Опасни ли са растителните мазнини
Какво не е наред с растителните мазнини? Редица учени, диетолози, лекари, откриватели и експерти по хранене вършат проучвания по този въпрос и споделят своите възгледи, съгласно които растителните мазнини не са толкоз потребни колкото си мислим.
Основният проблем се състои в това, че полиненаситените мазнини съдържат дълговерижни мастни киселини, които са извънредно нежни и нестабилни.
Ненаситените мазнини в някои сготвени храни устоят единствено няколко часа, дори и да бъдат съхранени в ледник. Оказва се, че те са основният провинен за застоялия усет на храните.
Установено е, че храненето със застояла храна, приготвена с растителни мазнини не е по-малко нездравословно от яденето на храни, в които те участват в прясно положение т.е. не са подлагани на термична обработка.
Това е по този начин, тъй като те се окисляват в доста по-висока степен откакто попаднат в тялото, влизайки там те са изложени на температури, които са задоволително високи да провокират токсични разпади, изключително, като се комбинират с непрестанно подаване на О2 и катализатори, като желязо.
Според тези учени даже когато дълго време не сме употребявали растителни мазнини, полиненаситените мастни киселини се резервират съхранени в тъканите, единствено с цел да бъдат освободени по време на стрес, недояждане и през нощта, когато човек е неподвижен и е задремал.
Направени са проучвания на съвсем всички елементи от тялото и се оказва, че изключително уязвима е ендокринната система и в частност щитовидната жлеза.
Забавянето на метаболизъма, ниския разход на сила, както и проблеми с щитовидната железа са постоянно срещани при хора, които прекалено използват растителни мазнини.
Дават за образец маргарина, който е придобит вследствие на сгъстяване на растителни мазнини, става известно, че транс-мастните киселини и трансмазнините се образуват при приемането му.
А пък транс мазнините към този момент са приети, като водещ фактор за сърдечно-съдови болести, рак, диабет и други хронични и съдбовни болести.