Нацистките върколаци – последният напън на Германия
Към края на Втората международна война американският шпионин Франк Мануел стартира да вижда признака на всички места, издълбан в белите стени на постройките в немския район Франкония. Права отвесна линия, пресечена от по-дълга хоризонтална линия с две куки в краищата. „ Повечето членове на Корпуса за контраразузнаване бяха на мнение, че това е просто незавършена свастика “, написа Мануел в записките си. Но той знае какво съставлява този знак.
Знакът е на Върколаците – немски група партизански бойци, чиято специализация е „ да ударят самичък боец в джипа му, до момента в който е на патрул, простака, който излиза по мрачно, някои янки, който се е отклонил от пътя “.
В последните месеци на Втората международна война, когато съюзническите войски навлизат все по-дълбоко в нацистка Германия, а руската Червена войска приковава немската на Източния фронт, Хитлер и неговите най-висши чиновници протягат ръка към всяка опция, с цел да поддържат идеологията си жива. Изпаднали в обезсърчение, те се обръщат към свръхестественото за ентусиазъм, създавайки две обособени свирепи придвижвания: едното е група от паравоенни, а другото – отбор от партизански бойци. Въпреки че нито една от тях не реализира някакви монументални победи, и двете потвърждават успеваемостта на пропагандирането на гнет и деморализирането на окупационните бойци.
От началото на войната Хитлер черпи от немския фолклор и окултни митове, с цел да прибавя към нацистката превзетост. Нацистите от горните ешелони изследват всевъзможни истории – от Светия Граал до магьосничеството. Сред детайлите, които одобряват и употребяват, са върколаците. „ Според някои немски фолклористи от 19 и началото на 20 век върколаците са доброжелателни, само че покварени персонажи, които могат да стават зверове “, написа Ерик Кюрландер в своята книга „ Hitler’s Monsters: A Supernatural History of the Third Reich “. „ За нацистите те репрезентират немската мощ и непорочност против натрапниците. “
Може да прочетете още за детайлите, които нацистите взимат от националното и религиозно творчество в текста ни „ Как нацистите откраднаха Коледа “
Това е облик, който Хитлер употребява неведнъж: от името на един от щабовете му на Източния фронт – Вълчата бърлога – до осъществяването на интервенция Върколак – проект от октомври 1944 година, по който нацистките лейтенанти от SS Адолф Прюцман и Ото Скорзени дружно с паравоенната им група би трябвало да обхванат в съюзническите лагери и да саботират каналите им за хранителни запаси. Скорзени към този момент бе потвърдил опциите на сходен удар през 1943 година, когато сполучливо управлява дребна група командоси, с която избавя Бенито Мусолини от затвор в Италия.
„ Първоначалната тактика през 1944-5 година не е да се завоюва войната посредством партизански интервенции, а просто да се спре прилива, забавяйки врага задоволително дълго, с цел да се даде опция за политическо споразумяване на нещата и обстановка по-благоприятна за Германия “, написа историкът Пери Бидискомб. Но този проект се проваля, частично заради комплициране по отношение на това от кое място идват заповедите към групата в границите на безредната нацистка администрация и заради обстоятелството, че запасите на военните понижават.
Вторият опит за набиране на „ върколаци “ идва от министъра на пропагандата Йозеф Гьобелс – и този път е по-успешен. В началото на 1945 година националните радиопредавания приканват немските цивилни да се причислят към придвижването Върколак, като се борят против съдружниците и всички германци, които приветстват врага в домовете си. Една телевизионна водеща споделя: „ Аз съм звяр, изпълнена съм с гняв, Лили Върколакът е името ми! Хапя, не съм опитомена! Моите върколашки зъби хапят врага! “
Повечето цивилни са прекомерно изтощени от години война, с цел да се причислят към този вманиачен кръстоносен поход. Но въпреки всичко снайперисти понякога стрелят по съюзническите бойци, убийци убиват голям брой немски кметове, работещи със съюзническите окупатори, а жителите крият оръжие в горите до селата. Макар военачалник Джордж Патън да твърди, че „ тази опасност от върколаци и убийства е дребна “, американските медии и военните я одобряват съществено. Един американски разследващ отчет от май 1945 година твърди: „ Организацията на върколаците не е мит “. Някои американски управляващи считат четите на партизанските бойци за „ една от най-големите закани за сигурността както в тяхната, по този начин и в съюзническата зона на окупация “.
Вестниците пускат заглавия като „ Яростта на нацистите върколаци ще се стовари върху нашествениците “ и описват за армията от цивилни, които „ ще изплашат завоевателите на Третия райх преди да имат време да опитат от успеха “. Войниците на бойното поле реагираха остро към цивилните даже при намек за машинация: През юни 1945 година двама немски младежи, Хайнц Петри и Йозеф Шронер, са екзекутирани от американците за шпионаж против.
Докато пропагандата на върколаците реализира задачата на Гьобелс да се сплашат съюзническите сили, това не оказа помощ доста на немските жители. „ Това разпалва страхове, заблуждава за действителната обстановка и примамва мнозина да се борят за изгубена идея “, написа историкът Кристина декор Ходенберг. „ Кампанията „ Върколак “ заплашва немските жители, които приветстваха западните окупатори и бяха дейни в локалните антифашистки групи в края на войната. “
Местни терористични актове не престават и през 1947 година, а изчисленията са, че дейностите на върколаците водят до към няколко хиляди жертви. Но с бавното връщане на Германия към стабилността, партизанските офанзиви понижават. В рамките на няколко години нацистките върколаци към този момент са нищо повече от ужасяващ спомен, останал от доста по-големия призрачен сън на войната.
