Пет неща, които британците откриват от руснаците
Какво е общото сред мините и масления крем? За англичаните и двете са „ донесени “ от Русия.
Кожи
Джордж III от Обединеното кралство, 1793 година, Гейнсбъро Дюпон/Кралска колекция/Замъкът Уиндзор/Свободни източници; Кралица Виктория, 1838 г./Британски музей/Свободни източници
Когато британските търговци откриват контакти с Московското царство през XVI в., кожите скоро стават най-важната, най-скъпа и най-луксозна стока, която стартират да внасят от съветските земи.
Не единствено че самите англичани не могат да ловуват самури, катерици, сребърни лисици и невестулки в сибирските гори – даже и руснаците не могат да го вършат както би трябвало. Животните би трябвало да се залавят деликатно, с цел да може кожите им да не бъдат повредени, и единствено коренните сибирски нации знаят по какъв начин да го вършат. Местните съветски управляващи получават кожите на животните като знак на респект от коренните нации и по-късно ги продават на британските търговци.
Във Англия скъпите (и първокласно топли!) московски кожи са наричани „ съветско злато “. „ Изисканите кожи, чиято приложимост бе лимитирана от законите против непотребния лукс и които значително са симптом за позиция или сан, идват главно от Балтика или от Русия “, написа английският историк Едуин Рич.
Слюда
Слюден прозорец. Русия, края на 17-ти – началото на 18-ти век. дърво, слюда, калайСвободни източници
Друга първокласна стока е слюдата от Русия. Тя е толкоз мощно асоциирана с Московското царство, че става известна като „ московско стъкло “ или „ мусковит “. Слюдата е минерал, който се състои от кристали, които могат да бъдат разточвани в еластични листове. Затова слюдата се употребява като сурогат на стъклото, който се радва на известност в Англия през XVI век. Всички, в случай че не и задачите количества, се внасят от Русия.
Британците употребяват мусковита за остъкляване на прозорци на къщи, файтони и за улични лампи, тъй като материала устоя на температурните спадове и не се деформира. Поетът Джордж Търбървил, който посещава Русия през 1568 година, признава, че „ даже стъклото не дава по-добра светлина (от мусковита) “.
Хайвер
Legion Media
Белугата, която се счита, че дава най-хубавия черен хайвер, се среща в обилие в Каспийско море, където иранските и съветските риболовци я ловят още от времената, когато хайверът не е прочут в Европа. През Средновековието той се популяризира в Европа и в Англия – още през 1254 година крал Едуард II издава декрет, с който афишира есетрата за кралска риба. Това значи, че всяка белуга, хваната покрай или в Британия, би трябвало да бъде доставена на кралската софра.
Но освен британският кралски двор обича хайвер; той се изнася от Русия и за Нидерландия, Испания, Франция и на други места. Само през интервала от 1651 до 1653 година Архангелското пристанище, както написа шведският търговец Йохан де Родес, продава над 320 тона хайвер.
Морски мини
Библиотека на Конгреса
Кримската война (1853-1856) е опустошителна за Русия както във военно, по този начин и в дипломатическо отношение. Един от епизодите ѝ обаче се оказва в действителност прочут за съветските военни техници. На Мориц Херман декор Якоби – пруски инженер на съветска работа, се приписва изобретяването на морските мини. Поставени на дъното на морето, те са свързани с брега с кабел. Мощта на детонацията е към 14 кг черен барут.
През 1854 година 60 мини на Якоби са заложени покрай крепостите „ Павел “ и „ Александър “ (Кронщат), с цел да попречат на английския Балтийски флот да я нападна. Когато през юли 1855 година британският Балтийски флот доближава Кронщат, мините повреждат четири кораба, след което вицеадмирал Чарлз Джон Непиър издава заповед флотът му да се отдръпна и отхвърля да нападна Виборг и Свеаборг. Руският императорски военноморски флот става първият в международната военна история, който употребява морски мини не спорадично, а като детайл от планувана военноморска тактика. Руските морски мини остават най-хубавите в света чак до началото на XX век. През Първата международна война Американският военноморски флот и английският Кралски военноморски флот сполучливо основават Северния бараж, чиято цел е да пази Британските острови от немските кораби и подводници.
Масло (и маслен крем)
Jupiterimages/Getty Images
Когато посещават Русия за кожа, слюда и коноп, британските търговци се срещат и с необикновен метод за правене на масло. Топеното масло, което е млечна лой, отделена от твърдите субстанции в млякото и водата посредством размразяване, е методът, по който руснаците подготвят масло, и той става доста известен измежду британската аристокрация.
И до през днешния ден в Англия има „ съветско “ масло – само че го назовават „ съветски млечен крем “, който съдържа единствено две съставки – масло и подсладено кондензирано мляко, което единствено по себе си е съветски феномен.
създател: ГЕОРГИ МАНАЕВ
източник: bg.rbth.com
Кожи
Джордж III от Обединеното кралство, 1793 година, Гейнсбъро Дюпон/Кралска колекция/Замъкът Уиндзор/Свободни източници; Кралица Виктория, 1838 г./Британски музей/Свободни източници
Когато британските търговци откриват контакти с Московското царство през XVI в., кожите скоро стават най-важната, най-скъпа и най-луксозна стока, която стартират да внасят от съветските земи.
Не единствено че самите англичани не могат да ловуват самури, катерици, сребърни лисици и невестулки в сибирските гори – даже и руснаците не могат да го вършат както би трябвало. Животните би трябвало да се залавят деликатно, с цел да може кожите им да не бъдат повредени, и единствено коренните сибирски нации знаят по какъв начин да го вършат. Местните съветски управляващи получават кожите на животните като знак на респект от коренните нации и по-късно ги продават на британските търговци.
Във Англия скъпите (и първокласно топли!) московски кожи са наричани „ съветско злато “. „ Изисканите кожи, чиято приложимост бе лимитирана от законите против непотребния лукс и които значително са симптом за позиция или сан, идват главно от Балтика или от Русия “, написа английският историк Едуин Рич.
Слюда
Слюден прозорец. Русия, края на 17-ти – началото на 18-ти век. дърво, слюда, калайСвободни източници
Друга първокласна стока е слюдата от Русия. Тя е толкоз мощно асоциирана с Московското царство, че става известна като „ московско стъкло “ или „ мусковит “. Слюдата е минерал, който се състои от кристали, които могат да бъдат разточвани в еластични листове. Затова слюдата се употребява като сурогат на стъклото, който се радва на известност в Англия през XVI век. Всички, в случай че не и задачите количества, се внасят от Русия.
Британците употребяват мусковита за остъкляване на прозорци на къщи, файтони и за улични лампи, тъй като материала устоя на температурните спадове и не се деформира. Поетът Джордж Търбървил, който посещава Русия през 1568 година, признава, че „ даже стъклото не дава по-добра светлина (от мусковита) “.
Хайвер
Legion Media
Белугата, която се счита, че дава най-хубавия черен хайвер, се среща в обилие в Каспийско море, където иранските и съветските риболовци я ловят още от времената, когато хайверът не е прочут в Европа. През Средновековието той се популяризира в Европа и в Англия – още през 1254 година крал Едуард II издава декрет, с който афишира есетрата за кралска риба. Това значи, че всяка белуга, хваната покрай или в Британия, би трябвало да бъде доставена на кралската софра.
Но освен британският кралски двор обича хайвер; той се изнася от Русия и за Нидерландия, Испания, Франция и на други места. Само през интервала от 1651 до 1653 година Архангелското пристанище, както написа шведският търговец Йохан де Родес, продава над 320 тона хайвер.
Морски мини
Библиотека на Конгреса
Кримската война (1853-1856) е опустошителна за Русия както във военно, по този начин и в дипломатическо отношение. Един от епизодите ѝ обаче се оказва в действителност прочут за съветските военни техници. На Мориц Херман декор Якоби – пруски инженер на съветска работа, се приписва изобретяването на морските мини. Поставени на дъното на морето, те са свързани с брега с кабел. Мощта на детонацията е към 14 кг черен барут.
През 1854 година 60 мини на Якоби са заложени покрай крепостите „ Павел “ и „ Александър “ (Кронщат), с цел да попречат на английския Балтийски флот да я нападна. Когато през юли 1855 година британският Балтийски флот доближава Кронщат, мините повреждат четири кораба, след което вицеадмирал Чарлз Джон Непиър издава заповед флотът му да се отдръпна и отхвърля да нападна Виборг и Свеаборг. Руският императорски военноморски флот става първият в международната военна история, който употребява морски мини не спорадично, а като детайл от планувана военноморска тактика. Руските морски мини остават най-хубавите в света чак до началото на XX век. През Първата международна война Американският военноморски флот и английският Кралски военноморски флот сполучливо основават Северния бараж, чиято цел е да пази Британските острови от немските кораби и подводници.
Масло (и маслен крем)
Jupiterimages/Getty Images
Когато посещават Русия за кожа, слюда и коноп, британските търговци се срещат и с необикновен метод за правене на масло. Топеното масло, което е млечна лой, отделена от твърдите субстанции в млякото и водата посредством размразяване, е методът, по който руснаците подготвят масло, и той става доста известен измежду британската аристокрация.
И до през днешния ден в Англия има „ съветско “ масло – само че го назовават „ съветски млечен крем “, който съдържа единствено две съставки – масло и подсладено кондензирано мляко, което единствено по себе си е съветски феномен.
създател: ГЕОРГИ МАНАЕВ
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ