Какво направиха ромите с триметров Ленин
Какво се случва с паметниците от соца в Пловдив, споделя " Марица ".
През 1996 година с решение на Общинския съвет са отстранени всички монументи на партизани и комунисти. От тогава те стоят в буренясалия двор на " Метални структури " грай Рогошките гробища.
-->
Един Георги Димитров е прострян по този начин, че все едно е в мавзолея.
Паметниците са събрани там от уверения антикомунист Жорж Трак, който е на мнение, че никаква форма на вандализъм не би трябвало да се насърчава. Камо ли пък към творби на изкуството, измежду които има такива на огромни наши скулптори. Според Трак тези творби са свидетелства за историята, а тя би трябвало да се почита. В Пловдив обаче са захвърлени в Шекер махала. Някои от статуите са изгубили крайник, други - ръка, а много въобще не са оживели.
Интересни истории за някои от най-внушителните паметници в Града под тепетата споделя пред " Марица " Вихра Григорова, художник и дълготраен чиновник в Националната художествена изложба в Пловдив:
" Имаше пред Панаира един монумент на Ленин - ще седне или няма да седне. Хубав, неприятен, само че създател му беше проф. Любомир Далчев. Като го махнаха, заставам дълги години зад едни тараби на мястото, където щеше да е неосъщественият Археологически музей на Понеделник пазара.
Циганите потеглиха да го режат парче по парче, тъй като е меден. Аз още работих в Градската художествена изложба и тогава някой ми сподели да го взема на отговорно бранене. Казах им: Донесете го, ще го вардя! Ама той не може да мине през вратата - висок е над 3 метра. Не го взехме в галерията и този монумент май изчезна парче по парче ", спомня си Вихра Григорова.
За чистката на монументи от соца през 1996 година в Пловдив тя споделя:
" Старото монументално изкуство просто желаеха да го няма! На външната стена на Изложбената зала на Главната имаше барелеф на Васил Коларов от прочут ваятел, тъй като по този начин се споделяше улицата. Дойдоха напряко с бригада роми да го махат! Искаха да го карат за вторични първични материали. Карахме се, заплашвахме се, най-после го прибрах вътре.
То и Юлий Цезар не е бил стока, само че никой не счита да маха облика му от експозиции и да бута бронзовите му скулптури ", разяснява художникът.
През 1996 година с решение на Общинския съвет са отстранени всички монументи на партизани и комунисти. От тогава те стоят в буренясалия двор на " Метални структури " грай Рогошките гробища.
-->
Един Георги Димитров е прострян по този начин, че все едно е в мавзолея.
Паметниците са събрани там от уверения антикомунист Жорж Трак, който е на мнение, че никаква форма на вандализъм не би трябвало да се насърчава. Камо ли пък към творби на изкуството, измежду които има такива на огромни наши скулптори. Според Трак тези творби са свидетелства за историята, а тя би трябвало да се почита. В Пловдив обаче са захвърлени в Шекер махала. Някои от статуите са изгубили крайник, други - ръка, а много въобще не са оживели.
Интересни истории за някои от най-внушителните паметници в Града под тепетата споделя пред " Марица " Вихра Григорова, художник и дълготраен чиновник в Националната художествена изложба в Пловдив:
" Имаше пред Панаира един монумент на Ленин - ще седне или няма да седне. Хубав, неприятен, само че създател му беше проф. Любомир Далчев. Като го махнаха, заставам дълги години зад едни тараби на мястото, където щеше да е неосъщественият Археологически музей на Понеделник пазара.
Циганите потеглиха да го режат парче по парче, тъй като е меден. Аз още работих в Градската художествена изложба и тогава някой ми сподели да го взема на отговорно бранене. Казах им: Донесете го, ще го вардя! Ама той не може да мине през вратата - висок е над 3 метра. Не го взехме в галерията и този монумент май изчезна парче по парче ", спомня си Вихра Григорова.
За чистката на монументи от соца през 1996 година в Пловдив тя споделя:
" Старото монументално изкуство просто желаеха да го няма! На външната стена на Изложбената зала на Главната имаше барелеф на Васил Коларов от прочут ваятел, тъй като по този начин се споделяше улицата. Дойдоха напряко с бригада роми да го махат! Искаха да го карат за вторични първични материали. Карахме се, заплашвахме се, най-после го прибрах вътре.
То и Юлий Цезар не е бил стока, само че никой не счита да маха облика му от експозиции и да бута бронзовите му скулптури ", разяснява художникът.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ