Само 50 г колбас има канцерогени колкото кутия цигари
Канцерогените ежедневно са към нас. Приемайки ги с храната обаче те се трансформират във вътрешен фактор. Така стават съставен елемент, влияещ на силата за физиологичните функционалности и структурните детайли в органите и тъканите на индивида.
В храната, която актуалният човек приема ежедневно, с изключение на енергиен материал се съдържат и съставни елементи с нехранителен генезис. Те се назовават най-общо чуждородни субстанции или ксенобиотици. В тяхната група влизат радионуклидите, отровните химикали, нитратите и нитритите, микотоксините, разнообразни типове биологични микроорганизми и вируси и други
Друг фактор, играещ роля, са канцерогените. Те имат способността в някои случаи независимо, само че в множеството след избрана обработка да видоизменят една клетка и да я трансфорат в злокачествена. Учените настояват, че едвам 50 г пушен салам може да съдържа толкоз канцерогени, колкото една кутия цигари.
При процеса на хранене ние одобряваме разнообразни типове канцерогени, без въобще да подозираме, че са нездравословни. На първо място са нитратите, нитритите и нитросъединенията, които се появяват в следствие от актуалните агротехнически мероприятия, потреблението на минерални торове при зеленчуците и други растителни артикули. В тях се съдържат доста нитрати, които се трансформират в канцерогенни нитросъединения.
Процеси като обработката на продуктите с пушек, консервирането, осоляването и печенето форсират образуването на канцерогенни нитросъединения в тях. За закъснение на процеса се ползва заледяване, а за разтваряне на нитратите се употребява водата при варенето.
При обработката на месото с пушек по него също се натрупват доста канцерогени. Хранителни артикули, изумени от плесенни гъбички пък, са цялостни с микотоксини. Те могат да провокират рак на черния дроб, червата и дебелото черво. Забележите ли заплесеняване, неотложно изхвърлете дадения артикул.
Диоксините се натрупват по продуктите от околната среда. Те съставляват рискови субстанции, които съдържат хлор и са боклуци от производството на химически и нефтопреработвателни предприятия, трансформаторни масла, пестициди и хербициди, при изгарянето на отпадъци, изключително на пластмасови бутилки, полиетиленови чували, опаковки и при хлорирането на водата за пиянство. Такива са още оловото, арсенът, кадмият, живакът, кобалтът, никелът, попадащи в организма най-често от нечистата околна среда.
Генномодифицираните артикули пък са бичът за актуалния човек. Вредите от тях още се изследват, като единствената потвърдена е и най-страшната – потреблението им води до появяването на онкоболести.
