Столичният градски транспорт се нуждае от спешни 15 млн. евро,

Столичният градски превоз се нуждае от незабавни 15 млн. евро, с цел да бъдат обезпечени заплатите на чиновниците, както и разноските за електрическа енергия и горива през идващите три месеца. Без това целево финансиране системата е изправена пред риск от съществено разреждане на графиците и неспособност за погашение на възнагражденията още през месец февруари.

Общата финансова дупка в бюджета на градския превоз се чака да доближи към 50 млн. евро за годината.

Критичното положение на бранша бе обрисувано от кмета на София Васил Терзиев в изявление за Mediapool. Ситуацията е резултат от композиция сред насъбрани отговорности, забавени държавни дотации и липса на признат народен бюджет, което лимитира опциите за маневриране.

Ако средствата не бъдат обезпечени, ще се наложи понижаване на услугата, тъй като системата не може да поддържа разписание и километраж без тези пари. А това значи по-малко линии, по-нарядко. “

Според данните на кмета, Столична община е поискала от страната 78 млн. евро (153 млн. лева.) дотация, като градът е подготвен да взе участие със лично финансиране в размер на 83 млн. евро (163 млн. лева.).

Това са парите, нужни за естественото действие на превоза, само че сигнали за разпределяне на спомагателни средства от държавния бюджет към този момент няма “, разяснява Терзиев.

Възможен излаз е отпущането на заем от общинския бюджет, само че това е затруднено от законовите ограничавания за разходване на средства при липса на нова финансова рамка.
Системни проблеми и надзор
Освен дефицита на средства, в изявлението се подчертава и върху метода, по който се образува икономическата рамка на превоза. В момента тя се възнамерява година за година, което пречи на дълготрайното прогнозиране на вложенията.

Кметът показва и съществени пропуски в поддръжката на техниката в общинските сдружения („ Автотранспорт “, „ Електротранспорт “ и ЦГМ). Той дава образци за порочни практики, при които остарели елементи се изписват като нови, което води до по-бързо изхабяване на скъпите транспортни средства. Тъй като принципал на тези сдружения е Общинският съвет, контролът върху тяхното ръководство остава отвън директните пълномощия на кметския екип, което постанова търсенето на по-голяма бистрота и одити посредством напън от страна на общинските съветници.

Припомняме, че предходната година, след митинги на транспортните служащи, бе гласувано нарастване на заплатите в бранша с 15%. Тази стъпка, въпреки и нужна за справяне с дефицита на фрагменти (в момента не доближават към 300 шофьори), усили оперативните разноски на транспортните сдружения.

В резултат на публичното напрежение и нуждата от незабавно преодоляване на обстановката, правителството отпусна 15 млн. лева дотация, предопределена да подкрепи Столичната община при покриване на нужните средства за заплати. Тази помощ обаче бе единствено отчасти решение на казуса, защото не гарантираше стабилно финансиране на системата.

Столичният общински съвет прие икономическата рамка на публичния превоз, която включваше поисканото нарастване на възнагражденията. Въпреки това, решението бе признато без задоволително политически консенсус и с неразбираеми параметри по отношение на дълготрайното застраховане на разноските, изключително след привършване на държавната дотация.

Заради тези запаси кметът Вaсил Терзиев върна рамката за ново разискване. В претекстовете си той уточни, че документът не предлага действително решение на структурните проблеми в превоза, в това число кадровия дефицит, остарялата техника и неналичието на дълготраен финансов запас. В последна сметка рамката бе дефинитивно призната, като политическият напън да не се позволява стачка в превоза надви над настояванията на кмета за по-дълбоки структурни промени.
Васил Терзиев градски превоз София недостиг дефицит София столичен градски превоз транспортни дружества