Ошо: Битието не е длъжно да превърне фантазиите ви в реалност
Какво е мъка и какво е възторг
Едно и Също. Те не са противоположни, както нормално се счита. Те се допълват взаимно, те са неразделна част от едно цяло. Едното не може да съществува без другото.
Отначало това не можем да го разберем, тъй като те постоянно са се смятали за диаметрални противоположности. Да, те са диаметрално противоположни, когато се гледат в профил. Но всички диаметрални противоположности са свързани между тях от вътрешната страна. Отрицателните и позитивните полюси на електромагнитното поле, тялото и душата – когато се гледат в профил, те са освен разнообразни, само че и противоположни. Но в случай че погледнете от вътрешната страна, те са две страни на едно и също събитие.
Нека първо се опитаме да разберем тяхното значение.
Какво е мъка?
Това не е просто страдалчество, тъга, болежка. Всичко това е прекомерно незадълбочено, тъкмо като вълнички във водата. В това няма дълбочина. Вече сте изпитали доста болежка, доста страдания и доста премеждия и доста добре знаете, че всички те идват и си отиват. Те не оставят диря след себе си, даже не оставят белези след себе си.
Да, до момента в който са тук, се чувствате като че ли сте погълнати от тази болежка без излишък. Но когато болката изчезне, вие прелестно разбирате, че това бяха просто моментни страсти, те бяха откъснати от разсъдъка. Когато сте в облаците, като че ли се давите в тях, погълнати сте от тях. Но откакто вятърът разпръсна облаците, вие към този момент сте уверени, че сте били отвън облаците.
Имайте поради тази разлика, защото тя е главната разлика.
Агонията е неразделна от вас, това сте вие.
Болка, страдалчество, тъга – всички те са разнообразни от вас, което значи, че идват неотложно и също толкоз незабавно изчезват. Те имат своите аргументи и когато аргументите изчезнат, те също изчезват. В по -голямата си част, всичко това вие вършиме сами.
Надявате се на нещо, което не се случва – и тогава изпитвате голямо отчаяние. Изпитвате такава болежка и обезсърчение, като че ли самото съществуване ви отхвърля. Всъщност нищо сходно не се е случило, вашите упования са отговорни. Колкото по -голямо е упованието, толкоз по -силно е разочарованието, което следва.
Всичко е във вашите ръце, вие сами решавате дали ще се разочаровате от живота или не. Просто упованията ви би трябвало да станат по -малки, тогава разочарованието ще намалее в същата съразмерност. Ще пристигна ден, в който няма да има упования, което значи, че в никакъв случай повече няма да се сблъскате с отчаяние.
Замисляте се, рисувате си въздушни крепости на наслаждение и наслада и те остават нематериализирани, защото битието не е длъжно да трансформира фантазиите ви в действителност. Никога не ви е обещавано, че всичко планувано ще се случи. Приехте го за даденост, без даже да се притеснявате да получите спомагателна информация, като че ли някой ви дължи нещо.
Вие сте обвързване на битието за всичко, което имате. Битието не ви дължи нищо. Следователно, в случай че тичате след сянката в опит да я хванете, няма да съумеете – това е в несъгласие с естеството на нещата. Болката идва по -късно, тъй като сте били толкоз погълнати да бягате след сянката, че почувствахте нещо като задоволство.
Тук задачата оставя своя отпечатък. Въпреки че не я хванахте в ръцете си, а тя проблясваше някъде в далечината, само че тя към момента е тук. И това е единствено въпрос на време, въпрос на спомагателни старания. Станете малко американец: пробвайте още веднъж и още веднъж и рано или късно битието ще ви отстъпи.
На битието не му пука кой си – американец или сомалиец. То в никакъв случай не отстъпва на никого – то просто съществува съгласно личните си закони.
Полагайки старания да задоволите желанията си, да принудите природата и битието да ви последват, вие създавате причина за болежка и страдалчество.
В момента, в който разберете това, ще се отървете от аргументите. А да се отървете от аргументите, значи изгубването на всичките ти скърби. Те бяха ваша проекция.
Ошо
