Касисът събира най-много витамини на едно място
Касисът, прочут още като „ черно френско грозде ”, е измежду растенията, за чиито изгоди занапред ще се приказва. Но и това, което знаем до момента, въобще не е малко.
Касисът е европейско растение, само че не е познато на Древността. Първите сведения за него са от източници от средновековна Западна Европа. От тогава то влиза законно в градините, само че не се е консумирало, а се употребило като билка.
У нас пък не се е знаело за касиса в необятното пространство напълно до неотдавна, а до тогава бабите ни евентуално също са го брали, и то листата, единствено като лек за някои болестни положения. Той е самичък в фамилията си (в семейство Ribes влизат единствено елементарното френското грозде - redcurrant, и черното френско грозде - blackcurrent) и макар малко подвеждащия си външен тип – не е роднина с боровинките или. Касисът е придирчив към почвата си и мъчно се хваща. Цъфти със зеленикави цветове през май, а от лятото чак до септември, според от климатичните особености и надморската височина, може и да дава плод – дребни топченца събрани на гроздчета.
Френско грозде и черно френско грозде - касис
Полезни качества на касиса
Природата пази най-големите си съкровища в най-малките си опаковки. Това може да го потвърдят и и боровинки, къпините,,,,. В случая с касиса обаче то ги надминава до едно. Само по един витамин, витамин Р, отстъпва на.
Най-изумителното незабавно прави усещане –
“той има най-богатото наличие на витамини (без витамин Р), съчетани в един-единствен плод. ”
Особено високо е съществуването на витамин С – първото място във безконечната ранглиста се държи от лютите чушки, незабавно след тях е касисът.
По-интересно е, не толкоз наличието на витамин С, колкото съчетанието му със упоменатия витамин Р (още рутин). Когато се свързва с витамин С, той го прави 20 пъти по-устойчив и надлежно - потребен. Касисът е един от плодовете, при които термичната обработка не въздейства на витамин С, който пък е много нестабилен. Но капризите му са оправдани – витамин С е най-силният антиоксидант.
Следващи по значение в листата на касиса с потребни субстанции са антоцианините, присъщи на всички червени, тъмночервени и сини плодове и зеленчуци. Това са още веднъж тип флавоноиди, сходни на витамин Р – естествени, които преборват свободните радикали, обновяват клетъчно организма, имат значение за кръвоносната система и стените на капилярите. Това ги прави идеални за профилактика на атеросклероза и предварителна защита на инфаркт и инсулт, сходно на боровинки.
В касиса има още доста много микроелементи. Калият в дребните плодчета е два пъти по-голямо наличие от това в бананите. Още магнезий, калций, фосфор, манган, желязо, мед, цинк, йод. Омега 6-мастна киселина, показана от Гама-линоленична киселина (ГЛК/GLA), толкоз рядко срещаща се в живи плодове и зеленчуци. Тя има значение за нервната система, общото положително положение – от красива коса и нокти чак до репродукцията и психическата непоклатимост.
Касисът е всичко това вкупом, само че и още доста:
Пресният плод, само че и сиропите оказват помощ за подсилване на имунната система,
Профилактика на едни от най-страшните заболявания, аргументите за които е мъчно да се изолират – рак, диабет, инфаркт.
Заради калия са профилактика и на сърдечни болести, бъбречна непълнота и заболявания, свтрзани с отоци и задържане на течности.
Желязото го вършат верният избор за естествено превъзмогване на анемията.
Чаят от листата се употребява за предотвратяване от грип, в композиция с мед – за болно гърло.
Има ниска гликемична стойност, малко захари и е чудесна храна за диабетици.
Само дребна шепичка от касис задоволява потребностите от пресни витамини, минерали.
Още за касиса:
Касисът се бере когато плодовете омекнат и са още на храста. Ако имате малко шубраци, надлежно количества, може в границите на седмица да берете касис всеки ден по малко. После да заливате набраното със захар и да го затваряте в буркан на мрачно и хладно и и по този начин всеки ден. Това се трансформира в суровина, подобаваща за сироп, сок, сладко и желе. Компотите е добре да се вършат незабавно след обирането.
Той е малотраен плод и не може дълго да се съхранява, само че може да се суши и да се прибавя в чая, сходно на. Във всеки случай не го задушавайте в найлонови торбички.
Сироп от касис
В сиропи касисът се съхранява най-добре за зимата, а може и на пресни сокове. Рецептата на моята свекърва, която направи тази година касис е:
1 кг плод,
1 ч. л. лимонтозу
1,5 кг захар
Плодът се блендира и се прибавя водата, едвам покрие с пръст от горната страна – към 150-200 мл вода. Получената гъста каша се поставя студено да престои едно денонощие. Тогава се прецежда доста постепенно и упорито, сокът се поставя на котлона да заври. Щом това стане – прибавя лимонтозуто, разбърква и отстранява от котлона след 5 минути. Като изстине, се налива в стъклени шишета и се оставя на мрачно и студено.
От касиса се прави още мармалад и десертно вино.
Касисът е европейско растение, само че не е познато на Древността. Първите сведения за него са от източници от средновековна Западна Европа. От тогава то влиза законно в градините, само че не се е консумирало, а се употребило като билка.
У нас пък не се е знаело за касиса в необятното пространство напълно до неотдавна, а до тогава бабите ни евентуално също са го брали, и то листата, единствено като лек за някои болестни положения. Той е самичък в фамилията си (в семейство Ribes влизат единствено елементарното френското грозде - redcurrant, и черното френско грозде - blackcurrent) и макар малко подвеждащия си външен тип – не е роднина с боровинките или. Касисът е придирчив към почвата си и мъчно се хваща. Цъфти със зеленикави цветове през май, а от лятото чак до септември, според от климатичните особености и надморската височина, може и да дава плод – дребни топченца събрани на гроздчета.
Френско грозде и черно френско грозде - касис
Полезни качества на касиса
Природата пази най-големите си съкровища в най-малките си опаковки. Това може да го потвърдят и и боровинки, къпините,,,,. В случая с касиса обаче то ги надминава до едно. Само по един витамин, витамин Р, отстъпва на.
Най-изумителното незабавно прави усещане –
“той има най-богатото наличие на витамини (без витамин Р), съчетани в един-единствен плод. ”
Особено високо е съществуването на витамин С – първото място във безконечната ранглиста се държи от лютите чушки, незабавно след тях е касисът.
По-интересно е, не толкоз наличието на витамин С, колкото съчетанието му със упоменатия витамин Р (още рутин). Когато се свързва с витамин С, той го прави 20 пъти по-устойчив и надлежно - потребен. Касисът е един от плодовете, при които термичната обработка не въздейства на витамин С, който пък е много нестабилен. Но капризите му са оправдани – витамин С е най-силният антиоксидант.
Следващи по значение в листата на касиса с потребни субстанции са антоцианините, присъщи на всички червени, тъмночервени и сини плодове и зеленчуци. Това са още веднъж тип флавоноиди, сходни на витамин Р – естествени, които преборват свободните радикали, обновяват клетъчно организма, имат значение за кръвоносната система и стените на капилярите. Това ги прави идеални за профилактика на атеросклероза и предварителна защита на инфаркт и инсулт, сходно на боровинки.
В касиса има още доста много микроелементи. Калият в дребните плодчета е два пъти по-голямо наличие от това в бананите. Още магнезий, калций, фосфор, манган, желязо, мед, цинк, йод. Омега 6-мастна киселина, показана от Гама-линоленична киселина (ГЛК/GLA), толкоз рядко срещаща се в живи плодове и зеленчуци. Тя има значение за нервната система, общото положително положение – от красива коса и нокти чак до репродукцията и психическата непоклатимост.
Касисът е всичко това вкупом, само че и още доста:
Пресният плод, само че и сиропите оказват помощ за подсилване на имунната система, Профилактика на едни от най-страшните заболявания, аргументите за които е мъчно да се изолират – рак, диабет, инфаркт. Заради калия са профилактика и на сърдечни болести, бъбречна непълнота и заболявания, свтрзани с отоци и задържане на течности. Желязото го вършат верният избор за естествено превъзмогване на анемията. Чаят от листата се употребява за предотвратяване от грип, в композиция с мед – за болно гърло. Има ниска гликемична стойност, малко захари и е чудесна храна за диабетици. Само дребна шепичка от касис задоволява потребностите от пресни витамини, минерали.Още за касиса:
Касисът се бере когато плодовете омекнат и са още на храста. Ако имате малко шубраци, надлежно количества, може в границите на седмица да берете касис всеки ден по малко. После да заливате набраното със захар и да го затваряте в буркан на мрачно и хладно и и по този начин всеки ден. Това се трансформира в суровина, подобаваща за сироп, сок, сладко и желе. Компотите е добре да се вършат незабавно след обирането.
Той е малотраен плод и не може дълго да се съхранява, само че може да се суши и да се прибавя в чая, сходно на. Във всеки случай не го задушавайте в найлонови торбички.
Сироп от касис
В сиропи касисът се съхранява най-добре за зимата, а може и на пресни сокове. Рецептата на моята свекърва, която направи тази година касис е:
1 кг плод,
1 ч. л. лимонтозу
1,5 кг захар
Плодът се блендира и се прибавя водата, едвам покрие с пръст от горната страна – към 150-200 мл вода. Получената гъста каша се поставя студено да престои едно денонощие. Тогава се прецежда доста постепенно и упорито, сокът се поставя на котлона да заври. Щом това стане – прибавя лимонтозуто, разбърква и отстранява от котлона след 5 минути. Като изстине, се налива в стъклени шишета и се оставя на мрачно и студено.
От касиса се прави още мармалад и десертно вино.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ