Карах си колелото, ама мижах с едното око и гледах да следя линията на

Карах си колелото, но мижах с едното око и гледах да проследявам линията на бордюра в светлината на челника ми. А ситуацията беше тежко - римувах мастика с мотика в някакъв нападателен повтарящ се напев като на Rage Against the Machine; в главата ми китари и с дисторшън режеха метал, в хранопровода ми кипеше нещо като сода каустик и усещах, че всеки миг цялата ми поезия може да изтече през дупка в главата - в случай че уцеля вярно ръба на бордюра. Или в по-лек вид - да счупя ключица и да си освободя време за размисъл.

Това ми е хубавото на неприятните привички, че когато пия, карам доста консервативно, много по-внимателен съм, в сравнение с чиста глава. 

Но отново е много мъчно и човек без моята подготовка би бил изложен на още по-голям риск. 

И въпреки че, както обясних, карах консервативно и поддържах скорост, едвам вардя равновесие, ненадейно осветих с челника си полицейска палка, стисната от строг служител. 

Можех да избягам - на своя територия бях, по всекидневен маршрут, на който му знам всичките особености и дори на пияна глава щях да се измъкна доста елементарно по терен, където не могат да ме гонят с кола. Но аз съм човек на достойнството и закона - като Цветан Цветанов. Вземам своите решения осъзнато, заплащам цялостната цена на своите избори.

Спрях и се предадох в ръцете на Пътна полиция. 

- Пиян съм на мотика! - разгласих право в очите на способния орган. - Вие може да сте провиснал, неопрятен и кой знае още какъв, само че аз пък съм пийнал до състояние бомбок и желая да понеса всички последици от държанието си! Нека цялата тежест на закона се стовари върху мен, дано напишат в свободните медии по какъв начин един пийнал стихотворец и колоездач не се възползва от привилегиите на служебното си състояние. Аз можех, да избягам, можех да се направя на по-луд, в сравнение с пийнал, можех даже да ви набия и да ви лишава служебното оръжие... Ей там в Перловската река щях да го хвърля, да потъне цялата ви милиция в срам и екскременти! Аз избрах да се предам непринудено, обаче извикайте пресата да отрази събитието.

- Момче, стой се малко! - натопорчи мустаци служителят на реда. - Не ми гледай пагоните, аз също разбирам нещичко от пиянство и поезия. Кажи ми къде бързаш в това положение, какво ти пречеше да си буташ колелото до у дома, интелигентно момче си... 

- Няма време! - разгласих му аз с гласа на човечето от " Минута е доста ". - И както е споделил поетът, времето лети все по-далеко! 

- Ама другият поет е споделил друго нещо! - застана в бойна поза служителят на реда. - Другият поет е споделил, че времето гази в тиня и лайна и тази нощ то ще пристигна да ти потърси сметка. Времето към този момент си бърше подметките в антрето ти, с цел да те изведе в незнайна посока!

Брех! Направо изтрезнях от това лирично оттегляне. Гледай го ти какви неща му се въртят под фуражката. 

- Приятелю - споделих му аз, - Времето е сестра на Вечността, е споделил трети стихотворец. Времето изтича през пръстите ни и нека въпреки всичко регистрира нещо и за нас. Вечността е бездетна, но Времето има безчислено поколение. Беглата минута ражда героизъм и Вечността осиновява своите племенници! 

Полицаят извади бутилка, иззета господ знае от кое място, и разгласи на собствен ред: 

- Четвърти стихотворец е споделил: Време, препускай напред! 

- А пети стихотворец смъква звезди на Джамбазки и ни изяснява, че е ужасно достойнство да признаеш виновността си, когато е явна и безспорна.

Полицаят ме прегърна, двамата запяхме: 

Стар свекър на снаха си думаше: 

Я викни, снахо, та запей

снощната ария, дето пя

на моите посетители търговци,

търговци, още джамбази!...

Бутилката свърши, само че с моя нов другар бързо изкарахме пари за още една. 

И единствено за едно нещо не ни стигнаха парите - не можахме да си викнем по една журналистка със златно сърце и лирична душица.