Тотален хаос със санирането: Безброй въпроси, никакви отговори
Какво ще се случи със постройките, утвърдени за саниране по втория стадий на програмата, финансирана със средства по Плана за възобновяване и резистентност? Ще стигнат ли 2.5 милиарда лева бюджетни средства, заложени от държавното управление с небосвод 2029 година? Какво ще се случи със сумите, платени от притежателите за проучване на постройките и ще продължи ли даването на пари „ на калпак “? Имат ли запас строителите да поемат размера от работа и поради повишаването на материалите, ще има ли потребност от още пари?
Това са въпроси, които бяха повдигнати от шефове на етажни притежатели и специалисти по време на конференция, проведена от Центъра за енергийна успеваемост „ ЕнЕфект “, на които отговори липсват. Отговори на тях обаче ще би трябвало да дава районният министър Иван Иванов (БСП), защото програмата се управляваше от Министерство на районното развиване. То отговаряше за кандидатстването по другите стадии и правеше оценката на подадените планове, от които пък се видя, че интерес към санирането има, само че единствено в случай че се ръководи дейно.
До обстановката се стигна, откакто преди 2 седмици Иванов заяви, че част от санирането със средства по Плана за възобновяване и резистентност няма да се случи, само че успокои, че утвърдените блокове въпреки всичко ще получат пари по Националната стратегия, за която се залагат 2.5 милиарда лева Дори тези средства обаче няма да са задоволителни, с цел да бъде навреме освежен сградния фонд в страната.
С въпросната сума би трябвало да бъдат санирани утвърдените 282 блока от втория стадий по ПВУ, само че и останалите в аварийния лист 2100 блока от първия стадий. Освен това специалисти са на мнение, че има риск и за утвърдените 756 блока по първия стадий, които би трябвало да се санират с над 1.1 милиарда лева европейски пари, защото срокът за усвояването им е юли 2026 година
Едва се доближаваме до половината от 19 млн. кв. м жилищни здания, които би трябвало да бъдат актуализирани до 2030 година “, съобщи Драгомир Цанев, изпълнителен шеф на Центъра за енергийна успеваемост „ ЕнЕфект “ на конференция в Българска телеграфна агенция.
Факт е, че досега има общини, при които публичните поръчки за избор на реализатор се бавят, а и строителите в България не могат да поемат повече от 300 здания за саниране на година.
Управителите питат
Стефка Гавизова, която е шеф на етажна благосъстоятелност в столичния регион „ Оборище “, участва на конференция, търсейки отговор на въпросите си. Тя описа, че блокът, в който живее, е кандидатствал за саниране по първия стадий на програмата по ПВУ, по която се отпускаше 100-процентов грант. Блокът обаче не е бил утвърден за финансиране. Така притежателите вземат решение да аплайват по втория стадий, където бе планувано 20-процентово самоучастие. Този път са утвърдени.
Администрацията е направила неточност, която и Министерство на регионалното развитие не вижда и по този начин нашето съфинансиране скочи от 20 на близо 30%. От август предходната година още се боря да схвана дали ще остане толкоз “, съобщи тя.
Гавизова разяснява още, че етажната благосъстоятелност се е пробвала със заем да подсигури парите за самоучастието, само че са срещнали проблем, защото банковите институции не отпускат заеми за енергийно възобновяване на сдружения.
Имам двама индивида, които изтеглиха заеми, с цел да си покрият вноските от 20%. Кой ще им заплати лихвите за тези заеми в този момент? “, попита тя.
И добави, че дребните здания, като нейната, е трябвало да дават повече пари за проучване и правене на нужната документи, чийто период обаче изтича през 2027 година Така притежателите са сложени в обстановка да се чудят дали още веднъж ще им се наложи да дават пари за това и дали въобще ще получат финансиране за саниране.
Новата стратегия с тези 2.5 милиарда лева, в случай че изпаднем и от нея, какво вършим? Строителните материали и услуги са на други цени към този момент. Кредит никой не отпуска, а всеки желае огромните обекти, тъй като там са парите. “
„ Има повече въпроси, в сравнение с отговори. Чакаме отговорите от ръководещите “, разяснява Цвета Наньова от БАКК/БГФМА.
По думите на Йордан Николов от Българската асоциация за изолации в строителството (БАИС) обследването е изцяло ненужно, защото на всички места в България, без значение от града, саниране се прави с 5-сантиметра изолираност и тя е идентична.
Обследванията трябваше да се случат за няколко месеца. Те са погрешни в огромната си част, защото просто нямаше толкоз инспектори, които да поемат работата “, разяснява Николов.
Трябва да се промени моделът
Експертите приканиха за смяна на модела на финансиране на санирането в България. То не би трябвало да се прави със 100-процентов грант, защото по този начин страната ни в никакъв случай няма да успее да санира целия сграден фонд.
Те подсетиха за резултатите от предходната Национална стратегия, която бе финансирана с 2 милиарда лева и която в този момент се възражда със заложените 2.5 милиарда от държавното управление. Припомняме, че по програмата от 2015 година бяха санирани едвам към 2 хиляди блока, а в следствие регулаторите откриха злоупотреби, картелиране на компании реализатори, занижен надзор и неприятно качество при осъществяваните действия в някои градове.
Едва 4% от сградния фонд бе освежен “, подсети Наньова.
Експертите са на мнение, че даването на пари „ на калпак “ би трябвало да се промени. Освен това бизнесът би трябвало да се включи интензивно. По-устойчиви модели има и те се ползват в редица страни. Наньова очерта един подобен образец, при който притежателите получават безплатно финансиране в размер на 30% и обезпечат лично такова посредством заеми, обезпечени с държавни гаранции. При него само енергийно бедните получават спомагателна целева помощ.
Начинът, по който санирането се прави в България, не носи предвидимост и за бизнеса. Експертите са на мнение, че се следи кампанийност, а 100-процентовият грант се обезпечава, с цел да няма политически загуби. Те сигнализираха и за неизпълнени промени, заложени по ПВУ, като Декарбонизационният фонд, който трябваше да подкрепи съфинансирането.
Припомняме, че към момента не е ясно какъв ще е методът на финансиране, заложен по новата Националната стратегия с запас от 2.5 милиарда лева до 2029 година За тази година са заложени 50 млн. лева в проектобюджета, а занапред държавното управление би трябвало да дефинира критериите за кандидатстване и оценка.
Единственото, което е ясно, е, че още веднъж Българската банка за развиване (ББР), както беше с националната стратегия отпреди 10 години, ще има основна роля, защото тя ще тегли държавен заем, ще подписва съглашения с кметове на общини, те ще вършат публичните поръчки за избор на реализатори, по-късно ББР ще отпуска заем на общината, а когато блокът е изцяло саниран, страната ще връща парите на ББР. Този модел на финансиране бе неведнъж подложен на критика при остарялата стратегия.
държавно саниране Национална стратегия за саниране енергийно възобновяване Иван Иванов План за възобновяване и резистентност Министерство на районното развиване и благоустройството
Това са въпроси, които бяха повдигнати от шефове на етажни притежатели и специалисти по време на конференция, проведена от Центъра за енергийна успеваемост „ ЕнЕфект “, на които отговори липсват. Отговори на тях обаче ще би трябвало да дава районният министър Иван Иванов (БСП), защото програмата се управляваше от Министерство на районното развиване. То отговаряше за кандидатстването по другите стадии и правеше оценката на подадените планове, от които пък се видя, че интерес към санирането има, само че единствено в случай че се ръководи дейно.
До обстановката се стигна, откакто преди 2 седмици Иванов заяви, че част от санирането със средства по Плана за възобновяване и резистентност няма да се случи, само че успокои, че утвърдените блокове въпреки всичко ще получат пари по Националната стратегия, за която се залагат 2.5 милиарда лева Дори тези средства обаче няма да са задоволителни, с цел да бъде навреме освежен сградния фонд в страната.
С въпросната сума би трябвало да бъдат санирани утвърдените 282 блока от втория стадий по ПВУ, само че и останалите в аварийния лист 2100 блока от първия стадий. Освен това специалисти са на мнение, че има риск и за утвърдените 756 блока по първия стадий, които би трябвало да се санират с над 1.1 милиарда лева европейски пари, защото срокът за усвояването им е юли 2026 година
Едва се доближаваме до половината от 19 млн. кв. м жилищни здания, които би трябвало да бъдат актуализирани до 2030 година “, съобщи Драгомир Цанев, изпълнителен шеф на Центъра за енергийна успеваемост „ ЕнЕфект “ на конференция в Българска телеграфна агенция.
Факт е, че досега има общини, при които публичните поръчки за избор на реализатор се бавят, а и строителите в България не могат да поемат повече от 300 здания за саниране на година.
Управителите питат
Стефка Гавизова, която е шеф на етажна благосъстоятелност в столичния регион „ Оборище “, участва на конференция, търсейки отговор на въпросите си. Тя описа, че блокът, в който живее, е кандидатствал за саниране по първия стадий на програмата по ПВУ, по която се отпускаше 100-процентов грант. Блокът обаче не е бил утвърден за финансиране. Така притежателите вземат решение да аплайват по втория стадий, където бе планувано 20-процентово самоучастие. Този път са утвърдени.
Администрацията е направила неточност, която и Министерство на регионалното развитие не вижда и по този начин нашето съфинансиране скочи от 20 на близо 30%. От август предходната година още се боря да схвана дали ще остане толкоз “, съобщи тя.
Гавизова разяснява още, че етажната благосъстоятелност се е пробвала със заем да подсигури парите за самоучастието, само че са срещнали проблем, защото банковите институции не отпускат заеми за енергийно възобновяване на сдружения.
Имам двама индивида, които изтеглиха заеми, с цел да си покрият вноските от 20%. Кой ще им заплати лихвите за тези заеми в този момент? “, попита тя.
И добави, че дребните здания, като нейната, е трябвало да дават повече пари за проучване и правене на нужната документи, чийто период обаче изтича през 2027 година Така притежателите са сложени в обстановка да се чудят дали още веднъж ще им се наложи да дават пари за това и дали въобще ще получат финансиране за саниране.
Новата стратегия с тези 2.5 милиарда лева, в случай че изпаднем и от нея, какво вършим? Строителните материали и услуги са на други цени към този момент. Кредит никой не отпуска, а всеки желае огромните обекти, тъй като там са парите. “
„ Има повече въпроси, в сравнение с отговори. Чакаме отговорите от ръководещите “, разяснява Цвета Наньова от БАКК/БГФМА.
По думите на Йордан Николов от Българската асоциация за изолации в строителството (БАИС) обследването е изцяло ненужно, защото на всички места в България, без значение от града, саниране се прави с 5-сантиметра изолираност и тя е идентична.
Обследванията трябваше да се случат за няколко месеца. Те са погрешни в огромната си част, защото просто нямаше толкоз инспектори, които да поемат работата “, разяснява Николов.
Трябва да се промени моделът
Експертите приканиха за смяна на модела на финансиране на санирането в България. То не би трябвало да се прави със 100-процентов грант, защото по този начин страната ни в никакъв случай няма да успее да санира целия сграден фонд.
Те подсетиха за резултатите от предходната Национална стратегия, която бе финансирана с 2 милиарда лева и която в този момент се възражда със заложените 2.5 милиарда от държавното управление. Припомняме, че по програмата от 2015 година бяха санирани едвам към 2 хиляди блока, а в следствие регулаторите откриха злоупотреби, картелиране на компании реализатори, занижен надзор и неприятно качество при осъществяваните действия в някои градове.
Едва 4% от сградния фонд бе освежен “, подсети Наньова.
Експертите са на мнение, че даването на пари „ на калпак “ би трябвало да се промени. Освен това бизнесът би трябвало да се включи интензивно. По-устойчиви модели има и те се ползват в редица страни. Наньова очерта един подобен образец, при който притежателите получават безплатно финансиране в размер на 30% и обезпечат лично такова посредством заеми, обезпечени с държавни гаранции. При него само енергийно бедните получават спомагателна целева помощ.
Начинът, по който санирането се прави в България, не носи предвидимост и за бизнеса. Експертите са на мнение, че се следи кампанийност, а 100-процентовият грант се обезпечава, с цел да няма политически загуби. Те сигнализираха и за неизпълнени промени, заложени по ПВУ, като Декарбонизационният фонд, който трябваше да подкрепи съфинансирането.
Припомняме, че към момента не е ясно какъв ще е методът на финансиране, заложен по новата Националната стратегия с запас от 2.5 милиарда лева до 2029 година За тази година са заложени 50 млн. лева в проектобюджета, а занапред държавното управление би трябвало да дефинира критериите за кандидатстване и оценка.
Единственото, което е ясно, е, че още веднъж Българската банка за развиване (ББР), както беше с националната стратегия отпреди 10 години, ще има основна роля, защото тя ще тегли държавен заем, ще подписва съглашения с кметове на общини, те ще вършат публичните поръчки за избор на реализатори, по-късно ББР ще отпуска заем на общината, а когато блокът е изцяло саниран, страната ще връща парите на ББР. Този модел на финансиране бе неведнъж подложен на критика при остарялата стратегия.
държавно саниране Национална стратегия за саниране енергийно възобновяване Иван Иванов План за възобновяване и резистентност Министерство на районното развиване и благоустройството
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ