Лъв върху въртящо се зъбчато колело
Каквото и да се приказва, Слави Трифонов разширяваше и охраняваше териториите на свободата
Да ни е честита, прелюбезни, 22-годишнината от приемането на новия български герб. Точно в средата на седмицата – на 31 юли - отбелязахме това създание, основано от изключителните актьори Георги Чапкънов и Кирил Гогов.
Гербът има три лъва, четири коронки, два моста, шест пулпита и един кариес профунда. Трите лъва имат общо четиридесет нокти, което е израз на тогавашното положение в обществото, когато маникюристите бяха по-добре платени от зъболекарите . Гербът има още шест кръста и шест жълъда – знак, чието значение към момента е мистерия, обвързвана със закона за горите. Според някои с короните вървят и горите, а най-после се турга кръст на всичко. Дълго се спореше за имената на трите лъва. Според някои са Тракия, Мизия и Македония, съгласно други - Бойко, Сотир и Делян, съгласно трети символизирали трите управляващи – правосъдна, законодателна и изпълнителна. А някъде, затрупана с жълъди, се криела и четвъртата – медийната. Абе, въобще разногласието коя власт е по-четвърта, в никакъв случай не е преставал. Дори върху герба.
Предишният български герб, изобразящ лъв, подскачащ върху въртящо се зъбчато колело, беше израз на разбирането на българите за страната като индустриализиран цирк. Но това беше преди. После циркът изгоря, а и индустриализация към този момент няма...
През всичките тези години обаче върху зъбчатото публично колело подскачаше един незабравим лъв. Забележителен, тъй като стърчеше над всички – Слави Трифонов . Откакто имаме нов герб, имаме и Слави Трифонов. 19 години в ефира на Би Ти Ви и преди този момент още 3 в „ 7 дни ” и Българска национална телевизия. Постижение без аналог в българските медии.
Няма да ви описвам живота му. Първо е задоволително обществен и съвсем всичко се знае. Второ, има цели две биографии – едната, писана от мен, другата – от Иво Сиромахов. Моята, несъмнено, е по-добра. Хайде, да не съм неделикатен, само че да речем – по-смешна е и по-трогателна. Поради горделивост и предубеждения мъчно се намира обаче, макар сензационния за времето си тираж.
Казва се „ За стърчането ” и разказва тъкмо това, което прави Слави. Стърчи във всеки един смисъл. За някои неприятно, за други – вдъхновяващо. Няма значима обществена фигура, която да не си е опитвала зъбите и ноктите върху него през тези години. Няма и значима обществена фигура без следи от неговите зъби и нокти. Няма и значима обществена фигура – национална или задгранична - през тези 22 години, която да не е посядала на диванчето му.
Създаде си личен прайд, разшири ловните полета на телевизионната реклама до 23.30, прокара цялостен автентичен жанр в известната музика, наименуван шеговито от мен още през 1995-а „ Балканто ”. Няма да ни стигне целия вестник, с цел да изреждаме нещата, които Слави направи за първи път през тези 22 години, само че сме длъжни да отбележим най-важното. През цялото това време, без значение от крайните оценки за него, той неотменимо разширяваше и охраняваше териториите на свободата. Няма по какъв начин всички да са съгласни с естетиката му или с изразните средства, само че пък мнението, че Слави е свободен във всеки един смисъл е преобладаващо. А има ли най-малко един свободен човек в едно общество, появяват се и други. Сигурно ще прозвучи високопарно, само че това е абсурд, който не мога да не отбележа: един от най-несвободните в персонално отношение хора, които познавам, посвети 22 години от живота си на оповестяване и демонстриране на свободата . И това в известна смисъл го прави герб.
Не инцидентно най-яростният му конфликт беше точно с партията, наречена по същия метод. Още когато си другаруваха с Бойко Борисов преди 2005-а година, бях сигурен, че 111 хиляди кадратни километра са прекомерно малко за две такива фигури. Даже им го предсказах персонално – напълно скоро ще се сблъскат и шумът от конфликта ще бъде колосален. Просто ловната им територия е една и съща, тъй като характера на управляващите – медийна и изпълнителна - е еднакъв.
Триенето сред двамата дълги години даваше ток на обществения живот и медиите, допускам, че ще продължава да го прави . То си е напряко физичен закон, вследствие от гравитационното наличие на огромните обществени тела...
Изкусително е да кажем, че през седмицата означаваме края на една ера. Познавайки Слави, уверено мога да кажа, че това напълно не е краят. Първо е продължение на една неизтребима наклонност, почнала с „ Ку-ку ”, „ Каналето ”и „ Хъшове ”, разклонила се по-късно в безчет измерения, открити от надарените й основатели и сподвижници през годините. Второ, прайдът на Слави може да сменя формата, само че няма по какъв начин да смени инстинктите и ловните си територии – медийната и политическа савана на опосканата българска душа. Трето, егото му е задоволително стърчащо, с цел да извърши смисъла на думите, че от всичката вода на света, единствено жаждата е по-голяма...
Дали може, обръщайки се обратно във времето, Слави да каже, както Цезар, преди тъкмо 2066 години на тази дата (2 август) – Veni, vrdi, vici? Съмнявам се. Тази игра е естествена в нея няма спечелили и няма благополучен край (то, благополучен край има единствено в тайландските масажи).
Има задържали се най-дълго. Върху въртящото се зъбчато колело.
Да ни е честита, прелюбезни, 22-годишнината от приемането на новия български герб. Точно в средата на седмицата – на 31 юли - отбелязахме това създание, основано от изключителните актьори Георги Чапкънов и Кирил Гогов.
Гербът има три лъва, четири коронки, два моста, шест пулпита и един кариес профунда. Трите лъва имат общо четиридесет нокти, което е израз на тогавашното положение в обществото, когато маникюристите бяха по-добре платени от зъболекарите . Гербът има още шест кръста и шест жълъда – знак, чието значение към момента е мистерия, обвързвана със закона за горите. Според някои с короните вървят и горите, а най-после се турга кръст на всичко. Дълго се спореше за имената на трите лъва. Според някои са Тракия, Мизия и Македония, съгласно други - Бойко, Сотир и Делян, съгласно трети символизирали трите управляващи – правосъдна, законодателна и изпълнителна. А някъде, затрупана с жълъди, се криела и четвъртата – медийната. Абе, въобще разногласието коя власт е по-четвърта, в никакъв случай не е преставал. Дори върху герба.
Предишният български герб, изобразящ лъв, подскачащ върху въртящо се зъбчато колело, беше израз на разбирането на българите за страната като индустриализиран цирк. Но това беше преди. После циркът изгоря, а и индустриализация към този момент няма...
През всичките тези години обаче върху зъбчатото публично колело подскачаше един незабравим лъв. Забележителен, тъй като стърчеше над всички – Слави Трифонов . Откакто имаме нов герб, имаме и Слави Трифонов. 19 години в ефира на Би Ти Ви и преди този момент още 3 в „ 7 дни ” и Българска национална телевизия. Постижение без аналог в българските медии.
Няма да ви описвам живота му. Първо е задоволително обществен и съвсем всичко се знае. Второ, има цели две биографии – едната, писана от мен, другата – от Иво Сиромахов. Моята, несъмнено, е по-добра. Хайде, да не съм неделикатен, само че да речем – по-смешна е и по-трогателна. Поради горделивост и предубеждения мъчно се намира обаче, макар сензационния за времето си тираж.
Казва се „ За стърчането ” и разказва тъкмо това, което прави Слави. Стърчи във всеки един смисъл. За някои неприятно, за други – вдъхновяващо. Няма значима обществена фигура, която да не си е опитвала зъбите и ноктите върху него през тези години. Няма и значима обществена фигура без следи от неговите зъби и нокти. Няма и значима обществена фигура – национална или задгранична - през тези 22 години, която да не е посядала на диванчето му.
Създаде си личен прайд, разшири ловните полета на телевизионната реклама до 23.30, прокара цялостен автентичен жанр в известната музика, наименуван шеговито от мен още през 1995-а „ Балканто ”. Няма да ни стигне целия вестник, с цел да изреждаме нещата, които Слави направи за първи път през тези 22 години, само че сме длъжни да отбележим най-важното. През цялото това време, без значение от крайните оценки за него, той неотменимо разширяваше и охраняваше териториите на свободата. Няма по какъв начин всички да са съгласни с естетиката му или с изразните средства, само че пък мнението, че Слави е свободен във всеки един смисъл е преобладаващо. А има ли най-малко един свободен човек в едно общество, появяват се и други. Сигурно ще прозвучи високопарно, само че това е абсурд, който не мога да не отбележа: един от най-несвободните в персонално отношение хора, които познавам, посвети 22 години от живота си на оповестяване и демонстриране на свободата . И това в известна смисъл го прави герб.
Не инцидентно най-яростният му конфликт беше точно с партията, наречена по същия метод. Още когато си другаруваха с Бойко Борисов преди 2005-а година, бях сигурен, че 111 хиляди кадратни километра са прекомерно малко за две такива фигури. Даже им го предсказах персонално – напълно скоро ще се сблъскат и шумът от конфликта ще бъде колосален. Просто ловната им територия е една и съща, тъй като характера на управляващите – медийна и изпълнителна - е еднакъв.
Триенето сред двамата дълги години даваше ток на обществения живот и медиите, допускам, че ще продължава да го прави . То си е напряко физичен закон, вследствие от гравитационното наличие на огромните обществени тела...
Изкусително е да кажем, че през седмицата означаваме края на една ера. Познавайки Слави, уверено мога да кажа, че това напълно не е краят. Първо е продължение на една неизтребима наклонност, почнала с „ Ку-ку ”, „ Каналето ”и „ Хъшове ”, разклонила се по-късно в безчет измерения, открити от надарените й основатели и сподвижници през годините. Второ, прайдът на Слави може да сменя формата, само че няма по какъв начин да смени инстинктите и ловните си територии – медийната и политическа савана на опосканата българска душа. Трето, егото му е задоволително стърчащо, с цел да извърши смисъла на думите, че от всичката вода на света, единствено жаждата е по-голяма...
Дали може, обръщайки се обратно във времето, Слави да каже, както Цезар, преди тъкмо 2066 години на тази дата (2 август) – Veni, vrdi, vici? Съмнявам се. Тази игра е естествена в нея няма спечелили и няма благополучен край (то, благополучен край има единствено в тайландските масажи).
Има задържали се най-дълго. Върху въртящото се зъбчато колело.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ