Какво искат жените? Екзистенциален въпрос, който стои в основата на

Какво желаят дамите ? Екзистенциален въпрос, който стои в основата на доста проблеми в актуалното общество и хиляди разрушени илюзии и сърца. Истината е, че множеството ни претенции са извънредно елементарни , въпреки и изцяло неразбираеми за половинките ни. Те като че ли не схващат от подмятания, а когато станем директни в настояванията си, се трансформираме в невротични луди, които не знаят какво желаят.

Така, дано да е ясно. Минах четиридесетака преди няколко години, не е значимо преди какъв брой, все пак не е учтиво да питаш една жена за точната й възраст. Работя, имам две деца, брачен партньор и куп дивотии, с които би трябвало да се оправям на ежедневна база.

Обичам всички – работата си, децата и брачна половинка си, само че няма да укривам, че има моменти, в които не ми устоят нервите . Има моменти, в които всичко ми идва допълнително. Ще кажете – е, какво толкоз, всички сме в това състояние? Ама, тъкмо това ме тормози – за какво всички сме в това състояние? Защо всеобщо се чака, че дамата би трябвало да дава отговор за всичко в фамилията, да върви на работа – това не е наложително въпреки всичко, само че не е неприятно да носи пари у дома, а и да не забравяме – да се грижи за поддържането на еротичния огън в фамилното ложе.

И по този начин, в случай че не е ясно, една жена действително извършва няколко специалности в всекидневието си.  

Детегледачка , тъй като децата изискват непрекъснати и всеотдайни грижи, чистачка,  тъй като я ми кажете кой ще я чисти тази къща, професионалистка , т.е. да се потвърждава и бори в съответната професионална среда, и на последно, но не по значимост място – идеалната държанка , способна да поддържа интереса на брачна половинка си непрекъснато, с цел да задържи вниманието на обичания. Е, кажете ми, това елементарно ли ви се вижда?  Ами, не, ще кажете, но истината е, че това не е толкоз мъчно, в случай че мъжете в близост са идеални. Но те не са, както прочее и ние не сме.

Затова е време да се вземем в ръце и да ги научим, че ние можем да бъдем всичко това, само че ни е нужно схващане и поддръжка в избрани моменти.

И по този начин, най-накрая стигаме до същността на съответната тематика. Представете си една типична за множеството фамилни двойки обстановки. Прибирате се от работа, прибрали сте децата и до момента в който вие се мъчите да скалъпите нещо за вечеря, той се тръшка на дивана да си почине – бил е на работа и е доста изтощен. Въобще не загатвам, че когато се засичате на вратата и влизате по едно и също време вкъщи, той се обръща към вас с въпроса:  Какво има за ястие? – обичано, нали? Е, мисля си, че в тъкмо този миг е значимо да не избухвате , тъй като това мигновено подсигурява разгарянето на нежелана фамилна стихия. Съберете дребното сила , която ви е останала, и с усмивка си сипете една чаша вино и се метнете на дивана и вие. Вероятно той няма да остане удовлетворен, само че в случай че не се напрягате ненужно, ще избегнете разприте и той в един миг ще разбере, че всички имаме потребност от един час успокоение, диван и чаша вино.

А кой ще подготви вечерята? Ами, не знам, може да се редувате – единия ден сте вие, а на идващия той. Или откакто починете, просто станете и пригответе нещо дружно. Децата ще се оправят, не ги мислете, те също имат потребност от малко отмора, а и не познавам дете, което желае да вечеря незабавно откакто се прибере в къщи. 

 
Какво желаят дамите? Едни палачинки през уикенда, апелирам!