Не разбирах значението на думата майка. Роден в ГУЛАГ разказва за живота в лагер
Какво е да се родиш и да прекараш първите 7 години от живота си в углавен лагер в Съюз на съветските социалистически републики? Как живее " зложелател на народа " и на " наследник на зложелател на народа " даже на независимост? Един към този момент възрастен мъж споделя историята си.
На 10 януари 1938 година първият трен с дами идва в лагера за съпруги на " изменници на родината " край град Акмолинск. Днес това е Астана, столицата на Казахстан. Известен като АЛЖИР (Акмолинский лагерь жен изменников родины – от руски), лагерът е един от многото под шапката на Главно ръководство на наказателните лагери - ГУЛАГ.
След шест месеца АЛЖИР към този момент е претъпкан - в него има 8000 затворнички. Съгласно решение на Централния изпълнителен комитет на Съюз на съветските социалистически републики от 8 юни 1934 година те са наказани на 5 до 10 години затвор или депортиране в отдалечен Сибир. Лагерът се простира на 30 хектара и има няколко клона.
Децата под 3-годишна възраст са изпратени там дружно с майките си. Но са отделени от тях.
Пианистката Олга Галперина е отведена в АЛЖИР, когато е бременна. Синът ѝ Георгий Каретников е първото дете, родено в лагера.
В изявление за в този момент, когато е към този момент 85-годишен, Георгий споделя спомените си от лагера, по какъв начин е видял майка си чак 7 години след раждането си, по какъв начин Едуард Шеварднадзе му е оказал помощ, макар че е наследник на " зложелател на народа " и по какъв начин е носил омразата си към руския режим през целия си живот.
" Скрила от руските управляващи " зложелател на народа
Олга Галперина приключва Киевската консерватория и е ученичка на известните музиканти Сергей Тарновски и Хайнрих Нойхаус. Когато се реалокира в Москва, тя провежда и управлява музикалното учебно заведение, което през днешния ден е колежът " Шопен ".
В началото на 1938 година е задържана. Причината е връзката ѝ с " зложелател на народа ". Твърди се, че е " знаела за контрареволюционната му активност, само че я е скрила от руските управляващи ". Когато е арестувана, тя към този момент е омъжена и дълго време не се е срещала с мъжа, с който е упрекната, че е имала спекулация. Но това няма значение. На 22 март 1938 година е наказана на 8 години трудов лагер.
Бащата на Георгий - Николай Каретников , е бил женен преди да се запознае с майка му, само че напуща брачната половинка си поради нея. След като Олга Галперина е задържана, той незабавно се връща при първата си жена.
Не ѝ е разрешено да роди в общите бараки, по тази причина се озовава в землянка, където към този момент има жена с бебе
Олга схваща, че е бременна, когато към този момент е в лагера, споделя през днешния ден синът ѝ - към този момент 85-годишният Георгий. Не ѝ е разрешено да роди в общите бараки, по тази причина се озовава в землянка, където към този момент има жена с бебе. Това е Рейчъл Месерер - майката на балерината Мая Плисецкая (бащата на Плисецкая е екзекутиран по-рано по време на политическите репресии - б.р.).
В АЛЖИР са затворени още певицата Лидия Русланова, актрисата Татяна Окуневская, писателката Галина Серебрякова.
Новородените неотложно са отнемани от майките им. Те могат да виждат децата си единствено до момента в който кърмят. Когато млякото свърши, визитите стопират.
" Не разбирах смисъла на думата майка "
Георгий има малко мемоари от детството си в лагера. Помни, че тъкмо зад детските бараки е имало трап, а след него бодлива тел. Понякога извеждали децата на разходка - по двойки и хванати за ръце. Възпитателката, също затворничка, от време на време посочвала в далечината към дамите затворнички: " Виж, ето я майка ти! "
" Но аз не разбрах за какво сочи към някаква жена. Не разбирах и смисъла на думата " майка ", спомня си мъжът.
Тогава той и останалите деца познават единствено възпитателката Сима Мойсеевна, която ги храни. С други възрастни не поддържат връзка. Никой не приказва за майките. Децата не честват рождените си дни.
" Детството ни като цяло беше като на растения: всичко се свеждаше до ястие и спане ", споделя Каретников. Така си изяснява и за какво спомените му са небогати.
Разходки има единствено напролет и лятото. Зад бодливата тел са се простирали поля от лалета и макове.
Но нашият свят беше стеснен от трап и бодлива тел
" И какъв брой доста желаех да бъда на тези поляни. Но нашият свят беше стеснен от трап и бодлива тел ", спомня си Георгий.
Всеки ден в детските бараки започвал в 6 часа с химна на Съветския съюз, който звучи по радиото.
Мразел химна - не е елементарно да стоиш прав, до момента в който още спиш. Единствената друга музика, която е чувал тогава в живота си, са били песните на майка му, до момента в който го кърми. " Музиката беше в паметта ми, бях я попил с майчиното мляко " - типичен приспивни песни на Моцарт, Брамс, Чайковски и Шуберт. Георгий помни тях, " не помнех целувките ".
Вече като възрастен мъжът схваща, че по това време майка му го е избавила от пренасяне в сиропиталище. Тогава по заповед на руския деспот Йосиф Сталин от лагерите са изведени порасналите деца. Ръководител на АЛЖИР е Сергей Баринов. Той има пиано и вика майката на Георгий, с цел да преподава музика на децата му. Един ден Баринов споделя на Галперина, че в лагера ще пристигна специфична комисия, която ще транспортира децата до детски домове.
Олга незабавно споделила, че въпреки да не може са вижда сина си, знае, че е наоколо и той е единственото, което ѝ е останало. " Ако не ми помогнете, няма да се занимавам повече с децата ви ", добавила. На идващия ден командирът оповестил инфекциозна карантина в целия лагер и комисията не пристигнала. Майка му избавила освен него, а всички деца, споделя Георгий.
След като прекарва първите 7 години от живота си в детска казарма, на 9 февруари 1946 година Олга е освободена, откакто излежава присъдата си.
Тогава Георгий я вижда за първи път. " В срещата ни нямаше нищо прочувствено, не се затичах към нея и не ѝ подадох ръка ", споделя Каретников.
Качват се на товарен трен. Всичко по пътя му е любопитно. Заедно с тях пътуват други две освободени затворнички. Всички се настаняват в дребна къща в покрайнините на село, с цел да работят и да завоюват пари, с които да се върнат вкъщи.
Синът, който пречи на кариерата
Когато събират някакви пари за пътя, Олга Галперина и синът ѝ потеглят с пътнически трен за Москва. Баща му ги посреща на перона.
Макар и свободна, майка му няма право да живее в столицата и други огромни градове. Затова се насочва към град Александров, а Георгий остава при татко си, до момента в който тя откри жилище и се устрои.
" Беше зима и нямах никакви облекла, майка ми помоли татко ми да ми купи палто. Той ме заведе в един празен апартамент на някаква негова държанка, заключи го и си потегли ", споделя мъжът
На другия ден татко му носи палто и го води при майка му.
Георгий в никакъв случай не е я е питал за живота в лагера. Чувства, че за нея е мъчително да си спомня. Дори обстоятелството, че е роден там научава не от нея, а от по-голямата си сестра Лена . Тя е ученичка, когато майка им е задържана, и е изпратена в сиропиталище. Лена се грижи за Георгий, когато той и майката излизат от лагера.
Животът в Александров обаче се оказва сложен, даже по-труден, в сравнение с в АЛЖИР. Хранели се с картофи и самун - месо единствено по празници. " Смучех останки от фураж за добитъка ", споделя Георгий и си спомня по какъв начин един път го ограбили - взели му от ръцете купоните за хляба. А това значело единствено едно - че фамилията няма да има какво да яде един месец.
Но най-трудната част даже не е гладът. Майка му е " зложелател на народа ", а той - " наследник на зложелател на народа ". Никога не му разрешават за не помни това. Първо учи в Александров, само че след това е признат в Московското хорово учебно заведение . Приспивните песни на майка му оказват помощ - оказа се, че има доста добър слух.
Тъй като Олга няма право да живее в столицата, той би трябвало да се настани в общежитие, където до 5-и клас го бият всяка вечер. Слагат му одеяло върху главата и го удрят, където могат. Не вижда лицата на нападателите, само че чува гласовете им. Така след това схваща кои са и си отмъщава. След една такава битка е изключен от пионерската организация.
Но бях извънредно благополучен, тъй като се усещах свободен
" Подредиха ни всички в двора, прочетоха заповедта и ми смъкнаха пионерската връзка пред всички. Но бях извънредно благополучен, тъй като се усещах свободен. Тя ме задушаваше, тъй като знаех какво е лагер, а по-късно обичах и ценях свободата повече от всичко друго ", споделя Каретников.
По-късно, когато схваща за гибелта на Сталин, си споделя: " Ще ми е по-лесно да вдишвам ".
Повечето от децата учат в учебното заведение гратис, само че Олга Галперина би трябвало да заплаща месечна такса за сина си от 600 рубли . Тя не може да си откри работа по специалността си, по тази причина се постанова да стане бродировачка за мизерна заплата. Затова моли бащата за помощ. Той отхвърля.
Майката е принудена да написа до началниците му - мъжът работи в Министерството на културата. Тогава бащата се отхвърля от сина си в името на кариерата. Подписва публично документ: " Георги Каретников не е мой наследник и няма нищо общо с мен ".
" През целия си живот мразех руските управляващи "
Пътят към висше обучение за " сина на врага на народа " е затворен. За благополучие, майка му е поканена да преподава в Кутаиси, Грузия . След Александров, там е като в парадайс.
Дори го одобряват в Комсомола - с персоналното подпомагане на Едуард Шеварднадзе - бъдещият президент на Грузия след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, който тогава е секретар на Кутайския градски комитет на комсомола. Георгий би трябвало да напише автобиография. " Роден съм в лагер за политически пандизчии – ГУЛАГ ", не скрива истината той. Това е спънка, само че Шеварднадзе се застъпва за него, тъй като момчето е " почтен човек ".
Когато я пита защо ѝ е партийно участие, майка ву дава отговор: " Заради теб. За да можеш да учиш умерено ", спомня си Каретников.
Случаят стига чак до министъра на културата, който го вика и желае да чуе историята му. Така го реалокират в Саратовската консерватория , която приключва.
По-късно той по този начин наранява ръката си при злополука, че към този момент не може да свири. Започва да работи в радио. Преди това дълго време не утвърждават документите му, тъй като в автобиографията си в графата " Място на раждане " е написал " Вилата на Сталин ".
Но в последна сметка получава работата. И макар че e безпартиен, което доста пречи на кариерата му, се издига с годините до зам.-главен редактор на радио " Култура ".
На 27 юли 1955 година Олга Галперина е изцяло оправдана. Когато получава решението, тя споделя на сина си, че той също би трябвало да получи реабилитация. Реално в никакъв случай не е бил обвиняем и за хората като него няма закон.
През 2002 година, когато майка му е още жива, Георгий желае реабилитация и я получава. Той е публично приет за жертва на репресии и оправдан от Главната прокуратура на Русия. Не е било елементарно да получи документа. Защото " в Русия не обичат пострадалите, не обичат да споделят истината за предишното ".
На 10 януари 1938 година първият трен с дами идва в лагера за съпруги на " изменници на родината " край град Акмолинск. Днес това е Астана, столицата на Казахстан. Известен като АЛЖИР (Акмолинский лагерь жен изменников родины – от руски), лагерът е един от многото под шапката на Главно ръководство на наказателните лагери - ГУЛАГ.
След шест месеца АЛЖИР към този момент е претъпкан - в него има 8000 затворнички. Съгласно решение на Централния изпълнителен комитет на Съюз на съветските социалистически републики от 8 юни 1934 година те са наказани на 5 до 10 години затвор или депортиране в отдалечен Сибир. Лагерът се простира на 30 хектара и има няколко клона.
Децата под 3-годишна възраст са изпратени там дружно с майките си. Но са отделени от тях.
Пианистката Олга Галперина е отведена в АЛЖИР, когато е бременна. Синът ѝ Георгий Каретников е първото дете, родено в лагера.
В изявление за в този момент, когато е към този момент 85-годишен, Георгий споделя спомените си от лагера, по какъв начин е видял майка си чак 7 години след раждането си, по какъв начин Едуард Шеварднадзе му е оказал помощ, макар че е наследник на " зложелател на народа " и по какъв начин е носил омразата си към руския режим през целия си живот.
" Скрила от руските управляващи " зложелател на народа
Олга Галперина приключва Киевската консерватория и е ученичка на известните музиканти Сергей Тарновски и Хайнрих Нойхаус. Когато се реалокира в Москва, тя провежда и управлява музикалното учебно заведение, което през днешния ден е колежът " Шопен ".
В началото на 1938 година е задържана. Причината е връзката ѝ с " зложелател на народа ". Твърди се, че е " знаела за контрареволюционната му активност, само че я е скрила от руските управляващи ". Когато е арестувана, тя към този момент е омъжена и дълго време не се е срещала с мъжа, с който е упрекната, че е имала спекулация. Но това няма значение. На 22 март 1938 година е наказана на 8 години трудов лагер.
Бащата на Георгий - Николай Каретников , е бил женен преди да се запознае с майка му, само че напуща брачната половинка си поради нея. След като Олга Галперина е задържана, той незабавно се връща при първата си жена.
Не ѝ е разрешено да роди в общите бараки, по тази причина се озовава в землянка, където към този момент има жена с бебе
Олга схваща, че е бременна, когато към този момент е в лагера, споделя през днешния ден синът ѝ - към този момент 85-годишният Георгий. Не ѝ е разрешено да роди в общите бараки, по тази причина се озовава в землянка, където към този момент има жена с бебе. Това е Рейчъл Месерер - майката на балерината Мая Плисецкая (бащата на Плисецкая е екзекутиран по-рано по време на политическите репресии - б.р.).
В АЛЖИР са затворени още певицата Лидия Русланова, актрисата Татяна Окуневская, писателката Галина Серебрякова.
Новородените неотложно са отнемани от майките им. Те могат да виждат децата си единствено до момента в който кърмят. Когато млякото свърши, визитите стопират.
" Не разбирах смисъла на думата майка "
Георгий има малко мемоари от детството си в лагера. Помни, че тъкмо зад детските бараки е имало трап, а след него бодлива тел. Понякога извеждали децата на разходка - по двойки и хванати за ръце. Възпитателката, също затворничка, от време на време посочвала в далечината към дамите затворнички: " Виж, ето я майка ти! "
" Но аз не разбрах за какво сочи към някаква жена. Не разбирах и смисъла на думата " майка ", спомня си мъжът.
Тогава той и останалите деца познават единствено възпитателката Сима Мойсеевна, която ги храни. С други възрастни не поддържат връзка. Никой не приказва за майките. Децата не честват рождените си дни.
" Детството ни като цяло беше като на растения: всичко се свеждаше до ястие и спане ", споделя Каретников. Така си изяснява и за какво спомените му са небогати.
Разходки има единствено напролет и лятото. Зад бодливата тел са се простирали поля от лалета и макове.
Но нашият свят беше стеснен от трап и бодлива тел
" И какъв брой доста желаех да бъда на тези поляни. Но нашият свят беше стеснен от трап и бодлива тел ", спомня си Георгий.
Всеки ден в детските бараки започвал в 6 часа с химна на Съветския съюз, който звучи по радиото.
Мразел химна - не е елементарно да стоиш прав, до момента в който още спиш. Единствената друга музика, която е чувал тогава в живота си, са били песните на майка му, до момента в който го кърми. " Музиката беше в паметта ми, бях я попил с майчиното мляко " - типичен приспивни песни на Моцарт, Брамс, Чайковски и Шуберт. Георгий помни тях, " не помнех целувките ".
Вече като възрастен мъжът схваща, че по това време майка му го е избавила от пренасяне в сиропиталище. Тогава по заповед на руския деспот Йосиф Сталин от лагерите са изведени порасналите деца. Ръководител на АЛЖИР е Сергей Баринов. Той има пиано и вика майката на Георгий, с цел да преподава музика на децата му. Един ден Баринов споделя на Галперина, че в лагера ще пристигна специфична комисия, която ще транспортира децата до детски домове.
Олга незабавно споделила, че въпреки да не може са вижда сина си, знае, че е наоколо и той е единственото, което ѝ е останало. " Ако не ми помогнете, няма да се занимавам повече с децата ви ", добавила. На идващия ден командирът оповестил инфекциозна карантина в целия лагер и комисията не пристигнала. Майка му избавила освен него, а всички деца, споделя Георгий.
След като прекарва първите 7 години от живота си в детска казарма, на 9 февруари 1946 година Олга е освободена, откакто излежава присъдата си.
Тогава Георгий я вижда за първи път. " В срещата ни нямаше нищо прочувствено, не се затичах към нея и не ѝ подадох ръка ", споделя Каретников.
Качват се на товарен трен. Всичко по пътя му е любопитно. Заедно с тях пътуват други две освободени затворнички. Всички се настаняват в дребна къща в покрайнините на село, с цел да работят и да завоюват пари, с които да се върнат вкъщи.
Синът, който пречи на кариерата
Когато събират някакви пари за пътя, Олга Галперина и синът ѝ потеглят с пътнически трен за Москва. Баща му ги посреща на перона.
Макар и свободна, майка му няма право да живее в столицата и други огромни градове. Затова се насочва към град Александров, а Георгий остава при татко си, до момента в който тя откри жилище и се устрои.
" Беше зима и нямах никакви облекла, майка ми помоли татко ми да ми купи палто. Той ме заведе в един празен апартамент на някаква негова държанка, заключи го и си потегли ", споделя мъжът
На другия ден татко му носи палто и го води при майка му.
Георгий в никакъв случай не е я е питал за живота в лагера. Чувства, че за нея е мъчително да си спомня. Дори обстоятелството, че е роден там научава не от нея, а от по-голямата си сестра Лена . Тя е ученичка, когато майка им е задържана, и е изпратена в сиропиталище. Лена се грижи за Георгий, когато той и майката излизат от лагера.
Животът в Александров обаче се оказва сложен, даже по-труден, в сравнение с в АЛЖИР. Хранели се с картофи и самун - месо единствено по празници. " Смучех останки от фураж за добитъка ", споделя Георгий и си спомня по какъв начин един път го ограбили - взели му от ръцете купоните за хляба. А това значело единствено едно - че фамилията няма да има какво да яде един месец.
Но най-трудната част даже не е гладът. Майка му е " зложелател на народа ", а той - " наследник на зложелател на народа ". Никога не му разрешават за не помни това. Първо учи в Александров, само че след това е признат в Московското хорово учебно заведение . Приспивните песни на майка му оказват помощ - оказа се, че има доста добър слух.
Тъй като Олга няма право да живее в столицата, той би трябвало да се настани в общежитие, където до 5-и клас го бият всяка вечер. Слагат му одеяло върху главата и го удрят, където могат. Не вижда лицата на нападателите, само че чува гласовете им. Така след това схваща кои са и си отмъщава. След една такава битка е изключен от пионерската организация.
Но бях извънредно благополучен, тъй като се усещах свободен
" Подредиха ни всички в двора, прочетоха заповедта и ми смъкнаха пионерската връзка пред всички. Но бях извънредно благополучен, тъй като се усещах свободен. Тя ме задушаваше, тъй като знаех какво е лагер, а по-късно обичах и ценях свободата повече от всичко друго ", споделя Каретников.
По-късно, когато схваща за гибелта на Сталин, си споделя: " Ще ми е по-лесно да вдишвам ".
Повечето от децата учат в учебното заведение гратис, само че Олга Галперина би трябвало да заплаща месечна такса за сина си от 600 рубли . Тя не може да си откри работа по специалността си, по тази причина се постанова да стане бродировачка за мизерна заплата. Затова моли бащата за помощ. Той отхвърля.
Майката е принудена да написа до началниците му - мъжът работи в Министерството на културата. Тогава бащата се отхвърля от сина си в името на кариерата. Подписва публично документ: " Георги Каретников не е мой наследник и няма нищо общо с мен ".
" През целия си живот мразех руските управляващи "
Пътят към висше обучение за " сина на врага на народа " е затворен. За благополучие, майка му е поканена да преподава в Кутаиси, Грузия . След Александров, там е като в парадайс.
Дори го одобряват в Комсомола - с персоналното подпомагане на Едуард Шеварднадзе - бъдещият президент на Грузия след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, който тогава е секретар на Кутайския градски комитет на комсомола. Георгий би трябвало да напише автобиография. " Роден съм в лагер за политически пандизчии – ГУЛАГ ", не скрива истината той. Това е спънка, само че Шеварднадзе се застъпва за него, тъй като момчето е " почтен човек ".
Когато я пита защо ѝ е партийно участие, майка ву дава отговор: " Заради теб. За да можеш да учиш умерено ", спомня си Каретников.
Случаят стига чак до министъра на културата, който го вика и желае да чуе историята му. Така го реалокират в Саратовската консерватория , която приключва.
По-късно той по този начин наранява ръката си при злополука, че към този момент не може да свири. Започва да работи в радио. Преди това дълго време не утвърждават документите му, тъй като в автобиографията си в графата " Място на раждане " е написал " Вилата на Сталин ".
Но в последна сметка получава работата. И макар че e безпартиен, което доста пречи на кариерата му, се издига с годините до зам.-главен редактор на радио " Култура ".
На 27 юли 1955 година Олга Галперина е изцяло оправдана. Когато получава решението, тя споделя на сина си, че той също би трябвало да получи реабилитация. Реално в никакъв случай не е бил обвиняем и за хората като него няма закон.
През 2002 година, когато майка му е още жива, Георгий желае реабилитация и я получава. Той е публично приет за жертва на репресии и оправдан от Главната прокуратура на Русия. Не е било елементарно да получи документа. Защото " в Русия не обичат пострадалите, не обичат да споделят истината за предишното ".
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ