От журналиста по-добър политик няма
Кандидатурата на Антон Хекимян за кмет раздуха такава завист из политическите среди, че нищо чудно да забранят със закон на публицистите да прекрачват прага на тяхната светая светих. Както е тръгнало, може и да го впишат в конституцията.
“Трябва да има китайска стена сред медиите и политиката – сподели Васил Терзиев, претендентът на ПП/ДБ. – Като цяло опитите на публицисти да влизат в политиката, няма да посочвам имена, не са свършили доста добре и може би има причина за това нещо. ”
Аз пък ще назова имена – Уинстън Чърчил да вземем за пример. Започва кариерата си като кореспондент и боен сътрудник, само че след това става народен представител, министър, министър председател и дори печели Нобела за литература. И всичко дължи на умеенето си да написа и произнася речи, което усвоява от публицистиката.
Предупреждавам – тук аз не пропагандирам нито за Хекимян, нито за ГЕРБ! Тук пазя достолепието на най-народната специалност от незнанието на елита. И ние сме хора, и ние имаме правото да нахлуем във властта!
В момента Европа се управлява от гинеколог. Ние с какво сме по-неподходящи?
Аз даже бих споделил, че сме доста по-подходящи и от гинеколозите, и от макроикономистите, и от екстрасенсите, и от всички други гадатели на кафе. Бих отстъпил единствено на зърнопроизводителите, само че те са прекомерно заети да сеят и да жънат.
Ако да вземем за пример господин Терзиев беше малко публицист, първо щеше да ревизира в гугъла кои известни политици потеглят от медиите и чак по-късно да се изрича. Андрей Ляпчев да вземем за пример е бил създател и редактор на вестниците “Млада България ”, “Реформи ”, “Пряпорец ” и по този начин нататък.
Георги Димитров стартира със сатиричната листовка “Кукуригу ”, след това написа публикации във вестник “Печатарски служащ ” и с помощта на това си намира непрекъсната работа като библиотекар.
Журналисти са били Карл Маркс, Ленин, Сталин и общо взето, всички революционери. Да не забравяме Мусолини. Дори военачалник Дьо Гол дължи своята популярност и престиж на това, че по време на немската окупация персонално Чърчил му позволява да води графа по радио Би Би Си. Наполеон, несъмнено, е артилерист, само че същинският му гений е по този начин да разкудкудяква медиите, че неуспехите му да се показват като победи.
Но да се върнем в положителната остаряла Англия, люлката на демокрацията. В техния парламент камък да хвърлиш – публицист ще удариш.
Да вземем чорлавия палавник Борис Джонсън
Той беше и кмет на Лондон, и водач на Консервативната партия, и министър-председател, освен това доста по-успешен от своите прародители.
При Тереза Мей Консервативната партия беше минала-заминала, само че единствено за 6 месеца Джонсън я изправи на крайници и завоюва съкрушителна победа над лейбъристите. Махнаха го поради радостно държание по време на коронавирус възбраните и ти да видиш – консерваторите отново затънаха. В момента лейбъристите ги бият в анкетите с 3:1.
И на какво дължи Борис своя необикновен политически усет? На публицистиката, несъмнено. Започва кариерата си като кореспондент във вестник “Таймс ”, флагмана на английския щемпел. Уволняват го поради фиктивен откъс, само че постъпва в по-близкия до земята “Дейли телеграф ”. Там прави блестяща кариера, издига се и става основен редактор на популярното консервативно списание “Спектейтър ”. Този опит му дава подобен нюх към думите и към настройките на публиката, че постоянно знае какво да каже, с цел да излезе изсъхнал от блатото. Той е и оратор, и комедиант, само че и доста добър уредник, защото
да ръководиш медия, е като да ръководиш цех
Пак споделям, не пропагандирам за Хекимян. Но едни душмани се изричат, че с цел да си кмет, би трябвало или да си правист, или икономист, или най-малко проектант. И никога публицист!
О, неразумни юроде! Тясната компетентност не оказва помощ в тази работа, тя дори пречи. Кметът нито е счетоводител, нито озеленител, нито реди паветата. Той не е и предприемач, тъй като задачата на всеки бизнес е да смаже конкуренцията и да реализира свръхпечалба. Кметът прави тъкмо противоположното – грижи се за жителите, харчейки техните пари. Съвсем различен род! Какви бяха последните ни столични кметове? Пожарникар и учителка по съветски език. Каквито и забележки да имаме, оправиха се по-добре от юриста и икономиста преди тях.
Друга една рецензия към господин Хекимян е, че не е самоуверен изобличител, а по-скоро угаждач на властта. Е, и къде е казусът? В публицистиката има разнообразни функции. Публиката повече харесва критиците, само че като ги уволнят, ги не помни.
Първият сериозен към властта публицист е Терсит, героят от “Илиада ”. Той си разрешава да подлага на критика цар Агамемнон, поради което Одисей го спуква от пердах. Така е и до през днешния ден – 90 на 100 от проверяващите публицисти са пощенски кутии, а останалите са безработни. И никой не ги кани за кметове. Такъв не им е необходим на ГЕРБ. На тях им би трябвало добър комуникатор и уредник, който да умее да работи в екип, т.е. да се включи безшевно в системата. Един шеф на новините в огромна медия е всичко това и от горната страна. Първо, той има голям опит като уредник. Второ, той оцелява под 3 типа напън – от публиката, от притежателя и от намесите на политиците. Такъв човек знае две и двеста точно тъй като е публицист.
“Експертите ” забиват лопатите в региона на своята експертиза и
копаят все там, докато затънат в своите дълбоки дупки
А журналистът се разхожда сред дупките, наднича и пита: “А ти какво правиш там? Ясно. Действай ”. После отива до идната дупка и споделя: “А ти знаеш ли оня там какво е издълбал? Няма да повярваш! ”. И по този начин, от дупка на дупка, журналистът обхожда цялата ноосфера. Той в нищо не се задълбава, само че за всичко има избрана визия - тъкмо колкото му би трябвало на кмета.
Но отново подсещам, тук не пропагандирам нито за ГЕРБ, нито за Хекимян. Аз съм песимист и нямам доверие, че някой кмет ще върне на народа къпалнята “Мария Луиза ”, нито че ще прокара канализацията по кварталите в полите на Витоша, нито че ще построи многоетажни гаражи в центъра, нито че ще приключи околовръстното в региона на Горна баня. Един публицист може да е най-полезен като редактор. Но не просто да поправя правописните неточности, а да кастри с брадвата графоманските изцепки на политиците. И от безформения пън на техните стратегии да оформи я скамейка, я лодка, я нещо друго, което да е потребно за хората.
Автор: Валери Найденов, 24 часа
“Трябва да има китайска стена сред медиите и политиката – сподели Васил Терзиев, претендентът на ПП/ДБ. – Като цяло опитите на публицисти да влизат в политиката, няма да посочвам имена, не са свършили доста добре и може би има причина за това нещо. ”
Аз пък ще назова имена – Уинстън Чърчил да вземем за пример. Започва кариерата си като кореспондент и боен сътрудник, само че след това става народен представител, министър, министър председател и дори печели Нобела за литература. И всичко дължи на умеенето си да написа и произнася речи, което усвоява от публицистиката.
Предупреждавам – тук аз не пропагандирам нито за Хекимян, нито за ГЕРБ! Тук пазя достолепието на най-народната специалност от незнанието на елита. И ние сме хора, и ние имаме правото да нахлуем във властта!
В момента Европа се управлява от гинеколог. Ние с какво сме по-неподходящи?
Аз даже бих споделил, че сме доста по-подходящи и от гинеколозите, и от макроикономистите, и от екстрасенсите, и от всички други гадатели на кафе. Бих отстъпил единствено на зърнопроизводителите, само че те са прекомерно заети да сеят и да жънат.
Ако да вземем за пример господин Терзиев беше малко публицист, първо щеше да ревизира в гугъла кои известни политици потеглят от медиите и чак по-късно да се изрича. Андрей Ляпчев да вземем за пример е бил създател и редактор на вестниците “Млада България ”, “Реформи ”, “Пряпорец ” и по този начин нататък.
Георги Димитров стартира със сатиричната листовка “Кукуригу ”, след това написа публикации във вестник “Печатарски служащ ” и с помощта на това си намира непрекъсната работа като библиотекар.
Журналисти са били Карл Маркс, Ленин, Сталин и общо взето, всички революционери. Да не забравяме Мусолини. Дори военачалник Дьо Гол дължи своята популярност и престиж на това, че по време на немската окупация персонално Чърчил му позволява да води графа по радио Би Би Си. Наполеон, несъмнено, е артилерист, само че същинският му гений е по този начин да разкудкудяква медиите, че неуспехите му да се показват като победи.
Но да се върнем в положителната остаряла Англия, люлката на демокрацията. В техния парламент камък да хвърлиш – публицист ще удариш.
Да вземем чорлавия палавник Борис Джонсън
Той беше и кмет на Лондон, и водач на Консервативната партия, и министър-председател, освен това доста по-успешен от своите прародители.
При Тереза Мей Консервативната партия беше минала-заминала, само че единствено за 6 месеца Джонсън я изправи на крайници и завоюва съкрушителна победа над лейбъристите. Махнаха го поради радостно държание по време на коронавирус възбраните и ти да видиш – консерваторите отново затънаха. В момента лейбъристите ги бият в анкетите с 3:1.
И на какво дължи Борис своя необикновен политически усет? На публицистиката, несъмнено. Започва кариерата си като кореспондент във вестник “Таймс ”, флагмана на английския щемпел. Уволняват го поради фиктивен откъс, само че постъпва в по-близкия до земята “Дейли телеграф ”. Там прави блестяща кариера, издига се и става основен редактор на популярното консервативно списание “Спектейтър ”. Този опит му дава подобен нюх към думите и към настройките на публиката, че постоянно знае какво да каже, с цел да излезе изсъхнал от блатото. Той е и оратор, и комедиант, само че и доста добър уредник, защото
да ръководиш медия, е като да ръководиш цех
Пак споделям, не пропагандирам за Хекимян. Но едни душмани се изричат, че с цел да си кмет, би трябвало или да си правист, или икономист, или най-малко проектант. И никога публицист!
О, неразумни юроде! Тясната компетентност не оказва помощ в тази работа, тя дори пречи. Кметът нито е счетоводител, нито озеленител, нито реди паветата. Той не е и предприемач, тъй като задачата на всеки бизнес е да смаже конкуренцията и да реализира свръхпечалба. Кметът прави тъкмо противоположното – грижи се за жителите, харчейки техните пари. Съвсем различен род! Какви бяха последните ни столични кметове? Пожарникар и учителка по съветски език. Каквито и забележки да имаме, оправиха се по-добре от юриста и икономиста преди тях.
Друга една рецензия към господин Хекимян е, че не е самоуверен изобличител, а по-скоро угаждач на властта. Е, и къде е казусът? В публицистиката има разнообразни функции. Публиката повече харесва критиците, само че като ги уволнят, ги не помни.
Първият сериозен към властта публицист е Терсит, героят от “Илиада ”. Той си разрешава да подлага на критика цар Агамемнон, поради което Одисей го спуква от пердах. Така е и до през днешния ден – 90 на 100 от проверяващите публицисти са пощенски кутии, а останалите са безработни. И никой не ги кани за кметове. Такъв не им е необходим на ГЕРБ. На тях им би трябвало добър комуникатор и уредник, който да умее да работи в екип, т.е. да се включи безшевно в системата. Един шеф на новините в огромна медия е всичко това и от горната страна. Първо, той има голям опит като уредник. Второ, той оцелява под 3 типа напън – от публиката, от притежателя и от намесите на политиците. Такъв човек знае две и двеста точно тъй като е публицист.
“Експертите ” забиват лопатите в региона на своята експертиза и
копаят все там, докато затънат в своите дълбоки дупки
А журналистът се разхожда сред дупките, наднича и пита: “А ти какво правиш там? Ясно. Действай ”. После отива до идната дупка и споделя: “А ти знаеш ли оня там какво е издълбал? Няма да повярваш! ”. И по този начин, от дупка на дупка, журналистът обхожда цялата ноосфера. Той в нищо не се задълбава, само че за всичко има избрана визия - тъкмо колкото му би трябвало на кмета.
Но отново подсещам, тук не пропагандирам нито за ГЕРБ, нито за Хекимян. Аз съм песимист и нямам доверие, че някой кмет ще върне на народа къпалнята “Мария Луиза ”, нито че ще прокара канализацията по кварталите в полите на Витоша, нито че ще построи многоетажни гаражи в центъра, нито че ще приключи околовръстното в региона на Горна баня. Един публицист може да е най-полезен като редактор. Но не просто да поправя правописните неточности, а да кастри с брадвата графоманските изцепки на политиците. И от безформения пън на техните стратегии да оформи я скамейка, я лодка, я нещо друго, което да е потребно за хората.
Автор: Валери Найденов, 24 часа
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ