Няма да можете да заспите след тази история: Тихите близначки, които избират смъртта за спасение
Каквото и да сте чували за връзката сред две сестри, сигурно ще е малко и не можете даже да си визиите какъв брой е могъща силата ѝ. Освен в случай че самите вие нямате сестра, несъмнено. А когато става думи за две близначки, това господство е на още по-високо равнище. И историята на Джун и Дженифър го потвърждава, въпреки и по вцепеняващ метод.
Двете девойки се раждат през 1963 година в Барбадос. Още в ранното си детство стават известни като " Тихите близначки ", тъй като не поддържат връзка с никого. Буквално с никого, с изключение на една с друга. Нещо повече - Джун и Дженифър основават личен език, на който приказват между тях, с цел да не бъдат разбрани от никого. Никой не съумява да пробие през безпощадната им преграда и те беседват само на техния си език една с друга.
Сигурно бихте решили, че двете девойки не поддържат връзка с други хора, тъй като просто не желаят и сестринската им обич е безгранична. И ненапълно бихте били прави, само че истината е, че близначките се ненавиждат. Те се обичат и ненавиждат до болежка, толкоз мощно, че едната да е подготвена да се елементарни с живота си, с цел да може другата да се трансформира в естествен човек.
Джун и Дженифър не са просто невероятни девойки с необяснимо мощна връзка между тях. В учебно заведение те били унизени от другите деца, защото освен били странни, а и чернокожи. А в тези години да бъдеш с мрачен цвят на кожата измежду бели надалеч не е било толкоз безвредно, колкото е в този момент. Заради подигравките и издевателството, Джун и Дженифър остават травмирани вечно и това още повече ускорява нежеланието им да поддържат връзка с други хора, с изключение на между тях. И това остава по този начин, до момента в който гибелта не ги разделя.
Близначките са преглеждани от не един или двама психотерапевти, с цел да бъде открито по какъв начин могат да бъдат социализирани и най-после се стига до заключението, че би трябвало да бъдат разграничени. В резултат на това решение родителие на девойките ги настаняват в два разнообразни интерната. Това обаче въобще не им оказва помощ и те се трансформират в още по-голям проблем, като се затварят още повече в себе си. Лекарите стигат до заключението, че Джун и Дженифър би трябвало още веднъж да се съберат.
Не настава никаква смяна в държанието им, само че двете вършат опити да станат писателки. Уви - книгите им не провокират никакъв интерес измежду издателите, а този факт явно ги е подтикнал за следващ път да се усещат неразбрани и се насочват в друга, доста по-лоша посока. Джун и Дженигър стартират да правят закононарушения, като реализират няколко грабежи и палеж на постройка. Включително и се пробват да се удушат една друга, тъй като знаели, че единственият късмет всичко да бъде наред е, в случай че едната не е жива. Те разказват възприятията си и в смразяващи стихове. Джун написа, че никой на този свят не страда по този начин, както тя със сестра си. И че единствената ѝ спънка да види светлината е сестра ѝ, която е най-голямото ѝ изтезание.
След вандалските си прояви, девойките са изпратени на съд. Присъдата им е да бъдат настанени в клиника, където експерти да работят по психологичното им здраве. Момичетата съумяват да ужасят лекарите с държанието си, като даже се редували коя в кой ден да се храни. В дните, в които Джун се хранела, Дженифър гладувала и противоположното. Още по-шокиращото е, че това се случвало, макар че двете били настанени в разнообразни стаи в двата края на един етаж и нямали никакъв достъп между тях. Лекарите оставали смразени и когато забелязали, че те стоят по еднакъв отблъскващ метод, с изцяло заледен взор, седнали в едно и също място в стаята. Те не помръдвали по цели дни и нощи.
Когато се събират, с цел да бъдат преместени в друга психиатрична клиника, Джун и Дженифър вземат решение, че е настъпил моментът едната да си отиде от този свят, с цел да даде късмет на другата за естествен живот. Двете дружно взимат решението жертвата да бъде Дженифър. И по този начин се случва, само че гибелта ѝ е също толкоз мистериозна, колкото било всичко към тях.
По път за клиниката Дженифър издъхва в скута на Джун, като в профил изглеждало като че ли Дженифър е заспала с отворени очи. В идващите дни към този момент е известна и повода за гибелта на Дженифър - ненадейно инфектиране на сърцето. Но най-страховитият миг е, че в кръвта ѝ не са открити никакви наркотични или други субстанции, които могат да доведат до този съдбовен край... Смъртта ѝ остава мистерия.
Днес Джун води естествен метод на живот, поддържа връзка и няма и спомен от държанието, което е имала в годините, в които сестра ѝ е била жива. А върху гроба на Дженифър е написала:
" Някога бяхме две.
Двете правехме едно.
Вече не сме две.
През живота бъди един.
Почивай в мир ".
Двете девойки се раждат през 1963 година в Барбадос. Още в ранното си детство стават известни като " Тихите близначки ", тъй като не поддържат връзка с никого. Буквално с никого, с изключение на една с друга. Нещо повече - Джун и Дженифър основават личен език, на който приказват между тях, с цел да не бъдат разбрани от никого. Никой не съумява да пробие през безпощадната им преграда и те беседват само на техния си език една с друга.
Сигурно бихте решили, че двете девойки не поддържат връзка с други хора, тъй като просто не желаят и сестринската им обич е безгранична. И ненапълно бихте били прави, само че истината е, че близначките се ненавиждат. Те се обичат и ненавиждат до болежка, толкоз мощно, че едната да е подготвена да се елементарни с живота си, с цел да може другата да се трансформира в естествен човек.
Джун и Дженифър не са просто невероятни девойки с необяснимо мощна връзка между тях. В учебно заведение те били унизени от другите деца, защото освен били странни, а и чернокожи. А в тези години да бъдеш с мрачен цвят на кожата измежду бели надалеч не е било толкоз безвредно, колкото е в този момент. Заради подигравките и издевателството, Джун и Дженифър остават травмирани вечно и това още повече ускорява нежеланието им да поддържат връзка с други хора, с изключение на между тях. И това остава по този начин, до момента в който гибелта не ги разделя.
Близначките са преглеждани от не един или двама психотерапевти, с цел да бъде открито по какъв начин могат да бъдат социализирани и най-после се стига до заключението, че би трябвало да бъдат разграничени. В резултат на това решение родителие на девойките ги настаняват в два разнообразни интерната. Това обаче въобще не им оказва помощ и те се трансформират в още по-голям проблем, като се затварят още повече в себе си. Лекарите стигат до заключението, че Джун и Дженифър би трябвало още веднъж да се съберат.
Не настава никаква смяна в държанието им, само че двете вършат опити да станат писателки. Уви - книгите им не провокират никакъв интерес измежду издателите, а този факт явно ги е подтикнал за следващ път да се усещат неразбрани и се насочват в друга, доста по-лоша посока. Джун и Дженигър стартират да правят закононарушения, като реализират няколко грабежи и палеж на постройка. Включително и се пробват да се удушат една друга, тъй като знаели, че единственият късмет всичко да бъде наред е, в случай че едната не е жива. Те разказват възприятията си и в смразяващи стихове. Джун написа, че никой на този свят не страда по този начин, както тя със сестра си. И че единствената ѝ спънка да види светлината е сестра ѝ, която е най-голямото ѝ изтезание.
След вандалските си прояви, девойките са изпратени на съд. Присъдата им е да бъдат настанени в клиника, където експерти да работят по психологичното им здраве. Момичетата съумяват да ужасят лекарите с държанието си, като даже се редували коя в кой ден да се храни. В дните, в които Джун се хранела, Дженифър гладувала и противоположното. Още по-шокиращото е, че това се случвало, макар че двете били настанени в разнообразни стаи в двата края на един етаж и нямали никакъв достъп между тях. Лекарите оставали смразени и когато забелязали, че те стоят по еднакъв отблъскващ метод, с изцяло заледен взор, седнали в едно и също място в стаята. Те не помръдвали по цели дни и нощи.
Когато се събират, с цел да бъдат преместени в друга психиатрична клиника, Джун и Дженифър вземат решение, че е настъпил моментът едната да си отиде от този свят, с цел да даде късмет на другата за естествен живот. Двете дружно взимат решението жертвата да бъде Дженифър. И по този начин се случва, само че гибелта ѝ е също толкоз мистериозна, колкото било всичко към тях.
По път за клиниката Дженифър издъхва в скута на Джун, като в профил изглеждало като че ли Дженифър е заспала с отворени очи. В идващите дни към този момент е известна и повода за гибелта на Дженифър - ненадейно инфектиране на сърцето. Но най-страховитият миг е, че в кръвта ѝ не са открити никакви наркотични или други субстанции, които могат да доведат до този съдбовен край... Смъртта ѝ остава мистерия.
Днес Джун води естествен метод на живот, поддържа връзка и няма и спомен от държанието, което е имала в годините, в които сестра ѝ е била жива. А върху гроба на Дженифър е написала:
" Някога бяхме две.
Двете правехме едно.
Вече не сме две.
През живота бъди един.
Почивай в мир ".
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ