Сериозните проблеми на живота никога не се разрешават напълно ♥ Карл ЮНГ
(Karl Gustav Jung, 1910)
Психологията ни учи, че в прочут смисъл в душeвността няма нищо старо; нищо, което може в действителност и дефинитивно да изчезне. Даже Павел е оставен с едно жило в плътта. Който се пази от новото и странното и регресира към предишното, изпада в същото невротично положение като индивида, който се разпознава с новото и бяга от предишното. Единствената разлика е, че единият се отчуждава от предишното, а другият - от бъдещето. По принцип и двамата вършат едно и също нещо; те резервират едно тясно положение на схващане. Алтернативата е да се унищожи с напрежението, влизащо в играта на противоположностите - в дуалистичния интервал - и да се построи едно положение на по-широко и по-високо схващане.
Изходът би бил съвършен, в случай че може да се реализира във втория етап на живота - само че не става. Преди всичко на природата не й пука за по-високо равнище на съзнание; дори противоположното. Освен това обществото не цени доста високо тези подвизи на психиката; неговите награди се дават постоянно за достижение, а не за персони - последните се награждават най-вече посмъртно. И като е по този начин, едно особено позволение на компликацията става неотложно: ние сме принудени да се ограничим с наличното и да диференцираме някои специфични склонности, тъй като по този метод способният субект открива своето обществено създание.
Постижение, полза и т. н. са идеали, които наподобява, че ни извеждат от объркването от насъбраните проблеми. Те могат да бъдат пътеводни звезди при случката на определяне и стабилизиране на нашата психологична екзистенция - те могат да ни оказват помощ да пуснем корени в света; само че не могат да ни водят в развиването на това по-широко схващане, на което даваме името просвета. Поне в интервала на младостта този курс е естествен и при всички условия е за предпочитане пред хвърлянето на зар пред купа проблеми.
Така алтернативата постоянно се позволява по следния метод: каквото ни е обещано от предишното, се приспособява към опциите и условията на бъдещето. Ние се ограничаваме до постижимото, а това значи отвод от всички други потенциалности. Един губи скъпо парче от своето минало, различен - от своето бъдеще. Всеки може да си спомни другари или съученици, които са били обещаващи и идеалистични младежи, само че които, срещнати години по-късно, наподобяват изсъхнали и напъхани в една тясна рамка. Това са образци на описаното нагоре позволение.
Сериозните проблеми на живота в никакъв случай не се позволяват изцяло. Ако от време на време наподобяват, че са позволени, това е знак, че нещо е изгубено. Смисълът и формата на един проблем не лежат в неговото решение, а в непрекъснатата работа над него. Само това ни защищава от окарикатуряване и вкаменяване. Така е и с това решение на проблемите в интервала на младостта, което се състои в нашето ограничение до постижимото: то е единствено краткотрайно годно и не трае в по-дълбок смисъл. Разбира се, спечелването на място в обществото и трансформацията за приспособяване към това битие във всички случаи е едно значимо достижение. Това е борба, водена вътре и вън, сравнима с битката на детето за отбрана на неговия Аз. Тази борба не се вижда в по-голямата си част, тъй като става в тъмното; само че когато забележим какъв брой упорити детски илюзии, предубеждения и егоистични привички към момента са налице в по-късните години, можем да си представим силата, отишла за образуването им. Така е и с идеалите, убежденията, водещите хрумвания и настройки, които в интервала на младостта ни водят в живота - за който се борим, страдаме и печелим победи: те порастват дружно с нас самите, ние се променяме в тях и ги поддържаме при наслаждение и изобщо, също както детето утвърждава своя Аз пред света макар себе си - а от време на време и от завист към себе си.
От „ Съвременният човек в търсене на душата ”, превод от британски Марина Бояджиева, изд. ЕА-Плевен
Снимка: Karl Gustav Jung, 1910, commons.wikimedia.org
