Тамил Наду: Мърляв колорит и златарски магазини
Канякумари, най-южната точка на Индия, е притегателно място за много туристи, цветна и пъклен потна мозайка от локално население и заблудени жертви като нас... които си мислят, че ще видят и усетят нещо доста друго. (Ами не! Но това е и очарованието на Индия - изненадва те тъкмо с това, което минимум очакваш.)
Нарочно съм избрала тази цветна фотография за декор на писанието, тъй като тъкмо тя (и няколко много цветни храма), както и френското " звучене " на някои от най-популярните места по градовете (който не е гледал " Животът на Пи ", да го гледа непременно), рисуват най-точно магията на Тамил Наду - другия южен щат на Индия. А Канякумари е тъкмо там - в Тамил Наду. За разлика от Керала, който щат е ръководен от комунистическата им партия най-малко 30 години (и което съгласно мен способства много за различността му), Тамил Наду няма тази орис и незабавно щом минеш границата, установяваш неналичието на обикновени хигиенични правила и дисциплинираност там. И с цел да направя сравнението по-ясно: Тамил Наду се разграничава от останалата част на Индия единствено по буйната субтропическа растителност, до момента в който в Керала няма просяци, отпадъци и животни по улиците.На голата канара трябваше да сме боси и единственото място за стъпване (освен в случай че не искаш да си изпечеш стъпалата) беше бялата линия с блажна багра, която опасваше храма.В Тамил Наду приказват тамилски (ако това към този момент не ви насочи към по този начин познатата в близкото минало терористична група " Тамилските тигри ", не знам). Наред с хинди, който е индоевропейски език (както и античният санскрит), тамилският е основният език от другото езиково семейство на Индийския субконтинент. Тези езици се назовават " дравидски " ; към тях спадат още малаялам, който се приказва в Керала и телугу, който се приказва в Карнатака.
Та в Тамил Наду тамилски тигри няма (поне по този начин казват); те са в Шри Ланка, която е на един час път с корабче от брега на Канякумари. Но хората са същите - леко избухливи, и в случай че се вгледаш в мустакатите им физиономии, много намръщени субекти... Което е необичайно, тъй като тук е слънчево и топло през цялата година и в случай че е правилно изказванието за Витамин D, то тогава би трябвало това да са много щастливи хора, които се " облажват " целогодишно с съществуването му.
Столицата на щата е Ченай (или Мадрас - това разяснение се постанова заради безкрайната обич на индийците към ежеминутната промяна на имената на всички познати нам и непознати топоними) и тъй като въпреки всичко Тамил Наду обгръща югоизточното крайбрежие на Индия, което се мие във водите на Бенгалския залив, а владетели на тези морета са французите (спомнете си Индокитай), цялата атмосфера в този щат е леко шармантна и фриволна, разхвърляна, само че и артистична и красива - такава, каквато е цяла Франция.И с цел да престана с безформените съпоставения към този момент и да се насоча към концепцията на днешния роман, ще кажа единствено, че Тамил Наду е в действителност колоритно и мърляво място, където златарските работилници са най-малко по 10 на глава от популацията. Когато пътуваш из градовете по пътя (които необичайно наподобяват на... има едно помашко село сред Лещен и Ковачевица, в случай че сте минавали оттам), неизбежно погледът ти попада на пелена от златарски магазини, мустакати мъже, препасани в " дотита " и адска мърсотия! Чудиш се къде са тези цветни храмови комплекси, които се появяват на всяка фотография, рекламираща това място... Е, ще стигнем и до такава степен.
Та по този начин. Пътувахме си ние в " климатизиран " джип от хотела в Ковалам до Канякумари и се чувствахме отлично - не усещахме жегата. Но колкото по на юг се спуска човек, толкоз по-топло и влажно става. Пристигайки в Канякумари и отваряйки вратите на джипа... се оказахме безусловно неподготвени за климатичните условия, които ни посрещнаха там. Лично аз бях мокра от глава до пети и прогресивно се потях щедро, което, няма по какъв начин да не отбележа, ненапълно оказва помощ за детоксикацията на организма.
След бърз рейд из уличните дюкяни, напечени от слънцето, успяхме бързо да купим билети за ферибота, с който да се придвижим към скалния мемориал Вивекананда и храма на дребния остров, издигнат през 70-те години на предишния век. Поклонниците, возещи се на ферибота с нас, бяха толкоз доста, че за момент си се показах като сардина в личен сос (повярвайте ми, даже ветрецът, дето подухваше, беше пъклен парещ и влажен), която се чуди за какво е била толкоз глупава, че да се остави да я уловят на такава въдица. Пътуването беше малко, само че не мога да дефинира дали беше " за благополучие " или не... Все отново не стана по-прохладно на голата канара, където трябваше да сме боси и единственото място за стъпване (освен в случай че не искаш да си изпечеш стъпалата) беше бялата линия с блажна багра, която опасваше храма. Трябва да отбележа, че това е доста умно откритие (бялата боя) - хем просто, хем гениално; белият цвят в никакъв случай не се напича толкоз, колкото останалите. Това обаче кара хората да наподобяват на върволяк, която не се отклонява от пътя. Странно е.
В храма на скалата се молеха и " медитираха " само бели поклонници на Вивекананда - което най-малко на мен ми приказва за безкрайната немарливост на индийците към личните им духовни водачи... Или той, Вивекананда, по-скоро да е лидер на белите? Както и да е, не му е времето и мястото за такива разсъждения, само че аз така или другояче съм на мнение, че индийците живеят с предишното и идолите си (част от всекидневието им са), а не ги слагат в фетиш, на който да се кланят...
След обиколката на храма и фотосите с локалното население и в моя случай фотосите на възможната точка, в която се събират трите водни басейна - Арабско море, Бенгалският залив и Индийският океан, се върнахме още веднъж с ферибота, натъпкани с останалите хора без капчица пресен въздух към нас.
Силвия Младенова
Повече от Силвия можете да намерите в нейната фейсбук страница Once Upon a Time In India.
Нарочно съм избрала тази цветна фотография за декор на писанието, тъй като тъкмо тя (и няколко много цветни храма), както и френското " звучене " на някои от най-популярните места по градовете (който не е гледал " Животът на Пи ", да го гледа непременно), рисуват най-точно магията на Тамил Наду - другия южен щат на Индия. А Канякумари е тъкмо там - в Тамил Наду. За разлика от Керала, който щат е ръководен от комунистическата им партия най-малко 30 години (и което съгласно мен способства много за различността му), Тамил Наду няма тази орис и незабавно щом минеш границата, установяваш неналичието на обикновени хигиенични правила и дисциплинираност там. И с цел да направя сравнението по-ясно: Тамил Наду се разграничава от останалата част на Индия единствено по буйната субтропическа растителност, до момента в който в Керала няма просяци, отпадъци и животни по улиците.На голата канара трябваше да сме боси и единственото място за стъпване (освен в случай че не искаш да си изпечеш стъпалата) беше бялата линия с блажна багра, която опасваше храма.В Тамил Наду приказват тамилски (ако това към този момент не ви насочи към по този начин познатата в близкото минало терористична група " Тамилските тигри ", не знам). Наред с хинди, който е индоевропейски език (както и античният санскрит), тамилският е основният език от другото езиково семейство на Индийския субконтинент. Тези езици се назовават " дравидски " ; към тях спадат още малаялам, който се приказва в Керала и телугу, който се приказва в Карнатака.
Та в Тамил Наду тамилски тигри няма (поне по този начин казват); те са в Шри Ланка, която е на един час път с корабче от брега на Канякумари. Но хората са същите - леко избухливи, и в случай че се вгледаш в мустакатите им физиономии, много намръщени субекти... Което е необичайно, тъй като тук е слънчево и топло през цялата година и в случай че е правилно изказванието за Витамин D, то тогава би трябвало това да са много щастливи хора, които се " облажват " целогодишно с съществуването му.
Столицата на щата е Ченай (или Мадрас - това разяснение се постанова заради безкрайната обич на индийците към ежеминутната промяна на имената на всички познати нам и непознати топоними) и тъй като въпреки всичко Тамил Наду обгръща югоизточното крайбрежие на Индия, което се мие във водите на Бенгалския залив, а владетели на тези морета са французите (спомнете си Индокитай), цялата атмосфера в този щат е леко шармантна и фриволна, разхвърляна, само че и артистична и красива - такава, каквато е цяла Франция.И с цел да престана с безформените съпоставения към този момент и да се насоча към концепцията на днешния роман, ще кажа единствено, че Тамил Наду е в действителност колоритно и мърляво място, където златарските работилници са най-малко по 10 на глава от популацията. Когато пътуваш из градовете по пътя (които необичайно наподобяват на... има едно помашко село сред Лещен и Ковачевица, в случай че сте минавали оттам), неизбежно погледът ти попада на пелена от златарски магазини, мустакати мъже, препасани в " дотита " и адска мърсотия! Чудиш се къде са тези цветни храмови комплекси, които се появяват на всяка фотография, рекламираща това място... Е, ще стигнем и до такава степен.
Та по този начин. Пътувахме си ние в " климатизиран " джип от хотела в Ковалам до Канякумари и се чувствахме отлично - не усещахме жегата. Но колкото по на юг се спуска човек, толкоз по-топло и влажно става. Пристигайки в Канякумари и отваряйки вратите на джипа... се оказахме безусловно неподготвени за климатичните условия, които ни посрещнаха там. Лично аз бях мокра от глава до пети и прогресивно се потях щедро, което, няма по какъв начин да не отбележа, ненапълно оказва помощ за детоксикацията на организма.
След бърз рейд из уличните дюкяни, напечени от слънцето, успяхме бързо да купим билети за ферибота, с който да се придвижим към скалния мемориал Вивекананда и храма на дребния остров, издигнат през 70-те години на предишния век. Поклонниците, возещи се на ферибота с нас, бяха толкоз доста, че за момент си се показах като сардина в личен сос (повярвайте ми, даже ветрецът, дето подухваше, беше пъклен парещ и влажен), която се чуди за какво е била толкоз глупава, че да се остави да я уловят на такава въдица. Пътуването беше малко, само че не мога да дефинира дали беше " за благополучие " или не... Все отново не стана по-прохладно на голата канара, където трябваше да сме боси и единственото място за стъпване (освен в случай че не искаш да си изпечеш стъпалата) беше бялата линия с блажна багра, която опасваше храма. Трябва да отбележа, че това е доста умно откритие (бялата боя) - хем просто, хем гениално; белият цвят в никакъв случай не се напича толкоз, колкото останалите. Това обаче кара хората да наподобяват на върволяк, която не се отклонява от пътя. Странно е.
В храма на скалата се молеха и " медитираха " само бели поклонници на Вивекананда - което най-малко на мен ми приказва за безкрайната немарливост на индийците към личните им духовни водачи... Или той, Вивекананда, по-скоро да е лидер на белите? Както и да е, не му е времето и мястото за такива разсъждения, само че аз така или другояче съм на мнение, че индийците живеят с предишното и идолите си (част от всекидневието им са), а не ги слагат в фетиш, на който да се кланят...
След обиколката на храма и фотосите с локалното население и в моя случай фотосите на възможната точка, в която се събират трите водни басейна - Арабско море, Бенгалският залив и Индийският океан, се върнахме още веднъж с ферибота, натъпкани с останалите хора без капчица пресен въздух към нас.
Силвия Младенова
Повече от Силвия можете да намерите в нейната фейсбук страница Once Upon a Time In India.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ