Какво е Зелената сделка – ще забранят ли дизеловите коли и въглищата
Какво знаят българите за Зелената договорка на Европейски Съюз? Най-често тя се свързва със затваряне на въглищните централи, загуба на работни места и прекъсване на дизеловите коли. Всъщност, това е най-амбициозната промяна, която Европейската комисия одобри, с цел да се понижи замърсяването на околната среда, обезлесяването и изменението на климата -все проблеми с действителни последици върху живота на хората в България и по света. Именно заради това Европейската комисия пое ангажимент да постави старания за опазването на околната среда и да трансформира Европа в безпристрастен във връзка с климата континент до 2050 година
За задачата Европейска комисия даде обещание пари против вложения в планове, които целят понижаване на замърсяването на околната среда.
Последната основна интернационална среща по проблемите на околната среда, климата и устойчивото развиване се организира в Париж през декември 2015 година, като в нея присъединяване взимат 196 страни. От тях 96 страни ратифицират Споразумението от Париж, което цели полагането на най-много старания за понижаване изхвърлянето на парникови газове, задържането на повишаване на междинната температура на планетата доста под 2°С, по отношение на прединдустриалните равнища, като се продължат напъните нарастването и да не надвишава 1,5°С. То влиза в действие през ноември 2016 година
В края на 2019 година Европейска комисия показа „ Европейска зелена договорка “ („ Европейски зелен пакт “), която си слага няколко цели.
Всички 27 страни от Европейски Съюз поеха ангажимент Европа да стане първият безпристрастен във връзка с климата континент до 2050г. За да се реализира това, те се ангажираха да понижат излъчванията с най-малко 55% до 2030г. спрямо нивата през 1990г.
Втората цел е понижаване на излъчванията на CO2 за нови леки и лекотоварни коли. Като до 2030 година понижението на излъчванията за леки коли би трябвало да е с 55%, а на лекотоварните – с 50%. До 2035 година пък новите коли би трябвало да отделят 0 излъчвания. Страните от Европейски Съюз към този момент одобриха правила, дейно забраняващи продажбата на нови коли с мотори с вътрешно горене от 2035 година Засега въвеждането на възбраната се отсрочва поради несъгласието на Германия. Готвеният от Брюксел нов екостандарт " Евро 7 " от идната година обаче може да форсира процеса.
Комисията също по този начин предизвиква разрастването на пазара на коли с нулеви и ниски излъчвания. По-специално тя се стреми да подсигурява, че жителите ще разполагат с нужната инфраструктура за зареждане на тези коли за къси и дълги пътувания. На процедура това значи вложения в зарядни станции за електрически автомобили.
До 2030 година 35 милиона здания могат да бъдат санирани и да се открият 160 000 спомагателни „ зелени ” работни места в строителния бранш.
Комисията предлага да се увеличи на 40% делът на възобновимите източници в енергийния микс на Европейски Съюз. Чрез определянето на спомагателни цели в предложенията се подтиква потреблението в индустрията и превоза на възобновими горива, като водород.
Чрез новия Социален фонд за климата ще бъдат подкрепени жителите на Европейски Съюз, които са най-тежко наранени или са изложени на риск от енергийна беднотия или беднотия във връзка с подвижността. Фондът ще обезпечи 72,2млрд. евро за интервал от 7 години за финансиране на саниране на здания, достъп до подвижност с нулеви или ниски излъчвания или даже за подкрепяне на приходите. Освен домовете, публичните здания също би трябвало да бъдат санирани, с цел да употребяват повече възобновима сила и да бъдат по-енергийно ефикасни.
Друга цел, заложена в зелената договорка, е страните да санират най-малко 3% от разгънатата застроена повърхност на всички публични здания годишно. Да се дефинира референтен индикатор от 49% за възобновимите източници в постройките до 2030г. Да се усили потреблението на възобновима сила за отопление и изстудяване с 1,1 процентен пункт на година до 2030г.
Откъде ще дойдат парите
За да се осъществят тези цели, Европейска комисия показа и най-мащабния пакет от промени. Те включват големи вложения в стопанските системи на страните членки за рационализация, нововъведения, зелена сила, обучение, превоз, строителство, само че и повишение на разноските за семействата.
Съвсем естествено пакетът за възобновяване след Ковид пандемията (NextGenerationEU, механизъм от Плана за възобновяване на Европа) и дълготрайният бюджет на Европейски Съюз 2021-2027 година се концентрират върху дейности, свързани с устойчивото потребление на енергийните запаси, ускореното произвеждане на сила от възобновими енергийни източници и интелигентното ръководство на силата. Една трета от вложенията по Плана за възобновяване NextGenerationEU и седемгодишният бюджет на Европейски Съюз, които възлизат на 1,8 трилиона евро, ще се употребяват за финансиране на Европейския зелен пакт.
Неслучайно едно от изискванията в проектите за възобновяване и резистентност, които страните членки трябваше да дават, с цел да имат достъп до финансовата поддръжка на механизма, е най-малко 37% от плануваните средства да бъдат ориентирани към реализация на зелени вложения.
Средствата за България
По проекта, който България показа, страната ни ще получи общо над 12 милиарда лева безплатно финансиране и до 9 милиарда лева заемни средства. Най-голяма част от парите, 37% от ресурсите или общо 4,5 милиарда, ще отидат за Стълб Зелена България, с фокус върху устойчивото ръководство на естествените запаси.
Планът планува промени и вложения в4стълба – Иновативна България, Зелена България, Свързана България и Справедлива България, като в региона на енергетиката това включва ограничения за ускорение на построяването на нови евтини възобновими източници и съхранението на евтина сила за потребление в пиковите часове, както и за понижаване на излъчванията от произвеждане на електрическа енергия.
В проекта се показва, че българската стопанска система е една от най-ресурсоемките в Европейски Съюз, изостава от страните членки на общността във връзка с използването на правилото на кръгова стопанска система и по внедряване на екоиновационни действия. Икономиката ни изразходва приблизително 3,6 пъти повече енергийни запаси за произвеждане на единица Брутният вътрешен продукт от междинния енергиен разход в Европейски Съюз.
Ето за какво, в случай че парите се употребяват рационално, с дълготрайна тактика, ще дават късмет на България да премине гладко към зелена енергетика.
Втората значима стъпка е заложените в Зеления пакт цели да се обвържат с вложения в стопанската система. “Планът за вложения за устойчива Европа ” планува да бъдат мобилизирани минимум 1 трилион евро за устойчиви вложения през идващото десетилетие посредством бюджета на Европейски Съюз. Част от проекта планува към 100 милиарда евро да бъдат обезпечени за обективен и равнопоставен преход към чиста сила посредством така наречен Механизъм за обективен преход, който ще подкрепя районите, наранени най-сериозно от енергийната промяна – изключително тези, които са подвластни от изкопаеми горива или промишлени процеси, свързани с производството на парникови газове.
Ще се предлага подпомагане на всички страни членки, само че изключително внимание се обръща на страните с стопански системи, които най-вече разчитат на изкопаеми горива и където тази промишленост предлага най-вече работни места. Задължително изискване, с цел да бъде получена поддръжката от Фонда за обективен преход, е страните членки да изготвят и дават на Европейската комисия за утвърждение териториални проекти за обективен преход. Те би трябвало да съдържат съответни ограничения и дати за прекосяване от замърсяващи горива като въглищата към екологично чисто произвеждане. За България са планувани близо 1,3 милиарда евро, които ще бъдат ориентирани към трите съществени района в страната с развъртян въгледобив – Перник, Кюстендил и Стара Загора. Другите райони, разпознати като мощно наранени, са Сливен, Ямбол, Хасково, Бургас, Варна, Ловеч, Габрово, Търговище. В тях ще бъдат заложени основите на бъдещото превръщане на тези райони, което неизбежно ще има отражение и върху тяхното социално-икономическо развиване в бъдеще.
За задачата Европейска комисия даде обещание пари против вложения в планове, които целят понижаване на замърсяването на околната среда.
Последната основна интернационална среща по проблемите на околната среда, климата и устойчивото развиване се организира в Париж през декември 2015 година, като в нея присъединяване взимат 196 страни. От тях 96 страни ратифицират Споразумението от Париж, което цели полагането на най-много старания за понижаване изхвърлянето на парникови газове, задържането на повишаване на междинната температура на планетата доста под 2°С, по отношение на прединдустриалните равнища, като се продължат напъните нарастването и да не надвишава 1,5°С. То влиза в действие през ноември 2016 година
В края на 2019 година Европейска комисия показа „ Европейска зелена договорка “ („ Европейски зелен пакт “), която си слага няколко цели.
Всички 27 страни от Европейски Съюз поеха ангажимент Европа да стане първият безпристрастен във връзка с климата континент до 2050г. За да се реализира това, те се ангажираха да понижат излъчванията с най-малко 55% до 2030г. спрямо нивата през 1990г.
Втората цел е понижаване на излъчванията на CO2 за нови леки и лекотоварни коли. Като до 2030 година понижението на излъчванията за леки коли би трябвало да е с 55%, а на лекотоварните – с 50%. До 2035 година пък новите коли би трябвало да отделят 0 излъчвания. Страните от Европейски Съюз към този момент одобриха правила, дейно забраняващи продажбата на нови коли с мотори с вътрешно горене от 2035 година Засега въвеждането на възбраната се отсрочва поради несъгласието на Германия. Готвеният от Брюксел нов екостандарт " Евро 7 " от идната година обаче може да форсира процеса.
Комисията също по този начин предизвиква разрастването на пазара на коли с нулеви и ниски излъчвания. По-специално тя се стреми да подсигурява, че жителите ще разполагат с нужната инфраструктура за зареждане на тези коли за къси и дълги пътувания. На процедура това значи вложения в зарядни станции за електрически автомобили.
До 2030 година 35 милиона здания могат да бъдат санирани и да се открият 160 000 спомагателни „ зелени ” работни места в строителния бранш.
Комисията предлага да се увеличи на 40% делът на възобновимите източници в енергийния микс на Европейски Съюз. Чрез определянето на спомагателни цели в предложенията се подтиква потреблението в индустрията и превоза на възобновими горива, като водород.
Чрез новия Социален фонд за климата ще бъдат подкрепени жителите на Европейски Съюз, които са най-тежко наранени или са изложени на риск от енергийна беднотия или беднотия във връзка с подвижността. Фондът ще обезпечи 72,2млрд. евро за интервал от 7 години за финансиране на саниране на здания, достъп до подвижност с нулеви или ниски излъчвания или даже за подкрепяне на приходите. Освен домовете, публичните здания също би трябвало да бъдат санирани, с цел да употребяват повече възобновима сила и да бъдат по-енергийно ефикасни.
Друга цел, заложена в зелената договорка, е страните да санират най-малко 3% от разгънатата застроена повърхност на всички публични здания годишно. Да се дефинира референтен индикатор от 49% за възобновимите източници в постройките до 2030г. Да се усили потреблението на възобновима сила за отопление и изстудяване с 1,1 процентен пункт на година до 2030г.
Откъде ще дойдат парите
За да се осъществят тези цели, Европейска комисия показа и най-мащабния пакет от промени. Те включват големи вложения в стопанските системи на страните членки за рационализация, нововъведения, зелена сила, обучение, превоз, строителство, само че и повишение на разноските за семействата.
Съвсем естествено пакетът за възобновяване след Ковид пандемията (NextGenerationEU, механизъм от Плана за възобновяване на Европа) и дълготрайният бюджет на Европейски Съюз 2021-2027 година се концентрират върху дейности, свързани с устойчивото потребление на енергийните запаси, ускореното произвеждане на сила от възобновими енергийни източници и интелигентното ръководство на силата. Една трета от вложенията по Плана за възобновяване NextGenerationEU и седемгодишният бюджет на Европейски Съюз, които възлизат на 1,8 трилиона евро, ще се употребяват за финансиране на Европейския зелен пакт.
Неслучайно едно от изискванията в проектите за възобновяване и резистентност, които страните членки трябваше да дават, с цел да имат достъп до финансовата поддръжка на механизма, е най-малко 37% от плануваните средства да бъдат ориентирани към реализация на зелени вложения.
Средствата за България
По проекта, който България показа, страната ни ще получи общо над 12 милиарда лева безплатно финансиране и до 9 милиарда лева заемни средства. Най-голяма част от парите, 37% от ресурсите или общо 4,5 милиарда, ще отидат за Стълб Зелена България, с фокус върху устойчивото ръководство на естествените запаси.
Планът планува промени и вложения в4стълба – Иновативна България, Зелена България, Свързана България и Справедлива България, като в региона на енергетиката това включва ограничения за ускорение на построяването на нови евтини възобновими източници и съхранението на евтина сила за потребление в пиковите часове, както и за понижаване на излъчванията от произвеждане на електрическа енергия.
В проекта се показва, че българската стопанска система е една от най-ресурсоемките в Европейски Съюз, изостава от страните членки на общността във връзка с използването на правилото на кръгова стопанска система и по внедряване на екоиновационни действия. Икономиката ни изразходва приблизително 3,6 пъти повече енергийни запаси за произвеждане на единица Брутният вътрешен продукт от междинния енергиен разход в Европейски Съюз.
Ето за какво, в случай че парите се употребяват рационално, с дълготрайна тактика, ще дават късмет на България да премине гладко към зелена енергетика.
Втората значима стъпка е заложените в Зеления пакт цели да се обвържат с вложения в стопанската система. “Планът за вложения за устойчива Европа ” планува да бъдат мобилизирани минимум 1 трилион евро за устойчиви вложения през идващото десетилетие посредством бюджета на Европейски Съюз. Част от проекта планува към 100 милиарда евро да бъдат обезпечени за обективен и равнопоставен преход към чиста сила посредством така наречен Механизъм за обективен преход, който ще подкрепя районите, наранени най-сериозно от енергийната промяна – изключително тези, които са подвластни от изкопаеми горива или промишлени процеси, свързани с производството на парникови газове.
Ще се предлага подпомагане на всички страни членки, само че изключително внимание се обръща на страните с стопански системи, които най-вече разчитат на изкопаеми горива и където тази промишленост предлага най-вече работни места. Задължително изискване, с цел да бъде получена поддръжката от Фонда за обективен преход, е страните членки да изготвят и дават на Европейската комисия за утвърждение териториални проекти за обективен преход. Те би трябвало да съдържат съответни ограничения и дати за прекосяване от замърсяващи горива като въглищата към екологично чисто произвеждане. За България са планувани близо 1,3 милиарда евро, които ще бъдат ориентирани към трите съществени района в страната с развъртян въгледобив – Перник, Кюстендил и Стара Загора. Другите райони, разпознати като мощно наранени, са Сливен, Ямбол, Хасково, Бургас, Варна, Ловеч, Габрово, Търговище. В тях ще бъдат заложени основите на бъдещото превръщане на тези райони, което неизбежно ще има отражение и върху тяхното социално-икономическо развиване в бъдеще.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ