Какво губим като общество от многото и тежки катастрофи по

...
Какво губим като общество от многото и тежки катастрофи по
Коментари Харесай

След новините: Какво губим като общество от големия брой катастрофи по пътищата

Какво губим като общество от многото и тежки произшествия по пътищата? Освен големия брой жертви и психологичната контузия за техните близки, това ни коства и съвсем два % от брутния вътрешен артикул всяка година.

Това детенце няма да бъде възпитаник, няма да бъде юноша, няма да има и семейство.

" Няма съвсем българско семейство в по-широкия кръг, който да не е участник в злополука ", съобщи Владимир Тодоров, Българска асоциация на потърпевши при произшествия.

" Имаме доста източници на контузии, които поддържаме и не сътворяваме превантивна система за удържането им, вървим след дъжд качулка ", добави доктор Пламен Димитров, психолог.

" Катастрофите бъркат в джоба на всеки ", счита Владимир Тодоров.

" Говорим за милиарди, които се губят в годините, милиарди евро, които се губят ", разяснява проф. доктор Христина Николова, началник катедра " Икономика на превоза и енергетиката " в УНСС.

Катастрофите водят до по-голяма беднотия. Те водят до беднотия на цялото общество ", добави Владимир Тодоров.

Твърде доста хора губят живота си в произшествия у нас. В пъти повече от съвсем всички страни в Европейския съюз. Над 6000 души са починали на пътя за 10 години. Над 84 000 са били тежко ранени. Това има своята цена, която плащаме групово като общество.



" Един град като Банско е липсващ, а един град като Ямбол е с ранени и потърпевши за последните 10 години ", съобщи Владимир Тодоров, Българска асоциация на потърпевши при произшествия.

" Когато приказваме за това, че сме с най доста жертви на пътя има случаи, в които споделят " е, България е толкоз дребна, няма чак толкоз доста жертви ", само че в действителност приказваме за преизчисляване на един милион население и там нормално сме отпред на европейската ранглиста ", добави проф. доктор Христина Николова, началник катедра " Икономика на превоза и енергетиката " в УНСС.



Какво в действителност губи обществото, когато стане тежка злополука? Проф. Николова от години изследва този въпрос.

" Ако сумираме за последните 10 години, всички тези загуби възлизат на над 27 милиарда евро за страната ни, тъй че приказваме за нещо стресиращо в действителност ", съобщи проф. доктор Христина Николова.

" Ако желаеме да го считаме в километри автомагистрали, в случай че желаеме да го считаме като лечебни заведения, в учебни заведения. Това е голям запас, който цялото ни общество губи ", разяснява Владимир Тодоров, Българска асоциация на потърпевши при произшествия.

Съществува европейска методика, която регистрира икономическата и обществената цена на пътнотранспортните катастрофи.

" За Европа междинната стойност на човешкия живот, изгубен в ПТП се прави оценка на към 2,9 млн евро. По една методика за трансфер на тези стойности и за адаптиране на тези стойности на национално равнище, тази стойност на човешкия живот за България е преизчислена на база на Брутният вътрешен продукт на глава от популацията по паритет на покупателна дарба и несъмнено показател на потребителски цени за годините, все още почти на милион и 700 000 евро ", разясни проф. доктор Христина Николова, началник катедра " Икономика на превоза и енергетиката " в УНСС.

Това е разбивката на разноските за починали в пътнотранспортни катастрофи у нас за 10 години. Така излиза наяве, че единствено за година разноските за починали в произшествия са към един милиард евро.

" Имаме две основни групи с разноски, които можем да оценим стопански. На първо място това е загубата на създадена продукция от позиция на присъединяване на хората, които са потърпевши или починали в произшествия и втората група разноски това са т.нар нематериални разноски - или още от британски хумън кост - разноските, свързани с породена болежка, страдалчество ", посочи проф. доктор Христина Николова.



Разходите за стопанската система от настъпили произшествия се пресмятат по отношение на няколко индикатора - човешко богатство - тук се включва изгубения човешки живот, тежките и леки пострадвания, загуба на продуктивност, медицински и административни разноски.

" Това са директни и косвени загуби като тук влизат повредената инфраструктура, разрушените пътища, болничния престой, медицинските разходи, които се вършат, престоят по-късно в реанимационни положения, натоварванията на пенсионната система, тъй като ние годишно имаме към 550-600 починали, само че имаме 8000-9000 тежко инвалидизирани хора, които в действителност влизат в обществената и пенсионната система ", съобщи Владимир Тодоров, Българска асоциация на потърпевши при произшествия.

" Статистиката на европейско равнище демонстрира, че към 50% от разноските, които пораждат в здравната система за лекуване на потърпевши, за първа помощ, незабавна помощ, след това болнично, извънболнично са към 50 % покрити от застр система, останалите са за сметка на цялото общество. Над 55% от загубите на продукция остават за сметка на обществото, остават за сметка на фирмите, в които работят тези хора ", добави проф. доктор Христина Николова, началник катедра " Икономика на превоза и енергетиката " в УНСС.

Губим близо два % от брутния си вътрешен артикул на година в резултат на големия брой тежки катастрофи, които позволяваме на пътя. За множеството европейски страни процентът е под единица. Анализът на загубите дава опция да се съпостави кое е по-изгодно за страната - да вложи средства в предварителна защита или да търпи загубите от злополуките.

" При всички случаи разноските, които пораждат в резултат на тези произшествия, са доста по огромни в сравнение с това, което страната би вложила, с цел да понижи ПТП и усъвършенства пътната сигурност, т.е. ще се види, че облагата бих споделила или изгодите за обществото от това да се усъвършенства пътната сигурност ще бъдат големи. Има цели публични браншове, на които бюджетите са на такава стойност, ние губим един публичен бранш и финансирането за него поради ПТП и разноските, които пораждат вследствие от тях ", съобщи проф. доктор Христина Николова.

" Основно умират младежи, дами в детеродна възраст, към 30 деца умират всяка година, това е една класна стая остава празна на 15 септември. Така че с изключение на персоналните нещастия, страдания, черни забрадки, почернени фамилии, злополуките бъркат в джоба на всеки един от нас и то бъркат доста съществено ", добави Владимир Тодоров.

Сметките демонстрират, че за страната е доста по-евтино да постави старания, с цел да понижи злополуките, в сравнение с да покрива разноските за тях. Въпреки това дебатът какво би трябвало да се промени, с цел да се овладее тази рецесия мъчно стартира.

" Непопулярни ограничения би трябвало да се вкарат, ограничения, които ще бъдат в ущърб на пътните хулигани, да се лишават колите на пияните водачи, да се сътвори система за събиране на санкциите. на булеварда злощастния, на който починаха двама млади души за един месец са установени 13 хиляди нарушавания на скоростта. В същото време пътна полиция разполага единствено с три камери. От другата страна Столична община разполага с 600 камери, само че двете системи не са свързани. Защо? ", попита Владимир Тодоров, Българска асоциация на потърпевши при произшествия.

Първите три месеца на тази година в произшествия са починали 109 души - по един, даже двама души всеки ден. Тази конюнктура на неустановеност основава тревога в обществото. Това от своя страна генерира разноски за терапия, само че и затваря порочния кръг, при който невъзможността да се оправиш с проблемите постоянно води до експанзия на пътя.

" Агресивното шофиране, изобщо държанието на пътя е въплъщение на положението ни ", съобщи доктор Пламен Димитров, психолог.

Българска национална телевизия: Тоест живеем в едно травмирано общество?

Д-р Пламен Димитров: Това е хронично, те са главният фактор в спокойно време хората да се връщат с психически контузии, сходни на тези на военните бойни дейности, където умират хора и се убиват. Загубите от загуба на работоспособността, неявяване, големите медицински и други разноски, тъй като и психотерапията е скъпа и когато човек би трябвало да възвърне себе си и е изгубил значими хора, всичко това има икономическо измерение, само че най-важното е това, че човек не е себе си, има потребност от помощ и когато тя не му се обезпечи в точния момент носи със себе си всички тези мемоари.

" Когато приказваме за злополука, това е злополука за цялото семейство. Променя се битието на цялото фамилии, дори на няколко фамилии. При умрял човек остават сираци, трансформира се материалното състояние, цялостна промяна в отрицателен аспект на няколко фамилии. Когато се качат 4 души и не дай си боже те загинат и откъм гърба има 40-50 души, които страдат прочувствено, и на които им се прекатурва животът ", сподели още Владимир Тодоров, Българска асоциация на потърпевши при произшествия.

Цената, която плащаме като общество за това, че десетилетия не се оправяме с нарушителите на пътя е извънредно висока. И като пари и като психическо здраве, и несъмнено като загуба на живот. Въпросът е желаеме ли това да се промени.
Източник: bnt.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР