Къси гащи лишиха от заплата депутат в най-краткото народно събрание

Къси гащи лишиха от заплата народен представител в най-краткото национално заседание на България - 45-ото. Заради неуместно облекло пловдивският представител на Демократична България Манол Пейков не бе позволен в постройката на Народното събрание, с цел да получи майския излишък от депутатската си заплата. Въпреки популистките кавги в последния парламент депутатите нито понижиха, нито замразиха размера на възнагражденията си. Основна заплата на парламентарист остана три междинни за страната заплати.

Случката описа самият Пейков във фейсбук и даже разгласява своя фотография с несъответствуващите къси гащи.

Вчера Пейков бил път до София, само че опитът му да си вземе парите блъснал на камък, тъй като не знаел, че има дрескод. Той бе въведен, откакто депутати и публицисти години наред, изключително в зората на демокрацията, влизаха в Народно събрание по дънки и маратонки, а лятно време - по къси панталони, потничета и джапанки.  

Ето описа на Манол Пейков:

На вашия добър другар и някогашен народен представител (на снимката) през днешния ден му отхвърлиха достъп до постройката на Народното събрание (също някогашна, само че настояща в административна функция) – където трябваше персонално да си получи майския излишък от заплатата, поради което пък той почтително донесе телесната и интелектуалната си маса от Пловдив до София.

Причината не е в изтеклата ми депутатска карта – както някои вероятно биха предположили. А в това, че бил з а б р а н е н достъпът до постройката по къси панталони. Един тип – непристойно било. Етикет някакъв имало.

Охраняващият служител на реда първо ми отхвърли, след това се размишления, обади се на шефа си някъде горе (чест му прави, че най-малко това опита). Но той също к а т е г о р и ч н о отхвърли.

И толкова. Демек в случай че искаш заплата – удължавай панталона.

С което ме хвърли в цялостен ужас. Имал съм какви ли не мисли по адрес на българския парламент, само че в никакъв случай не съм го възприемал като религиозна институция.

И в този момент седнал съм начело и се чудя: какво щеше да се случи, в случай че бях арабски принц или крал на Екваториална Гвинея, и се бях появил в тога или в обичайната носия? Щяха ли да ми обезпечат достъп до тази свещена и дългокрачолеста постройка?...

Мисля си – напълно съществено освен това – за идващото си посещаване тук да си ушия един килт по шотландски фасон (ама от по-високопланинските, дето свършват над коляното), да туря една гайда под мишница (тракийска, без ручило) и да им заявя тържествено, че за моя античен източнорумелийски клан обичайното облекло е въпрос на чест и не предстои на каквато и да е полемика.

Да забележим тогава чии причини ще надделеят.

Очаквано постът на депутата провокира куп мнения - от одобрителни до извънредно неоправдателни. И Манол Пейков пусна продължение на тематиката, трансформирайки я в културна полемика с въпрос за гласоподаване - кое е по-неприлично: да влезеш в постройката на Народното събрание по къси панталони или да преместиш постройката на Народното събрание в тази на някогашния партиен дом?

Ето втория пост на Манол Пейков:

Многобройните мнения под предходния ми пост ме накараха да си задам въпроса до каква степен светските ми показа за публично възпитание съответстват с тези на болшинството от приятелите, познатите и хората от персоналния ми балон – и до каква степен се разграничават.Затова коленопреклонно ви апелирам, отговорете ми на един-единствен въпрос:Кое от двете неща по-долу е по-неприлично съгласно вас:

▪︎ Да влезеш в постройката на Народното събрание с къси панталониили

▪︎ Да преместиш постройката на Народното събрание в някогашния Партиен дом?Моля, в случай че съгласно вас първото е по-неприлично, гласувайте с лайк. За второто – със сърце.Ако смятате, че и двете са (приблизително) еднообразно неприлични – със зинало дребосъче.Ако ли пък сте на мнение, че в нито едно от двете няма нищо непристойно – гласувайте с озъбена усмивка.Предварително ви благодаря.

NB: Чета мненията ви, изучавам се и си върша заключения. Не запитвам с цел да убедя другите в правотата си, а с цел да сверя (и вероятно коригирам) гледната си точка. ❤