Как да възстановим добрите си отношения със Скопие?
Както знаем, национализмът е игра с нулев общ брой: в случай че печели единият, другият безусловно би трябвало да губи. Нашите националпопулисти се поумълчаха, само че единствено тъй като тези отвъд взеха да пищят - чак гилотина докараха на площада пред Народното събрание. Ако там вземат, та одобряват прекомерно елементарно така наречен френско предложение, бумерангът ще се върне при нас и кой знае какво ново несъгласие ще измислим. Както споделят някои: толкова доста идиотизъм към една граница очевидно демонстрира, че сме един народ.
Проблемите със задаващия се компромис
Нека кажа, че задаващият се компромис не ме радва същински. Екипът на Петков и Ковачевски с елегантна хватка отмести екзистенциалните разногласия към една допустима и европейска всъщност тематика: правата на българското малцинство - без обаче да се слага въпрос за македонско малцинство у нас, явно за да се почувстваме спечелили. Вкарването на българите като народ-основател след власите обаче освен удовлетворява комплексираното българско его: то е и нещо задоволително съответно и изпълнимо, с което да отчетем, че ветото е имало смисъл. Какво тъкмо ще придобият нашите сънародници там, аз не разбирам. Може би самочувствие. Чувам, че битката била за някакви квоти в органите на локална власт - няма неприятно, дано единствено си спомним тази си позиция, когато стане дума и у нас за квоти в интерес на хора с увреждания, на малцинства, на дами.
За сметка на това предлагането елегантно отмества в несигурно бъдеще тематиката за историята съгласно Договора за добросъседство. Наистина злощастната историческа комисия ще продължи да работи, а държавните управления ще са задължени в някакъв период да се преценяват с решенията ѝ - само дето на никое място не виждам период за взимането на тези решения от самата нея. Което наподобява изцяло обикновено за такава комплицирана материя като историята. Ако питате мен, най-добре да трансформират тази комисия в същински теоретичен институт, по опция с интернационално присъединяване, наместо настоящето полу-политическо образувание. А времето в науката не е политическо.
Това, което не ми харесва, е ултимативният звук, с който се вземат решение интимни въпроси като идентичността. Чудесно ще бъде някакви жители на Северна Македония да се разровят в предишното на дядовците и бабите си, да възкресят загатна за българското. Но може ли това да става принудително? Или сме не запомнили печалния опит от възродителния развой, когато опитахме да накараме 300 хиляди наши турци да станат българи? Наместо интеграция, тогава постигнахме тъкмо противоположното - разделение, съмнения за години напред, даже бомби.
Какво целим в действителност?
Хайде да си представим, че македонците махнат прословутите татари от учебниците, сменят пет табелки на възрожденци, санкционират няколко устати блогъри. И затаят трайна злост към нас. След 8-10 години, когато страната вероятно стане член на Европейски Съюз, ще махнат табелките, ще си измислят нещо напълно друго. Няма нищо по-разрушително от унижението - всъщност главното, което наскърбява комшиите ни, това е асиметрията в предлаганото съглашение - българите подреждат, те извършват.
Дали в действителност сме прави във всичко? В историческото поле, аз бих потърсил жестове на благосклонност. Добре, те ще пращат методологията на учебниците си в София, ами за какво да не им пратим и ние нашата? Те одобряват, че Самуил е български цар, тогава пък дано ние непринудено и без да ни кара Европейски Съюз да решим да се простим за съучастието в незаконната нацистка окупация на Югославия и ликвидирането на 12 хиляди евреи. Мен в случай че питате - дано създадем в София един мемориал в тяхна памет. Въпросът е каква цел си слагаме: да се самодокажем или да се сближим?
Време е да стартират актовете на почитание
Всяко възобновяване на връзките сред нашите близки нации би трябвало да започне с актове на почитание. С " европейскиот претекст " ги притиснахме ние: в този момент е ред спечелилите да създадат жест на достойнство и да правят отстъпка в нещо. Можем да вземем за пример да се откажем от неуместното си инатене за езика. Добър жест е да започнем да превеждаме формалните им речи по малките екрани си, въпреки всичко не всичко се схваща. В интернационалните връзки няма авторско право върху националните езици, още по-малко може една страна да дефинира по какъв начин да назовава съседката ѝ своя език. Самата Урсула фон дер Лайен го сподели пред македонския парламент: " Няма подозрение, че македонският език е вашият език ". Никакви наши звездички под линия няма да има в Европейския съюз и съгласно мен в този момент е моментът да се откажем от тая тематика - тържествено, благородно.
" Няма подозрение, че македонският език е вашият език ", съобщи Урсула фон дер Лайен в Скопие. Снимка: Petr StojanovskiВярно, че в Молдова оповестиха, че езикът им е румънски, само че това беше тяхно суверенно решение, не резултат от шантаж на Букурещ. Мен да питате роенето на езици е извънредно неуместно събитие - с разпада на Югославия сръбските ми другари станаха полиглоти, тъй като сърбохърватският внезапно се развъди в хърватски, босненски, черногорски. Очевидно в нашия район езикът не е средство да се разбираме, а знак на суверенитет над дадена територия, бухалка на едни елити против комшиите.
Ако позволите да помечтая, някой ден може пък да организираме една българо-македонска езикова комисия, която да почне да работи за доближаването на двете езикови правила - нашата да включи западни версии, тяхната североизточни, да търси взаимно обогатяване посредством изразителни изречения и думи. Това е допустимо, в случай че някой ден успеем да преодолеем обидите и евро-надцакването. По този път едни националпопулисти, подкокоросвани от Русия, ще останат без работа. Като гледаме изстъпленията им в Скопие - прилича на митинг против опасност от безработица. Пък ти става и смешно, и тъжно.
