Подправката-зеленчук, която всеки диабетик трябва да хапва
Кардон е измежду едва познатите у нас подправки и растения. Отглеждането му е концентрирано в Южна Европа и Средиземноморието.
Кардонът съставлява многогодишно тревисто растение с огромни, сочни листа и стъбла. Има доста типове, множеството от които са ядливи. Основната разлика сред изкуствено основаните сортове е отсъствието или съществуването на бодли по листата. Най-известни са сортовете турски кардон и абаносо. Листата му носят на организма потребни вещества като витамин С, каротин, захари и минерали като калий, фосфор и желязо.
Зеленчукът е необятно употребен в кухнята на Италия, Франция и Испания. Освен поради своите хранителни качества той се тачи и заради своето мощно антисклеротично деяние. Може да се употребява като съществена храна за диабетици. Препоръчва се още при артрит и подагра.
Най-почитано е растението кардон в Испания, където е неделима съставна част от редица национални ястия. Освен това заради множеството си ензими, се прибавя в някои световноизвестни португалски сирена.
Като фалшификация се употребяват основните жили от листата и главният корен на кардона. Те се обелват и почистват от кожиците. Сушат се или се сваряват. Най-често с него се подправят супи и ястия, дивечово месо, птици и риба.
Кардонът от години се включва в състава на редица предписания от националната медицина. С него се лекуват положения като жълтеница, камъни в жлъчката, атеросклероза, копривна [треска]. За външно приложение се ползва при разнообразни форми на екзема и красти.
Често култивираният кардон се отглежда с декоративна цел. Той цъфти в красиви лилави цветове към началото на пролетта. Освен ядливите му елементи цялото растение се употребява и като суровина в някои биорафинерии в Сардиния. Те са основа за производство на елементарно разградима биопластмаса.
Освен това от маслото на кардановите семена може да се създава биогориво. То е по-добро от употребяваното досега слънчогледово масло.
