Независими доказателства, че човек е бил на Луната!
Както е видно от горепосочените линкове, оповестени са прекалено много публикации за пилотираните задачи на НАСА “Аполо ” и хипотетичната имитация. Остана да разгледаме тематиката за самостоятелните доказателства, че човек е бил на Луната.
Това заслужава обособена публикация. Много хора разсъждават по този начин: “Само американците сякаш са изпращали хора на Луната. Само Съединени американски щати единствени го настояват. Никой различен не е бил. Как да можем да им имаме вяра на тия американци, като лъжат толкоз доста? ” Е, в тая публикация разпростирам тезата, че пилотираните лунни кацания не са просто някакво си изказване на НАСА. То може да бъде доказано от голям брой самостоятелни източници. Е, в случай че сте от хората, които считат, че няма нищо без значение, че целият свят е един великански таен цирк и всички живеем в матрицата, не мога да ви оказа помощ.
Едно обаче е ясно – образците, които давам по-долу, няма да ги откриете в нито един таен уебсайт. Защото са прекомерно неуместни за последователите на тайни теории.
Повечето хора имат в главата си следната изкривена картина за лунните задачи: “Първо руснаците изстреляха сателит, по-късно пратиха Гагарин, след това в конкуренцията се включиха американците, сякаш ги изпревариха и някак внезапно пратиха човек на Луната ”. Това е много банален вид на историята на галактическата конкуренция. Не е правилно, че в един миг руснаците са изостанали дотам, че когато Съединени американски щати са почнали да изпращат хора към Луната, съветските учени и инженери са стояли със скръстени ръце. Напротив – те до последно са се опитвали да извоюват решаваща победа на лунна територия.
Във Англия има обсерватория, известна под името Джодрел-Бенк и хората, работещи в нея, са първите самостоятелни очевидци на лунното кацане, на които ще обърнем внимание. През 60-те години екипът на обсерваторията, отпред със сър Бърнард Ловъл, се занимава с това да наблюдава галактическите задачи на Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики. В оня съдбоносен ден, на 21 юли 1969, астрономите не наблюдават само спускането на Нийл Армстронг и Бъз Олдрин към лунната повърхнина. Заедно с тях към Луната се спуска и един натрапен посетител.
Това е автоматизираната лунна станция на Съюз на съветските социалистически републики “Луна 15 ”. Последният обезверен опит на Съюз на съветските социалистически републики да измъкне победа от лунната конкуренция преди провеждането на задача “Аполо 11 ”. За страдание руските учени не съумяват да разработят аналог на огромната ракета “Сатурн 5 ”. Тяхната гигантска ракета “Н1 ” прави четири полета и всичките приключват с цялостен неуспех. Ясно е – неналичието на огромна ракета няма да разреши на Съюз на съветските социалистически републики да изпрати човек на Луната преди Съединени американски щати.
Но задача “Луна 15 ”, въпреки и безпилотна, може да извърши двупосочен полет по трасето Земя-Луна-Земя. Ръководителите на плана чакат тя да реализира меко кацане на Луната, да вземе проби от почвата на лунната повърхнина, да излети още веднъж и да се насочи към Земята дружно с пробите. Американските астронавти ще вземат лунни скали и ще ги доставят на Земята, само че Съюз на съветските социалистически републики ще свърши същата задача, като единствената разлика е, че ще е в роботизиран вид.
Радиотелескопът Ловъл на обсерватория Джодрел-Бенк наблюдава в действително време както задача “Аполо 11 ”, по този начин и “Луна 15 ”. Британците с изненада откриват, че “Луна 15 ” трансформира орбитата си по този начин, че да кацне наоколо до мястото на кацане на “Аполо 11 ” (източник). Явно руските експерти желаят да показват пред американските, че и те го могат! Но данните от телескопа демонстрират, че скоростта на руската станция все още на кацането е прекомерно висока и тя ще се разбие. Така и става. Съветските инженери и учени не съумяват да реализират скромна победа в този ден. Обратно, телескопът Ловъл съумява да наблюдава и да удостовери сполучливото кацане на модула “Ийгъл ” на Армстронг и Олдрин.
Всичко това повдига въпроса – в случай че от НАСА са фалшифицирали задачата във кино студио, за какво от Съюз на съветските социалистически републики не просто не са опровергавали лъжата, само че наместо това обезверено са се борили до последно, по спортсменски, да съумеят да откраднат част от успеха? Защо са се мъчили да изстрелят автоматизирана станция до Луната тъкмо в този миг?
Ами в действителност истината е следната – и двете страни са били въвлечени в същинско състезание, което кулминирало с действително и достоверно кацане на човек на лунната повърхнина. Руснаците не отхвърлят това. Даже съветският космонавт Алексей Леонов, който първи излиза в открития космос със скафандър и който експертите на Съюз на съветските социалистически републики приготвят да изпратят да направи първи стъпки на лунната повърхнина, не го отхвърля. Нещо повече – той споделя следното: Само невежи хора могат да имат вяра, че човек не е бил на Луната (източник).
Специалистите от Джодрел-Бенк не са единствените, които съумяват да засекат сигналите от “Аполо 11 ”. Успяват да го създадат и най-обикновени хора. Такъв е американецът Лари Бейсингър (източник). Оказва се, че и с налична по това време радиотехника е допустимо да се прослушат сигналите от Луната. Сигналът, който Бейсингър улавя, несъмнено идва от Луната и в случай че антената не е тъкмо ориентирана към нея, той се губи. Докато Бейсингър прослушва лунните сигнали, брачната половинка му и щерка му гледат кацането по малкия екран. Благодарение на този опит не просто е потвърдено, че сигналите са достоверни – само че и че предаването, което се излъчва по малкия екран, е със закъснение от към 10 секунди – ако се случи нещо изключително, което би трябвало да наложи неотложно спиране на предаването. Точно по този начин, Бейсингър е един същински очевидец на кацането в действително време, до момента в който телевизионните фенове го гледат с известно забавяне.
В рамките на интервала сред 1957 и 1975 година 20-метровата антена в обсерваторията Бохум (източник), намираща се на територията на Западна Германия, е попадала постоянно в новинарските излъчвания, тъй като е прихващала сигнали от руските и американските галактически задачи. Директорът на обсерваторията по това време е Хайнс Камински и той удостоверява достоверността на задачите. По време на задача “Аполо 11 ” Луната се е намирала над хоризонта сега на кацането на модула “Ийгъл ”, само че под хоризонта по време на лунната разходка. Поради тази причина обсерваторията е прихванала сполучливо радиосигналите по време на самото кацане и е съумяла да удостовери, че пилотиран галактически уред е достигнал до лунната повърхнина, само че не е имала опция да запише сигналите от самата разходка.
При по-нататъшни задачи обаче обсерваторията е съумяла да прихване данни от астронавтите на лунната повърхнина, в това число техния глас и биомедицинските данни. Прихванати са елементи и от телевизионните предавания на луноходите.
И това ли не ви е задоволително? Испанската обсерватория Фресневиля е съумяла да прихване първите фотоси от противоположната страна на Луната, изпратени от галактическия транспортен съд “Аполо 8 ” (източник).
Радиолюбителят Свен Гран има много в детайли изложение по какъв начин е съумял да наблюдава радиосигналите от задача “Аполо 17 ” с налична за това време техника (източник). Гран е съумял да прихване телеметричния сигнал от спускаемия модул на повърхността на Луната към 80 минути след кацането. Освен от лунния модул е бил прихванат и сигнал от командния модул в окололунна орбита.
Не единствено радиотелескопи са били в положение да наблюдават пътя на корабите “Аполо ” от Земята до Луната. Било е допустимо да се вършат и оптични наблюдения! Както през днешния ден следим голям брой изкуствени спътници и “Международната галактическа станция ”, по този начин и корабите “Аполо ” не са били скрити от земните наблюдаващи. Известно количество астрономически фотоси на задачите “Аполо ” са оповестени на следния уеб страница: Полетът на “Аполо 8 ” е бил следен с изключително огромен интерес. Наблюдавани са разнообразни стадии от пътя, в това число запалването на транслунните степени и вмъкването на кораба в траектория, която го е извела на път към естествения ни сателит. Освен “Аполо 8 ”, следени са и са правени фотоси и на други галактически кораби – “Аполо 11 ”, “Аполо 13 ”, “Аполо 14 ”. По време на огромната повреда при “Аполо 13 ” фотоси, направени от наземни астрономи, са били от изгода за спасяването на екипажа на кораба.
И до ден сегашен могат да се видят следите, оставени от галактическите кораби “Аполо ”. Съвременната американска задача “Лунър Риконисънс Орбитър ” със своята мощна камера съумя да фотографира останките от долните степени на спускаемите лунни модули. Въпреки че автоматизираните станции на Япония и Индия “Кагуя ” и “Чандраян ” нямаха толкоз мощни камери като американската задача, те въпреки всичко съумяха да снимат следи от работата на моторите на модулите под форма на бели райони. А пък въз основата на орбиталните фотоси от “Кагуя ” бе доказано, че регионът на кацане на “Аполо 17 ” наподобява по същия метод, както се вижда и от японската задача (източник).
Тези и още доста свидетелства на задачите “Аполо ” са изрично доказателство, че те са били действителни.
Няма спор в академичната общественост, че човек е стъпвал на Луната.
