Tука има, тука нема БРЕКЗИТ
Какво става с положителната остаряла Британия? Винаги предвидима, достолепна, величествено поклащаща се като огромен круизен транспортен съд през историята. Тази луда английска седмица, обаче разруши вековното факсимиле и ни остави в незнание. За да просветне обстановката на нас и на вас, ние взехме решение да се допитаме до сътрудниците карикатуристи от Острова.
Хронологично седмицата стартира с подигравка на Крис Ридел преди гласуването на договорката за Брекзит в Народното събрание на 15 януари. Колегата Ридел вещае извърлянето на Тереза Мей на „ бунището на историята” и то от нейните поддръжници до този миг, консерваторите и северноирландските юнионисти. Но – о, момент поспри! - за какво са застинали в някакъв стоп-кадър, преди дружно да стартират рухване в нищото? Публикацията е от „ Обзървър “ и под карикатурата има над 3000 отзиви. Както ще забележим по-нататък от развоя на събитията, имало е за какво да се разисква. Гласуването мина впечатляващо зле за премиера Мей, 432 „ срещу “ договорката ѝ за Брекзит и единствено 202 „ за “. На другия ден, 15 януари, това незабавно е илюстрирано от Мартин Роусън в „ Гардиан “. Освен че показва Брекзит като увеселително влакче на ужаса, въображението му прибавя и трагична злополука при спиращото дъха втурване. Типично черногледо за английския усет, а би могъл да огледа по-оптимистично като някои български сътрудници и да навлече на премиера дрешката на Супермен! Ех, уви, небогати Мартин, ориста не знае почивен ден. В сряда вотът на съмнение бе извоюван от премиера с едвам 19 гласа, само че извоюван. Тереза въпреки всичко полетя като Супермен, на инат на Мартин Роусън. На другия ден,17 януари, Стив Бел, сбито и още веднъж черногледо, отново в „ Гардиан “, пресъздава завръщането на госпожа Мей с репликата „ Скъпи, прибрах се. Всичко си е както преди”. Като в остарелия анекдот, където икономът Джийвс влита в кабинета на лорда и вика паникьосано: „ Сър, наводняване, спасявайте се!” Лордът го поглежда с упрек и Джийвс излиза с наведена глава, затваряйки вратата след себе си. После почуква извън и откакто чува „ Йес”, влиза и афишира тържествено „ Темза, сър!”
Да, но Беликобритания към този момент не е същата и цялото остаряло кралско войнство упорства за промяна на курса. Двамата някогашни министър председатели, лейбъристът Тони Блеър и консерваторът Джон Мейджър упорстват за това. Дали британците и Стив Бел ще намерят безапелационен Мейджър, имайки поради карикатурите, които рисуваше Бел за него преди години, следва да забележим. Дори освен това, някогашният министър от кабинетите на Тачър и Мейджър - Майкъл Хезълтайн, предсказа горчиво, че младите британци в никакъв случай няма да простят на старите британци за това, че им откраднаха бъдещето в европейското семейство, т.е. при нас. Прякорът на Хезълтайн е Тарзан, и както виждаме от карикатурата на Анди Дейви, той се пробва да въдвори ред измежду маймуните в английската политическа джунгла. Забелязахте ли измежду дребните маймунки и основния брекзитерианец Борис Джонсън? Ех, в случай че имаше и един Супермен до Тарзан, стабилността на остарелия транспортен съд щеше да е към този момент факт.
Дали ще има Брекзит или не, дали със договорка или не, дали ще има нов референдум, пиесата е към своя край и развръзката следва. Какво и по какъв начин ще се случи е mistery, мистерия, както обича всичко да изяснява героят на Джефри Ръш във „ Влюбеният Шекспир”.
Автор: Чавдар Николов, Прас Прес
Хронологично седмицата стартира с подигравка на Крис Ридел преди гласуването на договорката за Брекзит в Народното събрание на 15 януари. Колегата Ридел вещае извърлянето на Тереза Мей на „ бунището на историята” и то от нейните поддръжници до този миг, консерваторите и северноирландските юнионисти. Но – о, момент поспри! - за какво са застинали в някакъв стоп-кадър, преди дружно да стартират рухване в нищото? Публикацията е от „ Обзървър “ и под карикатурата има над 3000 отзиви. Както ще забележим по-нататък от развоя на събитията, имало е за какво да се разисква. Гласуването мина впечатляващо зле за премиера Мей, 432 „ срещу “ договорката ѝ за Брекзит и единствено 202 „ за “. На другия ден, 15 януари, това незабавно е илюстрирано от Мартин Роусън в „ Гардиан “. Освен че показва Брекзит като увеселително влакче на ужаса, въображението му прибавя и трагична злополука при спиращото дъха втурване. Типично черногледо за английския усет, а би могъл да огледа по-оптимистично като някои български сътрудници и да навлече на премиера дрешката на Супермен! Ех, уви, небогати Мартин, ориста не знае почивен ден. В сряда вотът на съмнение бе извоюван от премиера с едвам 19 гласа, само че извоюван. Тереза въпреки всичко полетя като Супермен, на инат на Мартин Роусън. На другия ден,17 януари, Стив Бел, сбито и още веднъж черногледо, отново в „ Гардиан “, пресъздава завръщането на госпожа Мей с репликата „ Скъпи, прибрах се. Всичко си е както преди”. Като в остарелия анекдот, където икономът Джийвс влита в кабинета на лорда и вика паникьосано: „ Сър, наводняване, спасявайте се!” Лордът го поглежда с упрек и Джийвс излиза с наведена глава, затваряйки вратата след себе си. После почуква извън и откакто чува „ Йес”, влиза и афишира тържествено „ Темза, сър!”
Да, но Беликобритания към този момент не е същата и цялото остаряло кралско войнство упорства за промяна на курса. Двамата някогашни министър председатели, лейбъристът Тони Блеър и консерваторът Джон Мейджър упорстват за това. Дали британците и Стив Бел ще намерят безапелационен Мейджър, имайки поради карикатурите, които рисуваше Бел за него преди години, следва да забележим. Дори освен това, някогашният министър от кабинетите на Тачър и Мейджър - Майкъл Хезълтайн, предсказа горчиво, че младите британци в никакъв случай няма да простят на старите британци за това, че им откраднаха бъдещето в европейското семейство, т.е. при нас. Прякорът на Хезълтайн е Тарзан, и както виждаме от карикатурата на Анди Дейви, той се пробва да въдвори ред измежду маймуните в английската политическа джунгла. Забелязахте ли измежду дребните маймунки и основния брекзитерианец Борис Джонсън? Ех, в случай че имаше и един Супермен до Тарзан, стабилността на остарелия транспортен съд щеше да е към този момент факт.
Дали ще има Брекзит или не, дали със договорка или не, дали ще има нов референдум, пиесата е към своя край и развръзката следва. Какво и по какъв начин ще се случи е mistery, мистерия, както обича всичко да изяснява героят на Джефри Ръш във „ Влюбеният Шекспир”.
Автор: Чавдар Николов, Прас Прес
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ