Георги Вулджев: Българската икономика върви към криза, за която държавният бюджет не е подготвен
С наближаването на зимния сезон икономическите вероятности стават все по-мрачни, както пред България, по този начин и пред цяла Европа. Данните демонстрират, че газохранилищата в Европейския съюз са запълнени на относително приемливи равнища и цените на природния газ започнаха да вървят надолу. Рецесията, обаче, наподобява неизбежна в редица основни европейски стопански системи, отпред с Германия. Макар че през първите две тримесечия на актуалната година брутният вътрешен артикул (БВП) бележи относително добър напредък (4-5% на годишна база), икономическите вероятности и в България изобщо не са цветущи. В навечерието на световна икономическа рецесия е от особена значимост ясно да осъзнаем какви са слабостите на българската стопанска система.
Дългосрочните вложения са в колапс, потреблението се забавя
Най-тревожни са данните за вложенията в главен капитал. Този знак е от особена значимост, тъй като демонстрира равнището на нови дълготрайни вложения – тези, които водят до нараснала работливост на стопанската система в бъдеще. Данните на Национален статистически институт демонстрират, че брутното формиране на главен капитал спада със 7.7% на годишна база през второто тримесечие, задълбочавайки понижението от 5.7%, маркирано през първото. Освен това, приносът на този съставен елемент към Брутният вътрешен продукт пада до 16.2% през второто тримесечие на актуалната година. Това е най-ниското равнище от 2001 година насам.
Междувременно внезапно се повишават краткосрочните вложения. Нивото на смяна в запасите, изчислено като разликата сред равнището на бруто капиталообразуване и бруто капиталообразуване на главен капитал, се повишава с над 300% през второто тримесечие, откакто през първото пораства с още по-колосален ритъм от 774% на годишна база. Самите стойности на смяната в запасите през първо и второ тримесечие на тази година са на исторически рекордни равнища (данните за Брутният вътрешен продукт на Национален статистически институт стигат до 1995). Всичко това демонстрира, че българските предприятия са почнали да натрупват доста огромни краткосрочни ресурси, за сметка на дълготрайните вложения. Най-очевидните аргументи за това са икономическата неустановеност и галопиращата инфлация, която удря производители по-тежко от консуматори, изключително що се касаят цените на някои типове първични материали.
Графика: Ръст на Брутният вътрешен продукт и бруто капиталообразуване на главен капитал през последните 3 години
Източник: Национален статистически институт
Галопиращата инфлация стартира да задъхва и потреблението. Разбивката на Брутният вътрешен продукт демонстрира, че потреблението на семействата пораства с 4.5% през второто тримесечие, забавяйки се от 5.8% през първото. Това е най-ниския растеж на потреблението на семействата от последното тримесечие на 2020 – интервала на най-стриктен локдаун по време на пандемията. Данните за продажбите на дребно от началото на годината демонстрират доста ясно изразена низходяща наклонност.
Перспективата в близко бъдеще е още по-негативна
Перспективите за идните тримесечия не са по-добри. Инвестициите в главен капитал най-вероятно ще останат доста ниски и даже ще паднат в допълнение идните тримесечия, заради цялостното утежняване на икономическия климат. Инфлацията остава доста висока и енергийната рецесия най-вероятно занапред ще се утежни през зимните месеци. Същевременно, Европейската централна банка покачва лихвите, което ще докара до стягане на кредитирането от страна на банките. Икономическият напредък в целия Европейски съюз се чака съществено да се забави, а самата Еврозона да влезе в криза. Немският стопански министър сподели, че очаквата самата Германия, мотора на немската стопанска система, да влезе в криза още в края на тази година.
Това ще се отрази доста зле и на България, тъй като Германия е най-големият пазар за родния експорт, с 15% дял. А приносът на чистия експорт по този начин или другояче към този момент е надълбоко негативен, най-много заради оскъпяването на основни вносни артикули като суровия нефт. Данните на Национален статистически институт демонстрират, че негативният принос на чистия износ към Брутният вътрешен продукт е 10.6% през второто тримесечие, леко спадайки от 11.3% през първото. Това са най-дълбоко негативните стойности на чистия експорт от 2008 година насам – времето на последната тежка световна рецесия.
В подобен макроикономически подтекст множеството бизнеси ще са изключително внимателни във връзка с възможни нови дълготрайни вложения. Отрицателният резултат от срутва в образуването на главен капитал няма да е изолиран, а ще повлияе и на други съставни елементи в дълготраен проект. Ще докара до по-ниска икономическа работливост, по-нисък растеж на приходите и надлежно по-ниско равнище на частно ползване. С други думи, положението на вложенията в главен капитал сега ни демонстрира каква ще е траекторията на други съставни елементи и Брутният вътрешен продукт като цяло в бъдеще.
Държавният бюджет е на остатък, само че не за дълго
При спад в вложенията, закъснение на частното ползване и все по-отрицателен принос на чистия експорт какво ще поддържа растежа на Брутният вътрешен продукт? Единственият оставащ съставен елемент е потреблението на страната. Но действителността е, че държавния фиск към този момент е в доста слаба позиция и изобщо не квалифициран за криза.
На пръв взор всичко наподобява наред. Към края на месец Август бюджетът към момента е в значителен остатък, с кумулативна стойност към 1.7 милиарда лева от началото на година. Излишъкът обаче доста бързо ще се изпари през последното тримесечие на годината. Редица нови разноски гласувани в актуализацията на бюджета като увеличението на пенсиите и удължаването на енергийните помощи за бизнеса ще костват 3.6 милиарда лева на бюджета през интервала октомври-декември.
Самото Министерство на финансите в последния си месечен доклад за осъществяването на бюджета написа, че осъществяването на разноските за първите осем месеца на годината е 57.1%, което е „ релативно ниско съпоставено с предишни години “. И също по този начин, че чака разноските по консолидираната фискална стратегия „ да набъбнат през идващите месеци “. В умозаключение министерството споделя, че „ настоящото бюджетно салдо по КФП не е знак за размера на бюджетното салдо в годишен проект “. Тоест, дефицитът ще набъбне в последните месеци на годината.
Последствията от неуспеха на финансовата стратегия
Много е значимо да се подчертае, че главната причина бюджетът да бележи остатък към края на август е на първо място извънредно слабото осъществяване на финансовите разноски. Данните демонстрират, че то е едвам 15.7%, което е безспорна оскъдна стойност. Отново, както във всяка от предходните години, или ще има голяма централизация на финансови разноски в края на годината, което е извънредно безполезен метод към реализирането на обществени вложения, който чето води и до липса на задоволително бистрота, или неизпълнението на финансовата стратегия ще зареди самобитен фискален „ буфер “. Подобни изкуствено генерирани „ буфери “ постоянно се използваха по време на годините ръководство на ГЕРБ, с цел да се захранят политически угодни разноски в края на годината, и то постоянно по скандално непрогледен метод.
Таблица: Данни на МФ за осъществяването на държавния бюджет към края на август 2022 година
Източник: МФ
С други думи, остатъкът, който бюджетът бележи за първите осем месеца на годината, не е мотив за горделивост. Той в действителност е признак на неуспех в осъществяването на финансовата стратегия. Който неуспех в сегашния стопански подтекст е изключително мъчителен, тъй като, както стана ясно горе, от всички съставни елементи на Брутният вътрешен продукт, най-сериозно изостават разноските за главен капитал (дългосрочни инвестиции). Капиталовата стратегия на страната би трябвало да подтиква генерирането на сходни вложения, само че по какъв начин може да се случи това когато тя на процедура съвсем не се извършва? Този неуспех директно способства към срутва в вложенията в главен капитал у нас и спада в приноса им към Брутният вътрешен продукт.
Съществува риск от фискална рецесия
Като голям проблем се обрисува обстоятелството, че България ще посрещне икономическата рецесия в Европа с бюджетен недостиг. Ниското равнище на държавен дълг като % от Брутният вътрешен продукт не би трябвало да ни успокоява. През 2008 година държавния дълг на Румъния е едвам 17% от Брутният вътрешен продукт, само че северната ни съседка се оказва неспособна да финансира дълбокия си бюджетен недостиг. Дълговите пазари просто не желаят да купуват румънски дълг и при започване на 2009 година в Букурещ са принудени да молят за помощ Международния валутен фонд.
Днес България също стартира да се затруднява с пласирането на държавен дълг на пазарите. На 4 октомври преотварянето на емисия държавни скъпи бумаги с матуритет до 27.07.2026 година реализира едвам 0.75 съответствие на покритие, и то при доста сериозен растеж на междинната рента по дълга до над 4%. За информация – в случай че съотношението на покритието е под 1, то се смята, че емисията на дълг е на процедура провалена. При идната емисия седмица по-късно покритието е по-добро, само че към момента доста ниско – 1.15. Средната рента се повишава още, до 4.47%. По този метод финансовите пазари дават доста обезпокоителен сигнал, че ползата към държавния дълг на България към този момент е доста невисок. Ситуацията най-вероятно ще се утежни, в случай че не се вземат ограничения за съкращаване на бюджетния недостиг. А положение, при което страната е неспособна да финансира бюджетния си недостиг се назовава по какъв начин? Точно по този начин – фискална рецесия.
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в !
Дългосрочните вложения са в колапс, потреблението се забавя
Най-тревожни са данните за вложенията в главен капитал. Този знак е от особена значимост, тъй като демонстрира равнището на нови дълготрайни вложения – тези, които водят до нараснала работливост на стопанската система в бъдеще. Данните на Национален статистически институт демонстрират, че брутното формиране на главен капитал спада със 7.7% на годишна база през второто тримесечие, задълбочавайки понижението от 5.7%, маркирано през първото. Освен това, приносът на този съставен елемент към Брутният вътрешен продукт пада до 16.2% през второто тримесечие на актуалната година. Това е най-ниското равнище от 2001 година насам.
Междувременно внезапно се повишават краткосрочните вложения. Нивото на смяна в запасите, изчислено като разликата сред равнището на бруто капиталообразуване и бруто капиталообразуване на главен капитал, се повишава с над 300% през второто тримесечие, откакто през първото пораства с още по-колосален ритъм от 774% на годишна база. Самите стойности на смяната в запасите през първо и второ тримесечие на тази година са на исторически рекордни равнища (данните за Брутният вътрешен продукт на Национален статистически институт стигат до 1995). Всичко това демонстрира, че българските предприятия са почнали да натрупват доста огромни краткосрочни ресурси, за сметка на дълготрайните вложения. Най-очевидните аргументи за това са икономическата неустановеност и галопиращата инфлация, която удря производители по-тежко от консуматори, изключително що се касаят цените на някои типове първични материали.
Графика: Ръст на Брутният вътрешен продукт и бруто капиталообразуване на главен капитал през последните 3 години
Източник: Национален статистически институт
Галопиращата инфлация стартира да задъхва и потреблението. Разбивката на Брутният вътрешен продукт демонстрира, че потреблението на семействата пораства с 4.5% през второто тримесечие, забавяйки се от 5.8% през първото. Това е най-ниския растеж на потреблението на семействата от последното тримесечие на 2020 – интервала на най-стриктен локдаун по време на пандемията. Данните за продажбите на дребно от началото на годината демонстрират доста ясно изразена низходяща наклонност.
Перспективата в близко бъдеще е още по-негативна
Перспективите за идните тримесечия не са по-добри. Инвестициите в главен капитал най-вероятно ще останат доста ниски и даже ще паднат в допълнение идните тримесечия, заради цялостното утежняване на икономическия климат. Инфлацията остава доста висока и енергийната рецесия най-вероятно занапред ще се утежни през зимните месеци. Същевременно, Европейската централна банка покачва лихвите, което ще докара до стягане на кредитирането от страна на банките. Икономическият напредък в целия Европейски съюз се чака съществено да се забави, а самата Еврозона да влезе в криза. Немският стопански министър сподели, че очаквата самата Германия, мотора на немската стопанска система, да влезе в криза още в края на тази година.
Това ще се отрази доста зле и на България, тъй като Германия е най-големият пазар за родния експорт, с 15% дял. А приносът на чистия експорт по този начин или другояче към този момент е надълбоко негативен, най-много заради оскъпяването на основни вносни артикули като суровия нефт. Данните на Национален статистически институт демонстрират, че негативният принос на чистия износ към Брутният вътрешен продукт е 10.6% през второто тримесечие, леко спадайки от 11.3% през първото. Това са най-дълбоко негативните стойности на чистия експорт от 2008 година насам – времето на последната тежка световна рецесия.
В подобен макроикономически подтекст множеството бизнеси ще са изключително внимателни във връзка с възможни нови дълготрайни вложения. Отрицателният резултат от срутва в образуването на главен капитал няма да е изолиран, а ще повлияе и на други съставни елементи в дълготраен проект. Ще докара до по-ниска икономическа работливост, по-нисък растеж на приходите и надлежно по-ниско равнище на частно ползване. С други думи, положението на вложенията в главен капитал сега ни демонстрира каква ще е траекторията на други съставни елементи и Брутният вътрешен продукт като цяло в бъдеще.
Държавният бюджет е на остатък, само че не за дълго
При спад в вложенията, закъснение на частното ползване и все по-отрицателен принос на чистия експорт какво ще поддържа растежа на Брутният вътрешен продукт? Единственият оставащ съставен елемент е потреблението на страната. Но действителността е, че държавния фиск към този момент е в доста слаба позиция и изобщо не квалифициран за криза.
На пръв взор всичко наподобява наред. Към края на месец Август бюджетът към момента е в значителен остатък, с кумулативна стойност към 1.7 милиарда лева от началото на година. Излишъкът обаче доста бързо ще се изпари през последното тримесечие на годината. Редица нови разноски гласувани в актуализацията на бюджета като увеличението на пенсиите и удължаването на енергийните помощи за бизнеса ще костват 3.6 милиарда лева на бюджета през интервала октомври-декември.
Самото Министерство на финансите в последния си месечен доклад за осъществяването на бюджета написа, че осъществяването на разноските за първите осем месеца на годината е 57.1%, което е „ релативно ниско съпоставено с предишни години “. И също по този начин, че чака разноските по консолидираната фискална стратегия „ да набъбнат през идващите месеци “. В умозаключение министерството споделя, че „ настоящото бюджетно салдо по КФП не е знак за размера на бюджетното салдо в годишен проект “. Тоест, дефицитът ще набъбне в последните месеци на годината.
Последствията от неуспеха на финансовата стратегия
Много е значимо да се подчертае, че главната причина бюджетът да бележи остатък към края на август е на първо място извънредно слабото осъществяване на финансовите разноски. Данните демонстрират, че то е едвам 15.7%, което е безспорна оскъдна стойност. Отново, както във всяка от предходните години, или ще има голяма централизация на финансови разноски в края на годината, което е извънредно безполезен метод към реализирането на обществени вложения, който чето води и до липса на задоволително бистрота, или неизпълнението на финансовата стратегия ще зареди самобитен фискален „ буфер “. Подобни изкуствено генерирани „ буфери “ постоянно се използваха по време на годините ръководство на ГЕРБ, с цел да се захранят политически угодни разноски в края на годината, и то постоянно по скандално непрогледен метод.
Таблица: Данни на МФ за осъществяването на държавния бюджет към края на август 2022 година
Източник: МФ
С други думи, остатъкът, който бюджетът бележи за първите осем месеца на годината, не е мотив за горделивост. Той в действителност е признак на неуспех в осъществяването на финансовата стратегия. Който неуспех в сегашния стопански подтекст е изключително мъчителен, тъй като, както стана ясно горе, от всички съставни елементи на Брутният вътрешен продукт, най-сериозно изостават разноските за главен капитал (дългосрочни инвестиции). Капиталовата стратегия на страната би трябвало да подтиква генерирането на сходни вложения, само че по какъв начин може да се случи това когато тя на процедура съвсем не се извършва? Този неуспех директно способства към срутва в вложенията в главен капитал у нас и спада в приноса им към Брутният вътрешен продукт.
Съществува риск от фискална рецесия
Като голям проблем се обрисува обстоятелството, че България ще посрещне икономическата рецесия в Европа с бюджетен недостиг. Ниското равнище на държавен дълг като % от Брутният вътрешен продукт не би трябвало да ни успокоява. През 2008 година държавния дълг на Румъния е едвам 17% от Брутният вътрешен продукт, само че северната ни съседка се оказва неспособна да финансира дълбокия си бюджетен недостиг. Дълговите пазари просто не желаят да купуват румънски дълг и при започване на 2009 година в Букурещ са принудени да молят за помощ Международния валутен фонд.
Днес България също стартира да се затруднява с пласирането на държавен дълг на пазарите. На 4 октомври преотварянето на емисия държавни скъпи бумаги с матуритет до 27.07.2026 година реализира едвам 0.75 съответствие на покритие, и то при доста сериозен растеж на междинната рента по дълга до над 4%. За информация – в случай че съотношението на покритието е под 1, то се смята, че емисията на дълг е на процедура провалена. При идната емисия седмица по-късно покритието е по-добро, само че към момента доста ниско – 1.15. Средната рента се повишава още, до 4.47%. По този метод финансовите пазари дават доста обезпокоителен сигнал, че ползата към държавния дълг на България към този момент е доста невисок. Ситуацията най-вероятно ще се утежни, в случай че не се вземат ограничения за съкращаване на бюджетния недостиг. А положение, при което страната е неспособна да финансира бюджетния си недостиг се назовава по какъв начин? Точно по този начин – фискална рецесия.
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в !
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ