„Животът няма „аУтокорект“: Платформата „Как се пише?“ подготвя в Threads зрелостниците за матурата
Идеята за платформата „ Как се написа? “ се заражда през 2012 година, а неин основател е Павлина Върбанова – лекар по български език. Първоначално тя споделя за плана със своето семейство и с приятелите си, които я поддържат в начинанието. Върбанова усеща острата липса от платформа, която да дава допустимо най-пълна информация за всички правописни, граматични и пунктуационни правила.
Тогава доктор Павлина Върбанова основава и собствен блог, където хората имат опцията да ѝ задават въпроси, а тя им дава отговор под формата на мнения. В един миг тя стартира да се пита дали не би било по-удобно за хората да има разполагаем уебсайт с подготвени отговори на въпроси, които всекидневно изникват в писмената процедура, когато човек се двоуми по какъв начин вярно да напише някоя дума.
По-лесно е думата да бъде тествана в интернет, въпреки всичко към този момент са доста малко хората, които употребяват хартиени справочници. Стори ми се, че форматът въпрос – отговор е доста подобаващ и по тази причина го заложих в основата на уеб страницата „ Как се написа? “, описа пред Economic.bg доктор Павлина Върбанова.
И макар че на уеб страницата може да бъде открита доста информация, платформата няма упоритостите да покрива всички потребности, тъй като въпреки всичко наличието се основава само от Павлина Върбанова. „ Как се написа? “ няма външно финансиране, а единствените приходи за уеб страницата са от дарения на потребителите.
„ Няма по какъв начин сама да основа аналог на Официалния правописен речник на българския език, който е незаместим ”, сподели тя.
Върбанова изясни, че е в действителност ненадейно, че са минали цели 12 години, в които не се е появил нито един различен уебсайт, който да конкурира „ Как се написа? “. За нея е значимо да има повече надеждни платформи, където хората да имат опцията да вършат правописни, граматични и пунктуационни информации.
На 23 април 2012 година уеб сайтът потегли с 850 изявления, а сега те са над 3600 ”, добави доктор Върбанова.
„ Животът няма „ аУтокорект “
Преди броени дни платформата „ Как се написа? “ започва новаторска акция за просветеност в помощ на дипломиращите се дванадесетокласници. Под надпис „ Животът няма „ аУтокорект “ на 27 март, 50 дни преди държавния зрелостен изпит (ДЗИ) по български език и литература, стартира публикуването на задания и правила в първото по рода си цифрово пособие. Тo е особено ориентирано към повишение на резултатите от матурата и се осъществя в една от най-актуалните измежду младежите обществени мрежи – Threads, част от групата на Meta. Зад идеята застават редица известни персони, измежду които и писателят Георги Господинов.
От една страна, надписът на акцията „ Животът няма „ аУтокорект “ е увещание за зрелостниците, че знанията са значими и в случай че в мрежата има коригираща стратегия, която да показва грешките им, в същинския живот не е по този начин. В бъдеще, когато младежите би трябвало да вземат значими решения за своя живот, няма да има стратегия, която да ги направлява, по тази причина е нужно те да изградят у себе си сериозна основа от компетентности и умения. От друга страна, самата приложимост измежду млaдежите на „ аУтокорект “ е нерегламентирана от Официалния правописен речник, а на български език редовно се образуват комплицирани съществителни с първа част „ авто- “ – кратко от „ автоматизиран “.
Организатори на самодейността са доктор Павлина Върбанова, Доротея Николова, учителка по български език и литература, и организация Huts Group, отпред с креативните шефове Иван Ланджев и Драгомир Дончев.
Знанията и опитът на екипа на „ Как се написа? “ се комбинират по доста добър метод с творчеството и забавните хрумвания на нашите сътрудници от рекламната организация. Надяваме се да стигнем до повече зрелостници в обществените мрежи. Призоваваме младежите да ни последват, тъй като там ще намерят потребни задания по модела на ДЗИ по български език и литература (БЕЛ) ”, изясни доктор Върбанова.
В Threads ежедневно се разгласяват тестови въпроси, правила и образци в жанр, непосредствен до попкултурата, която вълнува множеството представители на поколението Z – хората, родени сред 1996-а и 2010 година За болшинството от тях това е първото място онлайн, където поддържат връзка главно посредством писане, тъй като считат Фейсбук за демоде, а Instagram разчита по-скоро на образна връзка, а не толкоз на текстова.
„ На идващия ден ние споделяме кой е правилният отговор на въпросите от предния ден и обясняваме за какво този отговор е верен, къде са позволени неточности в примерните фрази и кои езикови правила са нарушени. Нашата цел е да оказваме помощ на зрелостниците по един забавен метод, да ги накараме да мислят и да ги насочим към „ Как се написа? “, където има доста повече информация ”, описа доктор Павлина Върбанова.
Статистически закономерностите, свързани с пропуските в образованието по граматика и правопис на родния език, се откриват с анкетите, които се организират на платформата „ Как се написа? “. 32 на 100 от участвалите в допитването, да вземем за пример, не владеят разпоредбите за приложимост на бройната форма, а 71% не се оправят с пунктуацията.
Не всички представители на поколението Z отиват при планината – в нашия случай при правописните, граматичните и пунктуационни правила – по тази причина планината – в наше лице – отива при тях. Ние желаеме да покажем на зрелостниците, че те могат да съумеят, само че просто би трябвало да положат старания, с цел да научат езиковите правила и да се упражняват ”, добави тя.
Върбанова акцентира, че с тази акция екипът на „ Как се написа? “ не може да изземе функционалностите на учебното заведение и да замести работата на учителите по български език и литература.
„ Опитваме се да допълним методите, по които се усвояват познания и да дадем един спомагателен запас на зрелостниците. Учителите, които преценяват, че нашето цифрово пособие е потребно за тях, могат да насочат учениците си, като им кажат, че и в обществените мрежи могат да се приготвят за матурата по български език и литература ”, сподели още доктор Върбанова.
По думите ѝ огромна част от учениците в България имат проблем с мотивацията, тъй като не намират смисъл в това да усвояват нови познания и да получат тапия за приключено приблизително обучение, а посредством цифровото пособие екипът на „ Как се написа? “ се надява да промени тази наклонност.
Ниските резултати на матурата по БЕЛ
Миналогодишният междинен триумф на матурата по български език и литература беше извънредно невисок – добър 3.93, или приблизително 50.14 точки. За първи път резултатът слезе под 4.00, слабите оценки са съвсем 18% и в случай че наклонността се резервира, скоро междинният триумф ще стане в действителност междинен 3. Павлина Върбанова очерта няколко съществени аргументи, които, съгласно нея, водят до тези ниски резултати.
Освен ниската мотивация на учениците, една от обективните аргументи е все по-голямата отдалеченост, която се обрисува сред книжовния български език и езика, на който приказват младежите. Езиковите правила не са претърпели основни промени от 1945 година – интервал от съвсем 80 години – и това стартира да пречи на преодоляването на книжовните правила от страна на младежите ”, съобщи тя.
Според нея натовареността на образователните стратегии по български език и литература, както и по другите предмети, също е доста огромна. Затова е нужна деликатна просветителна промяна – развой, който обаче няма да е елементарен, тъй като евентуално ще се надигне писък от страна на обществото.
„ Затова е добре да се слагат реалистични цели – да се заложат не толкоз амбициозни задания, колкото постижими такива. Трябва да се насочим към трайното преодоляване на познания и умения, тъй като в устрема си учителите да научат учениците на доста неща, на тях не им остава време да затвърждават и упражняват нужните умения ”, сподели доктор Павлина Върбанова.
„ Учителите поставят големи старания да научат учениците си, само че в последните години те не получават поддръжка нито от страна на родителите, нито от страна на обществото. Това не е обвиняване, само че ние като че ли към момента не сме проумели смисъла на това, че би трябвало да оказваме помощ на педагозите в техния блян да образоват децата ни ”, добави тя.
По думите ѝ учениците би трябвало да имат опцията да учат и модерни литературни творби, които са на близки до тях тематики – би било по-полезно за младежите да разсъждават върху модерни проблеми, в сравнение с върху такива, които са били настоящи преди два века.
Факт е, че британският език е извънредно нужен на учениците и стремежът им да го овладеят е изцяло натурален – най-вероятно това ще е работният им език в бъдеще. Лошото е, когато преодоляването на родния език не е полезност, това е тревожното ”, твърди доктор Върбанова.
Според нея част от настройката за занемаряване на българския език се дължи и на тона, на метода, по който се приказва за него, тъй като в медийното пространство непрекъснато се натъртва на това какъв брой е необразован българинът.
„ С този поучителен звук няма да реализираме нищо, единствено бихме отблъснали младежите от техния роден език ”, сподели още тя.
До 17 май, когато ще се организира матурата по БЕЛ, на страницата на „ Как се написа? “ в Threads всеки ден ще бъдат оповестени правила и въпроси по формата на ДЗИ.
Тогава доктор Павлина Върбанова основава и собствен блог, където хората имат опцията да ѝ задават въпроси, а тя им дава отговор под формата на мнения. В един миг тя стартира да се пита дали не би било по-удобно за хората да има разполагаем уебсайт с подготвени отговори на въпроси, които всекидневно изникват в писмената процедура, когато човек се двоуми по какъв начин вярно да напише някоя дума.
По-лесно е думата да бъде тествана в интернет, въпреки всичко към този момент са доста малко хората, които употребяват хартиени справочници. Стори ми се, че форматът въпрос – отговор е доста подобаващ и по тази причина го заложих в основата на уеб страницата „ Как се написа? “, описа пред Economic.bg доктор Павлина Върбанова.
И макар че на уеб страницата може да бъде открита доста информация, платформата няма упоритостите да покрива всички потребности, тъй като въпреки всичко наличието се основава само от Павлина Върбанова. „ Как се написа? “ няма външно финансиране, а единствените приходи за уеб страницата са от дарения на потребителите.
„ Няма по какъв начин сама да основа аналог на Официалния правописен речник на българския език, който е незаместим ”, сподели тя.
Върбанова изясни, че е в действителност ненадейно, че са минали цели 12 години, в които не се е появил нито един различен уебсайт, който да конкурира „ Как се написа? “. За нея е значимо да има повече надеждни платформи, където хората да имат опцията да вършат правописни, граматични и пунктуационни информации.
На 23 април 2012 година уеб сайтът потегли с 850 изявления, а сега те са над 3600 ”, добави доктор Върбанова.
„ Животът няма „ аУтокорект “
Преди броени дни платформата „ Как се написа? “ започва новаторска акция за просветеност в помощ на дипломиращите се дванадесетокласници. Под надпис „ Животът няма „ аУтокорект “ на 27 март, 50 дни преди държавния зрелостен изпит (ДЗИ) по български език и литература, стартира публикуването на задания и правила в първото по рода си цифрово пособие. Тo е особено ориентирано към повишение на резултатите от матурата и се осъществя в една от най-актуалните измежду младежите обществени мрежи – Threads, част от групата на Meta. Зад идеята застават редица известни персони, измежду които и писателят Георги Господинов.
От една страна, надписът на акцията „ Животът няма „ аУтокорект “ е увещание за зрелостниците, че знанията са значими и в случай че в мрежата има коригираща стратегия, която да показва грешките им, в същинския живот не е по този начин. В бъдеще, когато младежите би трябвало да вземат значими решения за своя живот, няма да има стратегия, която да ги направлява, по тази причина е нужно те да изградят у себе си сериозна основа от компетентности и умения. От друга страна, самата приложимост измежду млaдежите на „ аУтокорект “ е нерегламентирана от Официалния правописен речник, а на български език редовно се образуват комплицирани съществителни с първа част „ авто- “ – кратко от „ автоматизиран “.
Организатори на самодейността са доктор Павлина Върбанова, Доротея Николова, учителка по български език и литература, и организация Huts Group, отпред с креативните шефове Иван Ланджев и Драгомир Дончев.
Знанията и опитът на екипа на „ Как се написа? “ се комбинират по доста добър метод с творчеството и забавните хрумвания на нашите сътрудници от рекламната организация. Надяваме се да стигнем до повече зрелостници в обществените мрежи. Призоваваме младежите да ни последват, тъй като там ще намерят потребни задания по модела на ДЗИ по български език и литература (БЕЛ) ”, изясни доктор Върбанова.
В Threads ежедневно се разгласяват тестови въпроси, правила и образци в жанр, непосредствен до попкултурата, която вълнува множеството представители на поколението Z – хората, родени сред 1996-а и 2010 година За болшинството от тях това е първото място онлайн, където поддържат връзка главно посредством писане, тъй като считат Фейсбук за демоде, а Instagram разчита по-скоро на образна връзка, а не толкоз на текстова.
„ На идващия ден ние споделяме кой е правилният отговор на въпросите от предния ден и обясняваме за какво този отговор е верен, къде са позволени неточности в примерните фрази и кои езикови правила са нарушени. Нашата цел е да оказваме помощ на зрелостниците по един забавен метод, да ги накараме да мислят и да ги насочим към „ Как се написа? “, където има доста повече информация ”, описа доктор Павлина Върбанова.
Статистически закономерностите, свързани с пропуските в образованието по граматика и правопис на родния език, се откриват с анкетите, които се организират на платформата „ Как се написа? “. 32 на 100 от участвалите в допитването, да вземем за пример, не владеят разпоредбите за приложимост на бройната форма, а 71% не се оправят с пунктуацията.
Не всички представители на поколението Z отиват при планината – в нашия случай при правописните, граматичните и пунктуационни правила – по тази причина планината – в наше лице – отива при тях. Ние желаеме да покажем на зрелостниците, че те могат да съумеят, само че просто би трябвало да положат старания, с цел да научат езиковите правила и да се упражняват ”, добави тя.
Върбанова акцентира, че с тази акция екипът на „ Как се написа? “ не може да изземе функционалностите на учебното заведение и да замести работата на учителите по български език и литература.
„ Опитваме се да допълним методите, по които се усвояват познания и да дадем един спомагателен запас на зрелостниците. Учителите, които преценяват, че нашето цифрово пособие е потребно за тях, могат да насочат учениците си, като им кажат, че и в обществените мрежи могат да се приготвят за матурата по български език и литература ”, сподели още доктор Върбанова.
По думите ѝ огромна част от учениците в България имат проблем с мотивацията, тъй като не намират смисъл в това да усвояват нови познания и да получат тапия за приключено приблизително обучение, а посредством цифровото пособие екипът на „ Как се написа? “ се надява да промени тази наклонност.
Ниските резултати на матурата по БЕЛ
Миналогодишният междинен триумф на матурата по български език и литература беше извънредно невисок – добър 3.93, или приблизително 50.14 точки. За първи път резултатът слезе под 4.00, слабите оценки са съвсем 18% и в случай че наклонността се резервира, скоро междинният триумф ще стане в действителност междинен 3. Павлина Върбанова очерта няколко съществени аргументи, които, съгласно нея, водят до тези ниски резултати.
Освен ниската мотивация на учениците, една от обективните аргументи е все по-голямата отдалеченост, която се обрисува сред книжовния български език и езика, на който приказват младежите. Езиковите правила не са претърпели основни промени от 1945 година – интервал от съвсем 80 години – и това стартира да пречи на преодоляването на книжовните правила от страна на младежите ”, съобщи тя.
Според нея натовареността на образователните стратегии по български език и литература, както и по другите предмети, също е доста огромна. Затова е нужна деликатна просветителна промяна – развой, който обаче няма да е елементарен, тъй като евентуално ще се надигне писък от страна на обществото.
„ Затова е добре да се слагат реалистични цели – да се заложат не толкоз амбициозни задания, колкото постижими такива. Трябва да се насочим към трайното преодоляване на познания и умения, тъй като в устрема си учителите да научат учениците на доста неща, на тях не им остава време да затвърждават и упражняват нужните умения ”, сподели доктор Павлина Върбанова.
„ Учителите поставят големи старания да научат учениците си, само че в последните години те не получават поддръжка нито от страна на родителите, нито от страна на обществото. Това не е обвиняване, само че ние като че ли към момента не сме проумели смисъла на това, че би трябвало да оказваме помощ на педагозите в техния блян да образоват децата ни ”, добави тя.
По думите ѝ учениците би трябвало да имат опцията да учат и модерни литературни творби, които са на близки до тях тематики – би било по-полезно за младежите да разсъждават върху модерни проблеми, в сравнение с върху такива, които са били настоящи преди два века.
Факт е, че британският език е извънредно нужен на учениците и стремежът им да го овладеят е изцяло натурален – най-вероятно това ще е работният им език в бъдеще. Лошото е, когато преодоляването на родния език не е полезност, това е тревожното ”, твърди доктор Върбанова.
Според нея част от настройката за занемаряване на българския език се дължи и на тона, на метода, по който се приказва за него, тъй като в медийното пространство непрекъснато се натъртва на това какъв брой е необразован българинът.
„ С този поучителен звук няма да реализираме нищо, единствено бихме отблъснали младежите от техния роден език ”, сподели още тя.
До 17 май, когато ще се организира матурата по БЕЛ, на страницата на „ Как се написа? “ в Threads всеки ден ще бъдат оповестени правила и въпроси по формата на ДЗИ.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ