Едва 50 000 българи са били в платена карантина за COVID-19
Карантина беше една от най-употребяваните думи през 2020 година, само че хората, които публично са употребили болничен на това съображение са в пъти по-малко от предстоящото. По Коледа потвърдените случаи на COVID-19 у нас гонеха 200 000 и всеки от тях би следвало да има най-малко един контактен непосредствен, за който да е била предписана наложителна изолираност. От януари до края на декември обаче у нас са употребени единствено 49 465 болнични за карантина по отношение на COVID-19, демонстрира информация на Националния застрахователен институт, направена по молба на " Сега ". Данните, предоставени от института са предварителни, като за декември информацията към момента бе непълна.
През миналата година са издадени общо 161 921 болнични листа за карантина. Средната дълготрайност на употребения болничен за изолираност е 12.77 календарни дни. Почти всички болнични от 50-те хиляди, свързани с коронавирусна зараза, са за контактни на болен лица. За съпоставяне през 2019 година болничните за гледане на болен член от фамилията и карантина са над 205 000.
103 707 са болничните листове, издадени за лабораторно потвърден COVID-19. Това е на половина по-малко от броя на потвърдените случаи към края на годината. Прави усещане, че в последните три месеца на годината, когато страната изживя най-тежката си рецесия с COVID-19, болничните за тази диагноза са се нараснали 10 пъти - към деветмесечието те към момента бяха под 11 000. Възможно е въздействие за това нарастване да е оказало и признаването на антигенните проби, както и желаната през цялото време на рецесията смяна персоналните лекари да могат да предписват тест. До декември PCR проучване се назначаваше единствено от РЗИ или експерт.
Оказва се и че значително българи са употребили болничен за COVID-19 при неидентифициран вирус - когато COVID-19 е диагностициран клинично или епидемиологично, само че лабораторните проучвания са неубедителни или не са налични. Според данните на Национален осигурителен институт на това съображение са употребили болничен над 30 000 души.
Част от заболелите, несъмнено, са пенсионери, безработни и други категории без право на обезщетение за краткотрайна нетрудоспособност и липсват в тази статистика. Данните обаче удостоверяват и това, което доста фамилии претърпяха през най-трудните месеци - недостъпните през по-голямата част от годината проби направиха невероятно за доста хора да употребяват осигурителните си права.
Докато се решаваха тези проблеми, шефът на НЗОК проф. Петко Салчев предложи хората да излизат в болничен по друга диагноза - за остра вирусна зараза, в случай че не могат да потвърдят своя COVID-19. Това е и най-честото съображение за предоставяне на болничен през миналата година, демонстрира статистиката на Национален осигурителен институт. 221 174 са болничните листове за остра вирусна зараза на горните дихателни пътища и още 197 842 - за вирусна зараза. Това обаче са по-кратки клинични пътеки - до момента в който междинната дълготрайност на болничния за COVID-19 е 16.7 дни, то при другите две диагнози е към 5 дни.
В резултат на всички проблеми, които ръководещите съумяха да основат по тези въпроси, COVID-19 - макар че беше главното събитие на 2020 година - е на 18-о място в диагнозите с най-голям условен дял от общия брой болнични листове. На фона на здравната рецесия, в която се намираме, разноските за болнични се усилват с към 14% и доближават съвсем 672 млн. лева при към 590 млн. лева за 2019 година Последните три месеца на годината костват скъпо на държавното публично обезпечаване - при разноски за болнични от 445.4 млн. от януари до края на септември, последното тримесечие идва със сметка от 226.6 млн. лева
Любопитно е, че броят на болничните листове с платени компенсации доста понижава по отношение на 2019 година - от 2.7 на 2.15 млн., само че все пак платените дни се усилват, въпреки и по-малко, като доближават 17 271 024 дни. И тук е настъпило внезапно нарастване в последните три месеца на годината.
През миналата година са издадени общо 161 921 болнични листа за карантина. Средната дълготрайност на употребения болничен за изолираност е 12.77 календарни дни. Почти всички болнични от 50-те хиляди, свързани с коронавирусна зараза, са за контактни на болен лица. За съпоставяне през 2019 година болничните за гледане на болен член от фамилията и карантина са над 205 000.
103 707 са болничните листове, издадени за лабораторно потвърден COVID-19. Това е на половина по-малко от броя на потвърдените случаи към края на годината. Прави усещане, че в последните три месеца на годината, когато страната изживя най-тежката си рецесия с COVID-19, болничните за тази диагноза са се нараснали 10 пъти - към деветмесечието те към момента бяха под 11 000. Възможно е въздействие за това нарастване да е оказало и признаването на антигенните проби, както и желаната през цялото време на рецесията смяна персоналните лекари да могат да предписват тест. До декември PCR проучване се назначаваше единствено от РЗИ или експерт.
Оказва се и че значително българи са употребили болничен за COVID-19 при неидентифициран вирус - когато COVID-19 е диагностициран клинично или епидемиологично, само че лабораторните проучвания са неубедителни или не са налични. Според данните на Национален осигурителен институт на това съображение са употребили болничен над 30 000 души.
Част от заболелите, несъмнено, са пенсионери, безработни и други категории без право на обезщетение за краткотрайна нетрудоспособност и липсват в тази статистика. Данните обаче удостоверяват и това, което доста фамилии претърпяха през най-трудните месеци - недостъпните през по-голямата част от годината проби направиха невероятно за доста хора да употребяват осигурителните си права.
Докато се решаваха тези проблеми, шефът на НЗОК проф. Петко Салчев предложи хората да излизат в болничен по друга диагноза - за остра вирусна зараза, в случай че не могат да потвърдят своя COVID-19. Това е и най-честото съображение за предоставяне на болничен през миналата година, демонстрира статистиката на Национален осигурителен институт. 221 174 са болничните листове за остра вирусна зараза на горните дихателни пътища и още 197 842 - за вирусна зараза. Това обаче са по-кратки клинични пътеки - до момента в който междинната дълготрайност на болничния за COVID-19 е 16.7 дни, то при другите две диагнози е към 5 дни.
В резултат на всички проблеми, които ръководещите съумяха да основат по тези въпроси, COVID-19 - макар че беше главното събитие на 2020 година - е на 18-о място в диагнозите с най-голям условен дял от общия брой болнични листове. На фона на здравната рецесия, в която се намираме, разноските за болнични се усилват с към 14% и доближават съвсем 672 млн. лева при към 590 млн. лева за 2019 година Последните три месеца на годината костват скъпо на държавното публично обезпечаване - при разноски за болнични от 445.4 млн. от януари до края на септември, последното тримесечие идва със сметка от 226.6 млн. лева
Любопитно е, че броят на болничните листове с платени компенсации доста понижава по отношение на 2019 година - от 2.7 на 2.15 млн., само че все пак платените дни се усилват, въпреки и по-малко, като доближават 17 271 024 дни. И тук е настъпило внезапно нарастване в последните три месеца на годината.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ