определими. От друга страна се прави нещо, което аз намирам за неприемливо. От Плана се извади опцията за възобновяване, реновиране и развиване на напоителните системи. Аз съм безапелационен съперник и наподобява съм единственият, който сега приказва мощно и високо за това. Смятам, че Планът е последният късмет на " Напоителни системи ", въобще на мелиорацията у нас, напояване и отводняване, да бъдат избавени. Без това ние няма да имаме селско стопанство. А това визира и хората, които се занимават с тази активност и които по никакъв начин не са малко.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ