Тайните на приготвянето на вкусния хляб
Какво би трябвало да знаем за приготвянето на вкусния самун и какъв труд влага всеки ден в замесването му едно семейство от Вълчи дол?
Димчо Димов стартира работа с молитва. Първата значима съставна част за хляба е водата.
„ Много е значимо каква е водата, температурата на водата по отношение на това, което би трябвало да се реализира за брашното, което си желае да му е топличко”, изяснява той.
Димов работи единствено с типово, ръжено и пълнозърнесто брашно, защото по думите му бялото брашно е доста нездравословно.
Семейството замесва тестото в машина. Всеки трудов ден за двамата стартира в 3 часа след среднощ. Тогава стартират да вършат самун и тестени закуски.
Снимка: btvnovinite.bg
„ Да усетиш тестото е нещо в действителност доста прелестно и незабавно се схваща, в случай че има някакъв проблем – дали е кратко, дали водата е била студена”, споделя и Даниела Димова.
Димчо споделя, че до момента в който меси, човек би трябвало да е с позитивни мисли, тъй като храната поема настройката и силата на майстора. Научил го още от татко си, от който наследил ситничарския поминък. Затова, до момента в който работи, употребява единствено благи думи.
Никога не влага подготвени миксове и подобрители. „ Това е химия, която изобщо не е потребна за организма, да вземем за пример маргаринът безусловно не се разгражда в организма”, акцентира Димчо.
Затова употребява зехтин. „ Яжте, хора, свинска мехлем и чисто масло и ще бъдете здрави”, поучава Димов. „ Трябва да бъде с качествени материали, да няма някакви примеси, да бъде всичко в срок”, изрежда Даниела.
След като втасат, Димчо рисува готовите хлебчета.
А до момента в който хлябът е във фурната, Димчо и Даниела описват за фамилния живот. Заедно са към този момент 32 години – откогато тя работела в сладкарница с татко му.
Двамата са от Варна, само че когато „ демокрацията” върнала на фамилията национализираната бащина фурна във Вълчи дол, решили и те да поживеят за малко там.
15 години по-късно още не са си тръгнали. Предали занаята и синовете си. Двамата постоянно оказват помощ във фурната. Родителите се надяват някой ден децата да се захванат със занаята.
А на непрофесионалистите – всички, които ще подготвят вкъщи питка, Димови предлагат да я създадат като тяхната – с хубави яйца, прясно мляко, качествено брашно и мехлем.
Димчо Димов стартира работа с молитва. Първата значима съставна част за хляба е водата.
„ Много е значимо каква е водата, температурата на водата по отношение на това, което би трябвало да се реализира за брашното, което си желае да му е топличко”, изяснява той.
Димов работи единствено с типово, ръжено и пълнозърнесто брашно, защото по думите му бялото брашно е доста нездравословно.
Семейството замесва тестото в машина. Всеки трудов ден за двамата стартира в 3 часа след среднощ. Тогава стартират да вършат самун и тестени закуски.
Снимка: btvnovinite.bg
„ Да усетиш тестото е нещо в действителност доста прелестно и незабавно се схваща, в случай че има някакъв проблем – дали е кратко, дали водата е била студена”, споделя и Даниела Димова.
Димчо споделя, че до момента в който меси, човек би трябвало да е с позитивни мисли, тъй като храната поема настройката и силата на майстора. Научил го още от татко си, от който наследил ситничарския поминък. Затова, до момента в който работи, употребява единствено благи думи.
Никога не влага подготвени миксове и подобрители. „ Това е химия, която изобщо не е потребна за организма, да вземем за пример маргаринът безусловно не се разгражда в организма”, акцентира Димчо.
Затова употребява зехтин. „ Яжте, хора, свинска мехлем и чисто масло и ще бъдете здрави”, поучава Димов. „ Трябва да бъде с качествени материали, да няма някакви примеси, да бъде всичко в срок”, изрежда Даниела.
След като втасат, Димчо рисува готовите хлебчета.
А до момента в който хлябът е във фурната, Димчо и Даниела описват за фамилния живот. Заедно са към този момент 32 години – откогато тя работела в сладкарница с татко му.
Двамата са от Варна, само че когато „ демокрацията” върнала на фамилията национализираната бащина фурна във Вълчи дол, решили и те да поживеят за малко там.
15 години по-късно още не са си тръгнали. Предали занаята и синовете си. Двамата постоянно оказват помощ във фурната. Родителите се надяват някой ден децата да се захванат със занаята.
А на непрофесионалистите – всички, които ще подготвят вкъщи питка, Димови предлагат да я създадат като тяхната – с хубави яйца, прясно мляко, качествено брашно и мехлем.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ