В Русе представиха първият редовен брой на списанието „ЛИК“
Късно нощес в Доходното здание в Русе бе показан първият постоянен брой на списанието за литература, изкуство и просвета на Българска телеграфна агенция „ ЛИК “ след неговото възобновяване.
Изданието е напълно отдадено на Международния фестивал „ Мартенски музикални дни “ и в тъкмо осемдесет страници споделя историята на един от най-престижните национални и напълно умерено би могло да се каже международни конгреси, даващ поле за изява на изгряващи или към този момент потвърдили се експерти в областта на класическата музика. В списанието могат да бъдат открити още изявленията с някои от най-влиятелните експерти в тази област на изкуството, както и неповторими фотоси от архива на Пресфото Българска телеграфна агенция, а също и особено предоставени фотографии от фонда на Регионалния исторически музей. Сред гостите на събитието бяха регионалните шеф на Русе и Габрово Анатоли Станев и Ралица Манолова, кметът Пенчо Милков и неговият заместител Димитър Недев, представители на медиите, държавната и локална власт от страната, генералният шеф на Българската телеграфна организация Кирил Вълчев и доцент Георги Лозанов, който е основен редактор на списание „ ЛИК “ и шеф на дирекция за познание и просвета „ ЛИК “ в Българска телеграфна агенция.
Областният шеф Анатоли Станев разгласи, че е задоволен, че градът, в който е роден и в който живее е място, което може да сплоти и възвърне някои от най-успешните културни обичаи. „ Тази самодейност сполучливо надгражда дългогодишното партньорство на държавните и локални управляващи в Русе с Българска телеграфна агенция и имам вяра е още един мотив за горделивост за всеки от нас. Уверен съм, че предстоят още доста взаимни планове, свързани с добруването на област Русе “, добави още Станев и акцентира, че ще поддържа всяка самодейност, отдадена на културното развиване на района. Областният шеф благодари и на кмета Милков, че макар ежедневните компликации, пред които сме изправени, градът продължава да поддържа присъщото си високо равнище на културни обичаи.
Кметът на Община Русе Пенчо Милков дефинира изданието като следващата историческа крачка в реализирането на фестивала, като нещо в действителност удивително, което остава и за идващите генерации.
Изключително прочувствени и докосващи бяха и думите на Кирил Вълчев. По неговите думи списание „ ЛИК “ връща паметта за яркото наличие на музиката в Русе. „ Това е памет за същинското предопределение на човек, отличаващо го от животното, което не върви на концерти, предопределение да осъществяваш божественото като служиш на душата си, в това число като постоянно избираш душата пред тялото. Ние сме събрали на площад, наименуван „ Свобода “, паметниците са на воин, които са избирали сред независимост и гибел, не с някакви междинни решения. По стените на учебните заведения са тези портрети, не на ловко лавиращите. Затова и това списание заслужава да се назовава тъкмо ЛИК, а не двуличие, в него не се преценява съгласно материалната полза “, показа Вълчев. Той благодари на управлението на Община Русе за финансовата поддръжка по самото печатане на списанието. „ Това е още едно удостоверение, че постоянно се намира материално решение, в случай че духът знае какво търси. Нали сме тъкмо в Доходното здание, чиято централна фигура въплъщава полета на духа, а и би трябвало постоянно да си даваме сметка защо са ни парите, материалното “, сподели още Вълчев и даде образец за построяването на Доходното здание, чиято концепция е била да се отдава чартърен в името на образованието и в името на душите на децата.
„ С неговото възобновяване се опитваме да дадем отговор на въпроса какъв е ликът на България. В годините на прехода след комунизма, това красиво лице на България, част от което са и „ Мартенските музикални дни “ поизчезваше в общественото пространство в устрема на всички за повече влагане в телесни неща в сравнение с в духовни. Когато Ковид-19 пристигна и стана причина дори за отсрочване, пропускане за една година на фестивала, когато той заплаши по този начин трагично телата ни, това ни оказа помощ да се вгледаме, стоешком си у дома, в лицата си и смисъла на ликът ни, на това, което показват лицата ни се завърна “, разяснява Кирил Вълчев. Той напомни пред аудиторията и първите изключителни броеве на списанието след възобновяване му. Те са били отдадени на изкуството като средство за битка с пандемията от Ковид-19, на 90-ата годишнина на писателя Антон Дончев, както и на някогашния шеф на Българска телеграфна агенция неповторимия Максим Минчев, който си отиде тъкмо от Ковид-19, а също и на премиите „ Аскери “, които неотдавна отбелязваха 30 години.
„ Списанието стартира да излиза постоянно, какъв брой е радостно, че най-накрая сякаш времето си се върна в естествените му измерения – не да правиш „ Мартенски музикални дни “ през септември или октомври, както бе предходната година. „ ЛИК “ в действителност дава отговор на въпроса кои сме ние, не по какъв начин се споделяме, не на каква възраст сме, не както най-често хората са привикнали да се показват, не с кого сме, не какво ни е занятието или образованието. В Япония има една специфична дума за това какво си ти – икигай – защо е душата ти в теб, това, за което си предопределен – няма значение нито името ти, нито всички други неща, с които най-често се описваме – това, поради което се събуждаш всяка заран. Отговорът е изключително значим в такива дни. Като приказваме за „ ЛИК “ би трябвало да кажем, че има и двуличие, тъй като това са дни, в които европейците ръкопляскаме на загиващите за независимост, без обаче никой да си намерения да застане с лицето си против гибелта в името на свободата. Шестваме по пролетни улици в поддръжка на гладуващи и студуващи, поради войната откакто сме се нахранили добре на топло и с топла храна, за чиято топлота сме платили с пари, с които се купуват ракети и патрони. Търсим по какъв начин да осигурим комфорт за телата си, търсейки метод по какъв начин да спрем да купуваме сила от едни места, които не ни харесват в актуалния свят и да ги заместим с едни други места, които сякаш осъждахме доскоро какъв брой и те да не ни харесват, като да вземем за пример отношение към правата на обособения човек. Откупуваме с СМС-и за помощи бинтове, в действителност за гузните си съвести, че не сме подготвени да помогнем същински с такива средства за отбрана, че да не се стига до бинтове. Не желаеме да слушаме велики музиканти. Слава Богу, тъкмо този фестивал прави изключение от една друга наклонност – произхода на един композитор или актуален музикант да стартира да има значение дали ще бъде слушано това изкуство. Не желаеме да слушаме велики музиканти, тъй като не показват нашето мнение, до момента в който твърдим, че всеки би трябвало да чува другото мнение, дори тъкмо нашият свят стигна до там да имаш мнение против природата си. Спираме медии и осъждахме, че там другаде също стопират медии в едни и същи ден. Всичко това ни прави останали без памет по какъв начин всичко това се случва “, разяснява още генералният шеф на Българска телеграфна агенция. Той увери, че Българска телеграфна агенция ще продължи всекидневно да разгласява подробна информация, отдадена на културата в страната.
От своя страна доцент Георги Лозанов акцентира смисъла на хартиеното издание на всяка книга или списание в днешно време. „ Много е хубаво да има хартиени издания, да не е всичко в Интернет. Нещо да можеш да вземеш, да пипнеш, да го занесеш у дома, да легнеш, да заспиш и то да ти падне до главата ти. Това е огромна привилегия, която имахме без да си даваме сметка и в този момент като я губим започваме да си даваме сметка “, показа доцент Лозанов и означи, че не става дума за битовия сюжет, само че и в чисто културен проект, тъй като текстът трансфорат в хартиено издание се доближава до тялото. „ Онзи текст е отдалечен в абстракцията на екрана, някъде в едно на никое място, до момента в който този текст е тук в своето пространство, част от твоя живот и от теб самия, когато е на хартия. Не единствено текст, само че и изображението. Да продължим да даваме късмет на хартията – това е единствено една периферия обаче. Важна е и паметта “, разяснява основният редактор на списание „ ЛИК “. „ Българска телеграфна агенция в действителност има едни от най-големите архиви в България и е изключителна опция този списък да оживява още веднъж, списък, който отразява събитията, а след това самият той да се трансформира в събитие. Да завъртим времето за момент наопаки, тъй че да можем да потечем още по-силно нататък. Българска телеграфна агенция ще продължи да съхранява паметта на нацията “, безапелационен бе доцент Лозанов.
По отношение на фестивала той означи четири съществени аргументи за неговото развиване. Това са самата музика, личностите, които е събирал през годините форума, основаните общности и несъмнено духът на мястото.
Изданието е напълно отдадено на Международния фестивал „ Мартенски музикални дни “ и в тъкмо осемдесет страници споделя историята на един от най-престижните национални и напълно умерено би могло да се каже международни конгреси, даващ поле за изява на изгряващи или към този момент потвърдили се експерти в областта на класическата музика. В списанието могат да бъдат открити още изявленията с някои от най-влиятелните експерти в тази област на изкуството, както и неповторими фотоси от архива на Пресфото Българска телеграфна агенция, а също и особено предоставени фотографии от фонда на Регионалния исторически музей. Сред гостите на събитието бяха регионалните шеф на Русе и Габрово Анатоли Станев и Ралица Манолова, кметът Пенчо Милков и неговият заместител Димитър Недев, представители на медиите, държавната и локална власт от страната, генералният шеф на Българската телеграфна организация Кирил Вълчев и доцент Георги Лозанов, който е основен редактор на списание „ ЛИК “ и шеф на дирекция за познание и просвета „ ЛИК “ в Българска телеграфна агенция.
Областният шеф Анатоли Станев разгласи, че е задоволен, че градът, в който е роден и в който живее е място, което може да сплоти и възвърне някои от най-успешните културни обичаи. „ Тази самодейност сполучливо надгражда дългогодишното партньорство на държавните и локални управляващи в Русе с Българска телеграфна агенция и имам вяра е още един мотив за горделивост за всеки от нас. Уверен съм, че предстоят още доста взаимни планове, свързани с добруването на област Русе “, добави още Станев и акцентира, че ще поддържа всяка самодейност, отдадена на културното развиване на района. Областният шеф благодари и на кмета Милков, че макар ежедневните компликации, пред които сме изправени, градът продължава да поддържа присъщото си високо равнище на културни обичаи.
Кметът на Община Русе Пенчо Милков дефинира изданието като следващата историческа крачка в реализирането на фестивала, като нещо в действителност удивително, което остава и за идващите генерации.
Изключително прочувствени и докосващи бяха и думите на Кирил Вълчев. По неговите думи списание „ ЛИК “ връща паметта за яркото наличие на музиката в Русе. „ Това е памет за същинското предопределение на човек, отличаващо го от животното, което не върви на концерти, предопределение да осъществяваш божественото като служиш на душата си, в това число като постоянно избираш душата пред тялото. Ние сме събрали на площад, наименуван „ Свобода “, паметниците са на воин, които са избирали сред независимост и гибел, не с някакви междинни решения. По стените на учебните заведения са тези портрети, не на ловко лавиращите. Затова и това списание заслужава да се назовава тъкмо ЛИК, а не двуличие, в него не се преценява съгласно материалната полза “, показа Вълчев. Той благодари на управлението на Община Русе за финансовата поддръжка по самото печатане на списанието. „ Това е още едно удостоверение, че постоянно се намира материално решение, в случай че духът знае какво търси. Нали сме тъкмо в Доходното здание, чиято централна фигура въплъщава полета на духа, а и би трябвало постоянно да си даваме сметка защо са ни парите, материалното “, сподели още Вълчев и даде образец за построяването на Доходното здание, чиято концепция е била да се отдава чартърен в името на образованието и в името на душите на децата.
„ С неговото възобновяване се опитваме да дадем отговор на въпроса какъв е ликът на България. В годините на прехода след комунизма, това красиво лице на България, част от което са и „ Мартенските музикални дни “ поизчезваше в общественото пространство в устрема на всички за повече влагане в телесни неща в сравнение с в духовни. Когато Ковид-19 пристигна и стана причина дори за отсрочване, пропускане за една година на фестивала, когато той заплаши по този начин трагично телата ни, това ни оказа помощ да се вгледаме, стоешком си у дома, в лицата си и смисъла на ликът ни, на това, което показват лицата ни се завърна “, разяснява Кирил Вълчев. Той напомни пред аудиторията и първите изключителни броеве на списанието след възобновяване му. Те са били отдадени на изкуството като средство за битка с пандемията от Ковид-19, на 90-ата годишнина на писателя Антон Дончев, както и на някогашния шеф на Българска телеграфна агенция неповторимия Максим Минчев, който си отиде тъкмо от Ковид-19, а също и на премиите „ Аскери “, които неотдавна отбелязваха 30 години.
„ Списанието стартира да излиза постоянно, какъв брой е радостно, че най-накрая сякаш времето си се върна в естествените му измерения – не да правиш „ Мартенски музикални дни “ през септември или октомври, както бе предходната година. „ ЛИК “ в действителност дава отговор на въпроса кои сме ние, не по какъв начин се споделяме, не на каква възраст сме, не както най-често хората са привикнали да се показват, не с кого сме, не какво ни е занятието или образованието. В Япония има една специфична дума за това какво си ти – икигай – защо е душата ти в теб, това, за което си предопределен – няма значение нито името ти, нито всички други неща, с които най-често се описваме – това, поради което се събуждаш всяка заран. Отговорът е изключително значим в такива дни. Като приказваме за „ ЛИК “ би трябвало да кажем, че има и двуличие, тъй като това са дни, в които европейците ръкопляскаме на загиващите за независимост, без обаче никой да си намерения да застане с лицето си против гибелта в името на свободата. Шестваме по пролетни улици в поддръжка на гладуващи и студуващи, поради войната откакто сме се нахранили добре на топло и с топла храна, за чиято топлота сме платили с пари, с които се купуват ракети и патрони. Търсим по какъв начин да осигурим комфорт за телата си, търсейки метод по какъв начин да спрем да купуваме сила от едни места, които не ни харесват в актуалния свят и да ги заместим с едни други места, които сякаш осъждахме доскоро какъв брой и те да не ни харесват, като да вземем за пример отношение към правата на обособения човек. Откупуваме с СМС-и за помощи бинтове, в действителност за гузните си съвести, че не сме подготвени да помогнем същински с такива средства за отбрана, че да не се стига до бинтове. Не желаеме да слушаме велики музиканти. Слава Богу, тъкмо този фестивал прави изключение от една друга наклонност – произхода на един композитор или актуален музикант да стартира да има значение дали ще бъде слушано това изкуство. Не желаеме да слушаме велики музиканти, тъй като не показват нашето мнение, до момента в който твърдим, че всеки би трябвало да чува другото мнение, дори тъкмо нашият свят стигна до там да имаш мнение против природата си. Спираме медии и осъждахме, че там другаде също стопират медии в едни и същи ден. Всичко това ни прави останали без памет по какъв начин всичко това се случва “, разяснява още генералният шеф на Българска телеграфна агенция. Той увери, че Българска телеграфна агенция ще продължи всекидневно да разгласява подробна информация, отдадена на културата в страната.
От своя страна доцент Георги Лозанов акцентира смисъла на хартиеното издание на всяка книга или списание в днешно време. „ Много е хубаво да има хартиени издания, да не е всичко в Интернет. Нещо да можеш да вземеш, да пипнеш, да го занесеш у дома, да легнеш, да заспиш и то да ти падне до главата ти. Това е огромна привилегия, която имахме без да си даваме сметка и в този момент като я губим започваме да си даваме сметка “, показа доцент Лозанов и означи, че не става дума за битовия сюжет, само че и в чисто културен проект, тъй като текстът трансфорат в хартиено издание се доближава до тялото. „ Онзи текст е отдалечен в абстракцията на екрана, някъде в едно на никое място, до момента в който този текст е тук в своето пространство, част от твоя живот и от теб самия, когато е на хартия. Не единствено текст, само че и изображението. Да продължим да даваме късмет на хартията – това е единствено една периферия обаче. Важна е и паметта “, разяснява основният редактор на списание „ ЛИК “. „ Българска телеграфна агенция в действителност има едни от най-големите архиви в България и е изключителна опция този списък да оживява още веднъж, списък, който отразява събитията, а след това самият той да се трансформира в събитие. Да завъртим времето за момент наопаки, тъй че да можем да потечем още по-силно нататък. Българска телеграфна агенция ще продължи да съхранява паметта на нацията “, безапелационен бе доцент Лозанов.
По отношение на фестивала той означи четири съществени аргументи за неговото развиване. Това са самата музика, личностите, които е събирал през годините форума, основаните общности и несъмнено духът на мястото.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ