Камен Невенкин, БНТВойна по време на войнаИ стана така, че

Камен Невенкин, Българска национална телевизия

Война по време на война
И стана по този начин, че вниманието на целия свят към огромна война беше ненадейно отклонено поради... друга война. Нещо като яйце в яйце, двойно дъно или най-много матрьошка. Именно последното сякаш най-подхожда на сегашната напечена обстановка разрастваща се по едно и също време и в Украйна и в Близкия Изток. Не единствено тъй като май Русия на Путин сякаш има най-голяма изгода от него, а и тъй като като че ли от нищото ненадейно избухна спор, който в действителност тлееше много от дълго време. Може би от десетилетия, а може би от древен времена. Оказа се, че заспалото зло под камък в действителност в никакъв случай не спи, а настойчиво и методично приготвя следващия си безумно кървясъл набег. Без действителен дълготраен проект, без рационална концепция, просто ей по този начин да се покаже на ярко, да избие пред целия свят подтисканите с генерации комплекси, демонстративно да се пожертва когато стартира да бъде систематично унищожавано от превъзхождаща го по разсъдък и практично мислене мощ и най-после още веднъж да се затаи под същия този камък, отдолу под който е изпълзяло. Там отново ще се притаи, ще се свие като пружина до идващото изскачане. Може би след година, или пък след едно-две генерации, само че със същата завист и гняв, каквато са посочили предците му. Това което още веднъж ще излезе нескрито, без значение по какъв начин ще са се трансформирали технологиите тогава, ще бъде неистовото и неконтролируемо предпочитание да се разрушава, убива и унищожава най-много тъй като то и тези преди него не са могли (и най-много не им е било позволено) да изградят живота, който виждат в двора на съседите.
 
Ще спра до тук тъй като не считам занапред да се впускам в коментиране на една война, която действително е почнала надалеч преди Рим да стане империя и която най-вероятно ще продължи господ знае още какъв брой. Защото тя може да е видимо цивилизационна, само че надълбоко в себе си е и религиозна. А религиите не са смешка работа, тъй като засягат надълбоко самата човешка същина. Със сигурност от време-навреме ще се постанова в бъдещите ми мнения да жегвам тематиката за спора в линията Газа, Израел, Иран и Близкия Изток. Това ще се случва в границите на избран подтекст.
 
Каква е новата тактика на Русия?
През последните дни по бойните полета на Украйна и към тях се случиха цяла серия от събития и събитийца, на които надали сте обърнали внимание, само че които събрани дружно ме карат да мисля, че Москва е привела в деяние една нова, друга тактика за водене на войната през идващите месеци и единствено в някои връзки ще си наподобява със събитията от предходната зима. Ако би трябвало да бъде събрана в едно изречение, то от устата на Путин то би звучало по този начин: " Да я добутаме някак си до другата есен и да се надяваме, че тогава американците ще изберат Тръмп за президент ". Редно е преди да стартира да обмислям върху новия съветски общоприет проект, да напомня по какъв начин се развиха събитията от Нова година насам, с акцент върху това кои от своите задачите Москва съумя да извърши, а кои – не.
 
Военната тактика
На бойното поле през зимните месеци преобладаваха съветските офанзивни интервенции. Самият Путин съобщи тогава, че задачата им е " цялостното освобождение на Донбас ". Е, както знаем не се случи. За сметка на това, бе реализирана програмата-минимум – преодоляването на многострадалния Бахмут. След многомесечни непрекъснати офанзиви над руините на града най-сетне се развяха съветски знамена, само че сякаш измежду тях доминираха тези на ЧВК " Вагнер ". На съветската Z-публика най-сетне бе поднесена някаква победа, само че цената й бе напряко безумна – най-малко 20 000 убити нашественици, информация доказана и от двете страни. По-лошият резултат от така наречен касапски офанзиви, които военачалниците на Путин предприемаха в Донбас бе, че към края на май, когато вагнеровците на Пригожин дефинитивно се изтеглиха от фронта, останалите съветски войски бяха толкоз изтощени, че към този момент не бяха в положение да завладяват дори един рид. 
 
Украински военни Източник: Telegram
С настъпването на пролетта бе пределно ясно, че се доближава моментът, в който ЗСУ (украинските въоръжени сили) най-сетне ще подхващат дълго отлаганата мощна контраатака. Тя стартира с огромни упования при започване на юни, само че досега не съумява да реализира амбициозната цел, която в Киев са си сложили – излизане на Азовско море и разрязване на съветската формация на две изолирани елементи, едната в Крим, а другата в Донбас. Украинците безусловно затънаха в многослойната и надълбоко ешелонирана съветска защита и това наложи няколко пъти да трансформират тактиката си. След серия от проби и неточности, в Киев сякаш най-сетне напипаха нещо, което в действителност работи – офанзиви с дребни щурмови групи поддържани от единични танкове и бронетранспортьори – и започнаха методично и поредно да дълбаят съветските позиции. Това в действителност рано или късно ще им донесе триумф в дълготраен проект, и най-много ще сведе загубите им до вероятния най-малко. От друга страна, обаче, подобен вид нахлуване е извънредно еднообразен, изисква стоманени нерви и далекоизточно самообладание, и най-много не е понятен за всеобщата аудитория, която не е изкушена в тънкостите на военното дело и няма по какъв начин да оцени значимостта превзимането на следващия окоп, горичка или плантация.
 
Ако приемем че през зимата, когато се изграждаше така наречен линия " Суровикин " прикриваща подстъпите към Азовско море, концепцията на съветския Генерален Щаб е била просто да спре очертаващото се мощно контранастъпление на ЗСУ, то към този момент в нея прозира и политическо значение. В Москва към този момент разчитат, че удържайки украинците в Запорожието те освен ще затегнат редиците си вкъщи, само че и ще реализиран обилни съмнения и в интернационален проект. Например, обезверяване измежду украинското общество или пък отмалялост от войната измежду така наречен Западни страни интензивно помагащи на Киев против експанзията. И до момента в който изкривяване на украинците останали в тила надали ще се случи, то известни признаци на незаинтересованост и безсилие измежду избрани прослойки в демократичните страни по света тук-таме към този момент си личат. Това намира своето проявяване най-много в обърканите изявления на някои високопоставени западни политици и служители, които ту упорстват за по-видими резултати на бойното поле, ту подмятат някакви недомлъвки за " спокойно разрешаване на спора ". Излишно е да загатвам, че Путин и шайката му наблюдават доста деликатно освен всяка казана дума от човек облечен в настоятелен костюм и власт, само че даже и интонацията с която са произнесени. И всичко казано с нотка на подозрение и примирение ще ги стимулира още веднъж и още веднъж да удържат фронта в Запорожието непременно. Пък нека най-сетне хората в Европа и Америка се уморят от неосъществените очаквания за украинска победа и притиснат политиците си да търсят кротичък излаз.
 
Въпреки, че не е известно по кое време тъкмо ЗСУ ще съумеят да пробият линията на Суровикин, на всеки реалистично мислещ върховен боен в Киев и в Москва е ясно, че в дълготраен проект тя е обречена. Ключова роля в нейната орис играе географията – съветските елементи се борят с тил към морето и всеки загубен квадратен метър значи, че зад тях остава все по-малко земя. Това е и извънредно мотивиращ фактор в психически проект за украинците да не престават да вървят напред.
Извън чисто географския аспект, другото което обрича съветският фронт в Запорожието на неуспех са значителните триумфи на ЗСУ в логистичната война. Украинските удари против хранилища, летища, казарми, мостове, горивни бази и така нататък са ежедневни и те фрапантно снижават опциите на руснаците да получават в точния момент нужните им боеприпаси, бензин, храна, попълнения, аварийни елементи и други Като прибавим към това месечните сполучливи старания на Киев да подкопае мощта на съветската артилерия (чрез прицелно заличаване на хранилища, радарни станции и най-много на самите оръдия), ще разберем, че обстановката на окупаторите изобщо не е розова.
 
Авдеевка – акт на обезсърчение или добре обмислен ход?
Руската агитация може да популяризира каквито си желае небивалици, само че съм уверен, че висшите военни в Москва разполагат с много реалистична картина на протичащото се на фронта. А то все още в техните очи би трябвало да наподобява горе долу по следния метод:
1. Украинското контранастъпление, въпреки и постепенно и с спирания, продължава;
2. Руската войска загуби голямото си предимство в артилерия и към този момент на бойното поле има нещо като паритет в това отношение, т.е. в отговор на всеки изстрелян съветски снаряд долита по един украински;
3. Руските войски са доста изтощени, няма задоволително запаси, които да сменят обезкървените елементи и търпят съществени загуби, когато подхващат контраатаки.
 
Не е нужно човек да е приключил военна академия, с цел да стигне до извода, че в случай че събитията не престават да се развиват по този метод, то рано или късно някъде на прословутата линия на Суровикин ще се случи колапс и Крим ще се окаже блокиран по суша. В такива случай генералите и управителните фактори над тях обикновено прибягват до рискови ходове, единствено и единствено да създадат нещо в опит да извърнат посоката на събитията. Подобно на притиснати картоиграчи, те подвигат залозите и са подготвени да играят вабанк с вярата, че най-сетне ще им провърви и ще се случи чудото, което толкоз дълго са чакали.
 
Примери в историята за сходни актове на обезсърчение колкото искаш. Като борбата при Зама, която римляните печелят и по този начин поставят кръст и на кариерата на Ханибал, и на суверенитета на Картаген. Или пък Наполеон при Ватерло. А може би защитата " до последния човек " на разните острови в Тихия Океан от японците през Втората Световна Война. Да не приказваме, пък, за настъплението на Хитлер в Ардените през декември 1944 година, което има хем чисто военна задача - унищожаването на съюзническите армии), хем преследва ясно дефинирана политическа цел - заставянето на Рузвелт и Чърчъл да седнат на масата за преговори).
 
В този ред на мисли би трябвало да преглеждаме почналата по-рано през седмицата мощна съветска атака в региона на Авдеевка на първо място като опасен ход съдържащ в себе си детайли на обезсърчение. Поредният опит от страна на Путин да се реализира дълготрайна политическа цел с чисто военни средства. Проблемът на множеството такива ходове, обаче, е че са натоварени с извънредно огромни упования, залага се доста на шанса и по предписание приключват зле.
 
Авдеевка Източник: Telegram
Авдеевка е град с довоенно население от съвсем 32 хиляди души, от които все още в домовете си са останали не повече от 3 хиляди. Разположен е в самия център на Донбас. Основния занаят на жителите му е бил металургията, добивът на кварцов пясък и обвързваните с тях производства. По забавното, обаче, е изключителното му стратегическо значение – среща се на по-малко от 10 км от тогавашния регионален център и настояща столица на самопровъзгласилата се ДНР Донецк. От 2014 година насам двата града са безусловно разграничени от фронтовата линия и този факт не дава нито момент покой до ден сегашен на московските властелини и марионетките им в Донецк.
 
Девет години са премного време да се трансформира което и да е обитаемо място в цитадела и явно е че украинците изобщо не са си губили времето. Минни полета, окопи, бункери, картечни гнезда, командни пунктове, аварийни позиции и така нататък Освен това се знае доста добре от кое място може да напредне съперникът, както и от кое място е най-удобно да се стреля. Допълнителен коз в ръцете на ЗСУ са и изкуствените хълмове появили се вследствие на добива на кварцовия пясък. И по тази причина не е по никакъв начин инцидентен фактът, че от началото на така наречен специфична военна интервенция през февруари м.г. до момента руснаците са напреднали единствено 7 км южно от града и 9 км на север от него. Фронталните им придобивки при директните офанзиви против Авдеевка, пък, са напряко оскъдни и се равняват на не повече от 630 метра.
 
Руски военни, съветски нашественици Източник: Telegram
Руснаците, несъмнено, също имат своите козове. Главният от тях е близостта Донецк и сателитният Макиевка до зоната на бойните дейности. Двата града съставляват една забележителна по повърхност индустриална зона със съответните солидни здания, тунели и подземия, което във военно време е извънреден плюс, тъй като предлага на практика безграничен брой добре предпазени хранилища, бази и укрития. Това от своя страна подсигурява освен безпроблемно доставяне, ремонт, евакуация на техника и ранени, само че най-много скришно напредване на обилни сили до фронтовата линия.
 
Не по-малко изкусителна за погледа на всеки боен е и формата, която заема фронтовата линия сега – това са две " изпъкналости ", които образуват дъга към Авдеевка. На пръв взор всичко наподобява пределно ясно – задоволително е да се постави някакво изпитание и както при Сталинград съветските " клещи " ще се затворят зад гърбовете на бранителите на града. И точно това е главният проблем на настъплението на нашествениците против Авдеевка – че вършат най-очевидното и най-очакваното, и надлежно попадат още веднъж и още веднъж в клопката на ЗСУ.
 
Украинската защита с изключение на, че е доста солидна е и много гъвкава. На най-предни позиции нормално се държат групи от по петнайсетина индивида, които одобряват първия пердах, след това последователно се отдръпват, с цел да се намесят и главните им сили. Движението на руснаците напред е извънредно затруднено поради минните полета и по тази причина техниката им се движи най-вече в дълги колони и на практика незабавно попада под ударите на украинската артилерия. Паралелно с това се намесва и авиацията, както и специфичните подразделения насочващи дроновете-камикадзе. Резултатът от добре синхронизираната работа на другите елементи на ЗСУ нормално са десетки горящи танкове, бронетранспортьори и камиони, както и съществени човешки загуби. 
 
И по този начин към този момент продължава съвсем цяла седмица. Опитът на руснаците да трансформират това като употребяват неголеми пехотни групи към този момент им носи единствено най-малък триумф, а като връх на отчаянието може да се смята безогледното мятане в пъкъла на сражението на амнистирани пандизчии от отрядите Щорм-Z. В цифрово изражение ситуацията започва да понамирисва на злополука. Към четвъртък вечерта руснаците бях завзели повърхност равняваща се на 4.52 кв.км, което би трябвало да значи прогрес от няколкостотин метра до километър от двете страни на града. Много по-впечатляващи са данните за съветските загуби оповестени от украинския общоприет щаб. С ангажимента, че не са напълно точни и се отнасят за целия фронт, загубите по дни наподобяват по този начин:
8 октомври: 350 убити, 2 танка, 3 бронетранспортьора, 1 оръдия
9 октомври: 450 убити, 6 танка, 3 бронетранспортьора, 7 оръдия
10 октомври: 820 убити, 34 танка, 91 бронетранспортьора, 18 оръдия
11 октомври: 990 убити, 42 танка, 44 бронетранспортьора, 32 оръдия
12 октомври: 1030 убити, 26 танка, 49 бронетранспортьора, 44 оръдия
 
При цялата конвенционалност на горепосочените числа е явно, че с началото на настъплението на окупаторите при Авдеевка техните загуби нарастват стремглаво и припомнят данните постъпващи през първите дни и седмици на войната, когато украинците разстрелваха по пътищата цели колони. Самите руснаци също към този момент сякаш не се пробват да ги скрият, появиха се информации, че лечебните заведения в прифронтовата зона са претъпкани, а военна репортерка разгласява обезверен апел към жителите на РФ да изпращат чували за трупове в Донбас тъй като не доближават.
 
Руски военни загуби в жива мощ Източник: ТАСС
От тук насетне следват въпросите. Например, какъв брой дълго ще не престават съветските офанзиви и изобщо извлекли ли са някакви поучения военачалниците на Путин от касапниците при Бахмут, Соледар и Вухледар през предходната зима? Ако да, то би трябвало да спрат най-малко за малко и да трансформират нещо. Ако ли пък не – то още веднъж ще станем очевидци на атака до дупка, на касапски офанзиви и доста хиляди жертви, до момента в който най-после някаква си Авдеевка бъде завладяна за кеф на безмозъчните имперски патриоти.
 
И още въпроси. Ще принуди ли новото съветско нахлуване Киев да приключи своите офанзивни интервенции и да трансферира войски в региона Авдеевка (каквато най-вероятно е задачата му)? Или пък ЗСУ ще продължи да нападна по посока на Токмак и южно от Бахмут? Засега сякаш се случва второто и най-вероятно ще следим с интерес по какъв начин двете страни настъпват по едно и също време на разнообразни посоки. Все отново владеенето на самодейност по време на война е от решаващо значение и военачалник Залужни и офицерите му надали ще се съгласят да дават топката на противника в един от най-ключовия миг на мача.
 
Другите тактики на Путин
Победата в една война се кове на бойното поле, само че тя постоянно се съпътства от вярно изиграни ходове в другите сфери, които имат единствено отчасти или дори отдалечено отношение към протичащото се на фронта. Затова в умозаключение ще кажа няколко думи и за тях. Миналата есен руснаците неприятно изненадаха украинците като нанесоха серия от поразяващи удари с ракети и дронове срещу енергийната им инфраструктура. По всичко проличава, че това ще се повтори още веднъж през идните месеци, най-вече заради обстоятелството, че това лято руснаците съвсем не използваха ракети против огромните украински градове, а залагаха най-вече на дронове. Това навежда на мисълта, че пестят ракетния си боеприпас и дори го усилват. Освен това към този момент са си създали нужните заключения за миналогодишната акция, изучили си деликатно дейностите на украинското Противовъздушна отбрана, а и сигурно регистрират и нарасналите му благоприятни условия.
 
Зенитно-ракетен комплекс NASAMS Източник: МО на Съединени американски щати
В Киев също не стоят със скръстени ръце. Отсега предизвестиха жителите, че надали идната зима ще бъде по-спокойна от предходната и да бъдат подготвени даже за даже по-лоши дни и нощи от миналогодишните. Подготвят се най-разнообразни ресурси, от генератори до аварийни елементи за електроцентралите. Но главните старания, несъмнено, са ориентирани към усилването на тяхното Противовъздушна отбрана. Осигурени бяха спомагателни системи Hawk (от Испания), NASAMS (от Литва) и IRIS-T (от Германия). Особено внимание заслужават обещаните от Англия съвременни автоматизирани оръдия MSI-DS Terrahawk Paladin, които особено са предопределени за битка с дронове. При това не би трябвало да се не помни, че през идните зимни месеци украинската противовъздушна защита ще има много повече работа от нормалното, тъй като най-вероятно офанзивите против енергетиката ще бъдат комбинирани с продължаващите и сега офанзиви против пристанищната инфраструктура, която не бе настоящо предходната година поради зърнената договорка.
 
Но на руснаците по никакъв начин няма да им е елементарно да не престават да упражняват ракетния се гнет със същата успеваемост. От една страна, те ще се сблъскат със доста усилена украинска противоракетна и противодронова отбрана. От друга страна, ЗСУ най-вероятно още веднъж ще подхващат дейни контрамерки, като, да вземем за пример, изпреварващи удари по летищата от където изхвърчат стратегическите бомбардировачи. Освен това се приказва, че към този момент са подготвени да стигнат и по-далеч и на собствен ред да нанесат удари по съветските електроцентрали.
Най-голям проблем, обаче, за Москва сякаш се обрисува съхраняването на боеспособността на морския детайл на ракетоносната им армада. Вече знаете, че в отговор на опитите на руснаците да провалят украинския ескспорт на зърно това лято, ЗСУ нанесоха серия от съкрушителни удари по Черноморския флот на Путин и действително го принудиха да се изтегли от Крим. Това, което, най-вероятно към момента не знаете е, че в средата на тази седмица са били извадени от строя още два бойни кораба, като този път това е станало с безусловно непознато досега оръжие – подводни дронове. Явно опциите на украинците за противопоставяне и съответен отговор непрестанно се усилват и тази зима надали смъртоносният мач ще се играе единствено пред едната врата.
 
Що се отнася до политическите тактики на Путин, то надали ще станем очевидци на нещо кардинално ново и изненадващо. В интернационален проект, той ще продължи да врънка помощ от неколцината диктатори и режими намиращи се в сходна изолираност като него. Също по този начин ще продължава на думи да употребява нуклеарния шантаж, както и да се пробва тук-таме да пробутва на власт хора като Орбан и словака Фицо. Пропагандата му ще продължава да се пробва да всява комплициране и разделяне в демократичните общества, най-много посредством мъгляви апели за мир и невмешателство във войната.
 
Путин и Тръмп Източник: Прессекретариат на Президента на РФ
В четвъртък шефът на украинското разузнаване военачалник Буданов съобщи, че по негови планове руснаците ще имат задоволително сили да водят война безпроблемно до края на 2025 година, а насъбраните през предходните десетилетия колосални количества военна техника ще им стигнат да избутат почти до края на 2026 година След това сякаш единственият относително изобилен запас ще им останат хората. Може би по тази причина занапред Путин залага всичко най-много на една карта, на която написа " Тръмп ". Символично и ли не, на британски думата Trump безусловно значи коз.